"Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя." Тази максима от вчера има специален прочит за българската прокуратура. Защото на пръв поглед приятелският жест от Конституционния съд, който забрани на Народното събрание да пита за конкретни наказателни дела главния прокурор, със сигурност ще се окаже много лоша услуга в перспектива. С този си акт висшите съдии на практика окончателно капсулираха прокуратурата и я поставиха дори над Народното събрание в иначе парламентарната Република България. Това, от своя страна, ще засили критиките, че прокуратурата e безконтролна в общата държавна система. Така че



най-големият губещ от цялата ситуация



определено ще е самата прокуратура.

С последните промени в конституцията, посветени за пореден път на реформата на съдебната власт, беше предвидено, че освен годишния доклад, парламентът да може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на държавното обвинение по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Въпросната разпоредба бе приета с огромно мнозинство в Народното събрание с идеята за по-добър контрол върху прокуратурата и главния прокурор. Тази поправка бе рекламирана пред обществото, пред ЕК и пред САЩ като стъпка, която ще направи от държавното обвинение една прозрачна система.

След решението на КС обаче става ясно, че въпросните "други доклади" ще са просто аналитични и обобщаващи. Парламентът няма да може да изисква информация по нито едно конкретно наказателно производство. Казано накратко - каквото и да стане в държавата, Народното събрание не може да повика главния прокурор и да поиска от него каквато и да е информация по конкретно дело. Дори ако става дума за корупция на най-високо място в изпълнителната власт, за терористичен акт, за фалиране на банка...

И тази забрана КС аргументира



не с какво да е, а с независимостта между трите власти -



съдебна, изпълнителна, законодателна.

Тук обаче идва основателният въпрос как тогава парламентът може да повика във всеки един момент министър-председателя и да го разпита за всеки конкретен казус. Може да направи това с всеки министър, с всеки държавен орган, с всеки гражданин. Но няма право да препита нито един прокурор или следовател.



Що за правна логика е това?



Всъщност още през 2011 г. Конституционният съд постла пред "пълната независимост" на прокуратурата. По искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев (който сега е председател на Конституционния съд) бе отменена възможността народните представители да искат сведения и документи, които представляват следствена тайна. И тогава аргументът на мнозинството в КС бе, че ако се даде подобна възможност на депутатите, ще се наруши принципът на разделение на властите и ще се застраши независимостта на съдебната власт. В същото време остана правото на депутатите да изискват от всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и гражданите необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна. Т.е. в парламента може да бъде извикан всеки шеф на секретна служба, който да докладва по конкретна разработка, но не и прокурор или следовател. Което е опасно и нарушава всевъзможните баланси между правата на човека и интересите на държавата. Защото, ако например при наказателните дела и разследванията е задължително да има достатъчно данни и законен повод за образуването им, то при разработките на спецслужбите може да става дума просто за хвърчащи листи и сигнали. Но КС допуска, че парламентът има право да знае съмненията, но не и установените данни.

Повече от очевидно е, че така КС



фаворизира прокуратурата



за сметка дори на Народното събрание.

Има много логика в особеното мнение на двамата конституционни съдии по първото решение на КС от 2011 г. Благовест Пунев и Румен Ненков, които преди това бяха зам.-председатели на Върховния касационен съд (единият отговаряше за гражданските дела, а другият - за наказателните), буквално направиха на пух и прах тезата, че искането на информация от прокурор по конкретно дело е нарушение на независимостта на властите. "За никакво равно третиране на властите не може да става и дума, ако Народното събрание бъде принудено да зависи от преценката на съответния прокурор, за да получи сведения, които са му нужни не за да разследва престъпления или повдига обвинения, а за да изпълни предназначението си да действа в интерес на държавата и обществото при изпълнение на собствените си конституционни правомощия", написаха те в особено мнение. Те питаха и как може да се забранява на НС искането на информация от прокурор, когато то например трябва да се произнесе по искане на самия главен прокурор на имунитет на депутат. Според тях абсолютно неоправдано досъдебното производство се превръща в недостъпна територия за парламентарен контрол. "Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с конституцията", записаха те. Или иначе казано, двама от водещите български юристи твърдят, че самото решението на КС е в разрез с конституцията.

Но какво може да се очаква от институция, която остави тавана за пенсиите за всички българи с изключение на пенсиите на президентите, вицепрезидентите, председателите на парламента, премиерите и... конституционните съдии?