Преди време - отново по повод на годишнина от Деветоюнския преврат, едно от най-злокобните събития в цялата българска история - си позволихме да поставим и тук въпросът за характера на властта в България от пролетта на 1923 г. до късното лято на 1944 г. (вж. Свързани текстове), понеже разрешаването на този въпрос и добиването на общоприето становище по него не само никак не е предстоящо, но противоречията между обсъждащите го сякаш се ожесточават. Наближаващата 94-та годишнина от Деветоюнския преврат, една скорошна международна конференция в София и някои нови сведения ни дават повод да се върнем на разглеждането на фундаменталния въпрос за характера на крайнодесния диктаторски режим в България от 1923 г. до 1944 г.; без ни най-малко да можем да приемем обсъждането на този въпрос за приключено.

Ще е трудно да се твърди, че съществува дори най-малък намек за единство сред изследвачите по кой да е въпрос от историята на България след края на Първата световна война, включително и по въпросите на възникването, развитието и унищожаването на фашизма и на фашистките организации в България през първата половина на миналия век. Изключителното многообразие от автори и мнения по този въпрос в крайна сметка може да се сведе до само две кратки крайни тези - в България има изявена фашистка власт и, допълнително, фашистки организации, които са извън властта; и в България няма фашистка власт, а имало "авторитарно управление".

Впрочем, поддръжниците на втората теза - трябва и това да предположим, защото фактите го изискват от нас - са същите, които създадоха наистина безумното понятие "османско присъствие"; интересно защо се получи това съвпадение с тия безкрайно "меки" понятия - толкова "меки", че чак имаше опасност да "пропаднем" в тях . . .

Макар да смятаме друг път да отделим повече място на съвременните форми на фашизма, още отсега ще направим три важни уточнения. Първото се отнася до опитите да бъде оневинен фашизмът, там където той е на власт преди и по време на Втората световна война, чрез йезуитското извъртане за равнопоставеност и равновиновност на същите тия фашистки държави, от една страна, и на Съветския съюз, от друга; безсрамно се поставя знак за равенство между политиката на Хитлер и на Сталин, като се сравняват външни белези. Впрочем няма как да няма такива външни белези - по думите на Уинстън Чърчил "фашизмът беше сянката, уродливото дете на комунизма". С други думи, фашизмът бе създаден - да, именно създаден - от едрия европейски капитал, уплашен от победата на Великата руска революция, за да служи като страшна карикатура на комунизма, уродливо изкълчен социализъм, за да се предотврати - да се забави, по-скоро - победното му настъпление; не можем да не сме възхитени - наистина гениален ход, шах и опит за мат за цели десетилетия напред.

На практика, комунистическите идеи и фашизмът намират видими допирни точки единствено в ония гнусни индивиди, които всячески и винаги търсят изгодата, келепира - независимо къде се намира и независимо колко човешки съдби трябва да се прегазят за да се сдобият с нея; в тия човекоподобни се преплитат комунизъм, фашизъм, волунтаризъм, кришнаизъм и всеки друг -изъм, за който се сетите - тяхната единствена цел е по-дебелият салам и по-топлият юрган . . . за да живеят винаги на гърба на другите.

Второто ни важно, мисля си, уточнение е, че напоследък стана свръхмодерно да се говори за "фашизми", предимно сред не твърде образованите люде; вероятно им звучи по-фръцкаво. За фръцкаво, фръцкаво е, може да се "блесне" на маса; но е невярно. Фашизмът, всъщност, е един - италианският, създаден от Бенито Мусолини; една е рождената му дата - 23 март 1919 г., когато в Милано той създава общоиталианското движение Fascio di combattimento ("Групи за борба"). Крайната, развитата фаза на фашизма е националсоциализма в Германия (вж. Свързани текстове); между тия две крайни точки се разполага цялото многообразие от фашистки движения, всички други "фашизми"; всъщност - степени в развитието на фашизма.

И третото уточнение, което ни се ще да направим сега, е свързано с лепенето на етикета "фашистки" в съвременната ни епоха. Макар друг път да се върнем нарочно на тази тема, още отсега можем да поставим въпросът: "Фашистки организации ли са всички десни и крайнодесни организации; фашистка ли е гръцката "Златна зора", френският Национален фронт или "Алтернатива за Германия", а и българските Съюз на българските национални легиони и Български национален съюз?"; отговорът съвсем не е толкова лесен, колкото изглежда . . .

* * *

Възможно е, ония, които ще прочетат този текст, да хвърлят по едно разсеяно око и на другите текстове по темата (вж. Свързани текстове) и да се натъкнат, както те си мислят, на противоречия; налага се да разочароваме подозрителните - там, където видят "противоречие", моля, незабавно да го заместят с "уточняване". Противоречия наистина няма . . .

Време е да вземем повод, за начало, от една сравнително нова случка - от преди година някъде. Един друг ракурс към Адолф Хитлер и цар Борис Сакскобургготски на откриването на Олимпийските игри през 1936 г. (вж. Изображение) поразбуни духовете сред масовия "потребител" на исторически факти. Снимката бе използвана миналата година с лъжлив текст към нея в предаване дори на Българската национална телевизия по повод годишнината от началото на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Всъщност, поглед към двамата в профил е известен отдавна (вж. Свързани текстове); сега - от един световен масив на изображения - се появи за масова употреба единствено поглед отпред и с окръжаващите ги лица.

Както можеше да се очаква, разгоря се яростна дискусия - едните призоваваха: "Вижте, че царят не е вдигнал ръка в нацистки поздрав" - без малко да го изкарат пръв антифашист, партизанин, ятак и член на бойна група едновременно; другите обръщаха внимание на факта, че Борис е единственият чуждестранен държавен глава, който не само не бойкотира тия срамни олимпийски игри, но и води многобройната българска делегация, в която спортистите са едва една четвърт.

Ще бъдем пределно ясни тук; цар Борис Сакскобургготски е "българският фюрер" "вж. Свързани текстове" и като такъв е съвсем на мястото си в ложата за официални лица на Олимпийския стадион в Берлин. Изключителен късмет има този човек, че успя да се помине преди края на войната, защото като военнопрестъпник непременно щеше да е на подсъдимата скамейка в Нюрнберг - не на подсъдимата скамейка на някакъв провинциален Народен съд в София, а сред най-"заслужилите" военнопрестъпници от времето на Втората световна война; и там непременно щяха да му припомнят злодеянията на българските окупационни войски в Беломорска Тракия и в Македония - злодеяния, които ощеф се помнят там и които "убиха" българското самосъзнание на останалите там наши събратя и препречиха пътя за обединяване на българското землище за столетия напред. Престъпният Кобург - обединител? Глупости! Беломорска Тракия и Македония са ни предоставени за да бъдат окупирани временно докато трае войната; временно.

Време е, да заявим, че нашето виждане е пределно категорично: тираничният режим, установен в България на 9 юни 1923 г. дава началото на 21-годишно фашистко управление; с особености, които го причисляват към фашистките режими в техния по-широк смисъл (непременно ще изясним подробно, доколкото е възможно, това си виждане във втората част на този текст).

Доколкото обаче българският фашизъм е твърде инертен и вторачен в усилията си единствено да запази властта си - и нищо друго - той нито създава фашистка партия на властта, нито се труди да представи на обществото някакъв радикален план за обновяването му; ето защо нарекохме българският фашизъм, който е на власт от 9 юни 1923 г. до 2 септември 1944 г., "мързелив".

Понятието "мързелив" фашизъм може да ви въведе в заблуждение; мързелив е българският фашизъм наистина, но това никак не му попречи да унищожи физически 16 хиляди земеделци и комунисти след пролетта на 1923 г. Никак не ги "домързя" - и фашистките правителства и самият цар Борис Сакскобургготски - да открият 261 затвора и 22 концлагера, да депортират в германските "лагери на смъртта" 11,5 хиляди евреи от предадените на България за временно управление земи в Беломорска Тракия и в Македония, да превърнат в граждани второ качество над 50 хиляди евреи от така наречените "стари предели", да избият без съд и присъда още 29 210 души и да бъдат изгорени 2139 къщи след 1941 г.

(следва)



____________

* Текстът е извадка от авторовия доклад на международната конференция "Възходът на фашизма в Европа" (София, 3 юни 2017 г.), организирана от Партията на европейската левица и ПП "Българската левица". Използвани са и данни от докладите на Андреас Гюнтер (ръководител на Департамента за международна политика на Die Linke, Германия), на д-р Борис Боев (Движение "23 септември"), на Венсан Буле (Френска комунистическа партия), на Велислава Дърева и на Йоргос Верверис (ръководител на Департамента за европейска политика на СИРИЗА, Гърция). Докладите от конференцията скоро ще бъдат обнародвани и това ще бъде повод още веднъж да се върнем на същността на понятието "фашизъм", понеже и до днес то остава не докрай изяснено.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=651681

(Имало ли е фашизъм в България?)

http://www.segabg.com/article.php?psize=250&id=652659&command=fps

("Цар Борис е българският фюрер")

http://www.segabg.com/article.php?id=653692

("Царят отново се оставя да бъде воден от събитията")