Заинтересува ме един термин - "преекспониране". Това е сравнително нова дума, свързана най-вече с фотографията, но оттам навлязла в много преносни коловози. Тази дума, която дедите ни са нямали, ще рече нещо като "излагане". На светлина, тоест. И преекспонирането, и излагането в епохата на лесните комуникации и трудната обективност се оказват сериозна опасност. Преекспонирането като пропаганден похват е в състояние да насочи масовото съзнание в непродуктивна, лоша, направо престъпна посока. Понякога пък може да предизвика тъкмо обратния резултат на този, който цели преекспозицията. От преекспонирането като пропаганда може да се стига до грозни неща - разпалване на ксенофобии, до разгаряне на класова, расова, политическа и каква ли още не ненавист*, съответно до масови погроми и други социални катаклизми. Стига се и до обикновено излагане, в преносния смисъл на думата, тоест -



до оцапване на репутацията



Преекспонирането като политически похват може да се прави и много внимателно, умно и целенасочено. Да е следствие на добре премислена стратегия и да се провежда в продължение на години, като се крият мотивите му. Такива примери има и - ако се замислите - ще ги откриете. Те идват от богати и умни места, където са привлечени съответстващи на целта капацитети. Преекспонирането може, също така доста често - да отключва спонтанни реакции, кога в угода, кога не толкоз - на преекспониращите. При тоталитарното преекспониране този, който увеличава или стеснява блендата, е държавната пропаганда. Дълго време това е ефективно, освен в крайни ситуации, когато масовият гняв срещу въртящия блендата надделее над желанието за собствен, макар и скромен, рахатлък. Спомням си такъв случай, когато Китай осъществи опит за военна намеса във Виетнам - преди няколко десетилетия. Тогава ме изненада спонтанната народна реакция у нас, разбира се - подкладена от медийното преекспониране на събитието. (Китай тогава беше враг, ренегат.) Видях сънародниците си, иначе не особено склонни към несанкционирани митинги, да обкръжават Китайското посолство (то се намираше срещу Университета) в толкова масов мащаб, че властта дори се поуплаши от тази спонтанност. Хората гневно крещяха срещу посолството, хвърляха боя и яйца по стените, размахваха самодейни лозунги, осъждащи агресията. Запомнил съм един особено смешен лозунг, който ми показа богатствата на спонтанното народно словотворчество. "ДЪН СЯО ПИН Е ПИНГВИН" - пишеше на него. Вееше го млад другар с непримирим блясък във взора. (Защо пингвин - такова всъщност симпатично пиле, а не "чакал", "пор" или "хиена" - по-противни животни, тогава немах възможност да питам. Догаждам се, че е заради римата, ала Пин може да се римува и с по-гадни от пингвин неща - зарин, нитроглицерин, запушен комин и т.н. Примерно:)

Както и да е, за тези неща се замислих поради



прословутия ни прайд всяка година,



чието шествие е обсъждано и охранявано в непропорционални на мероприятието мащаби. Непропорционалността е белег за преекспониране. Много повече обаче ме изуми с преекспонирането си случаят с агресивния простак, ритнал камериерка на Слънчев бряг. Този, надявам се, достатъчно изолиран случай, предизвика каскада от крайни изказвания по форуми и медии, като достатъчно нелепо се включиха и туристическите началници. Имах чувството, че не става дума за инцидент между агресивен тип и гражданка на работното й място, а сякаш цяла Швеция е нападнала и ритнала цяла България. И ние трябва да запяваме "Стани, стани юнак балкански" и да бием в замяна де що видим чужд турист. Представям си, ако ритащият негодник беше, недай боже, арабин, турчин, руснак или американец. Какви геополитически, етнически и исторически излияния щяха да се отключат, в какви бездни на уязвената гордост щяхме да се замятаме с мазохистична страст и възрожденска патетика, какви обобщения щяхме да наплетем.

Отде идва този отказ да виждаме частното**, а да го преекспонираме като чудовищна емблема не знам - вероятно от някакъв вид комплекс. При това не говоря само за България в случая, говоря за всички човеци.

Ние сме като всички по света, може би само малко по-обидчиви. Такова ни и преекспонирането.

-----

*Едно от тези събития е т. нар. "Кристална нощ" през 1938 г. в Германия, когато се извършват масови антиеврейски погроми от нацистите. Те са предизвикани от активна пропагандна дейност, последвала убийството на третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат, застрелян от 17-годишния еврейски младеж Хершел Гринспан.

**Частното е, че имаме закон, който защитава всеки гражданин от физическа агресия. Доколкото знам, за физическо посегателство пък срещу лице, което е на работното си място, този закон е още по-строг. Достатъчно е законът да бъде приложен с цялата му строгост, а медиите да оповестят това - за този конкретен и за други като този случай, и толкоз.