Преди близо 20 години, когато правителството "Костов" се зае да прави здравна реформа, ни убеждаваха, че това е наложително, защото болниците издъхват, начинът им на финансиране води до това пациентите да си носят лекарства, чаршафи и храна, а когато системата се обърне и парите започнат да следват пациента, водещо в здравния сектор ще е качеството, защото пациентите ще избират добрите болници, а лошите полека-лека ще изпаднат сами от пазара.

Е, вече може официално да се каже, че направихме пълния оборот. В частната болница "Авис-Медика", например, жените, които раждат с цезарово сечение (а в частните АГ болници други методи на раждане почти не се признават) доплащат 225 лв. за "еднократен оперативен сет", който включва компреси за маса, чувал за маса, чаршаф за операционна маса, лепяща лента, марлени компреси, микулич компреси, бебешка пелена, престилки, кърпа за подсушаване, превръзка за оперативни рани, тупфери, аспирационна система, стерилна синя купа, еднократен скалпел. Със сигурност в "Авис-Медика" е по-лъскавичко, отколкото в "Майчин дом" преди 20 години, но вездесъщият чаршаф пак липсва. Естествено това не е изолиран случай, в болниците масово се искат пари за щяло и нещяло. Тъй като по закон лечебните заведения нямат право да искат доплащане за лечение, поето от здравната каса, а от няколко години има таван за цената на т.нар. избор на екип (който отдавна не е избор, а задължително за почти всеки болен доплащане),



изобретателността на "мениджърите" е просто изумителна,



и ако не ставаше дума за лечение, щеше да е дори възхитителна. В МБАЛ "Полимед" пациентите заплащат пакет, който включва хранене - 20 лв. на ден; административни услуги 110 лв. на ден, включващи оформяне и обработка на документи - 20 лв., статистическа обработка - 15 лв., поддръжка на компютърна система и софтуер - 55 лв. и консумативи за административно обслужване - 20 лв.; и финансови услуги на стойност 112 лв. на ден, включващ отново поддържа на софтуер, но за финансово-счетоводна дейност, платежни услуги за плащане и консумативи за финансово обслужване. В "Софиямед" таксата за административно обслужване от 400 лв. включва посрещане на пациента, провеждане на разяснителни разговори, запознаване близките на пациента с правилата в лечебното заведение, поддържане на постоянна връзка с близките на пациента, съпровождане на пациента и близките до съответния кабинет, предоставяне на телефон за връзка с административен представител, съдействие за записване на допълнителни контролни прегледи, консултация "второ мнение" със специалист от болница, психо-социална подкрепа по време на хоспитализацията.



Това е отвратително и отвъд всяка норма на приличие,



търгащина, която едва ли съществува в друг сектор на обществения живот и в друга страна изобщо, камо ли в Европа. Това е обидно не просто за пациентите и близките им, би трябвало да е обидно и за хората, които работят в тези болници. Цялата тази свинщина се обяснява с твърдението, че болниците и изобщо здравеопазването у нас са недофинансирани и за да могат да съществуват нормално и да не оставят населението да мре пред спешните отделения, са нужни повече пари. И понеже държавата и здравната каса не ги дават, се налага да ги плащат болните. Официалните данни от редица проучвания са, че доплащането у нас е близо 50%, макар и все пак съществена част да е за лекарства, а не за болници. Т.е. ако разходите само на здравната каса за тази година са за близо 3.5 млрд. лв., то пациентите доплащат още толкова и разходите на България за здравеопазване са 7 милиарда лева, или 8.4% от БВП, което е далеч от дъното на класацията в Европа. Например в Гърция разходите са 8.1% от БВП, в Полша - 6.3%, в Ирландия - 7.8%, а в Румъния - 5.6%. От тези пари за болници само от бюджета на касата са почти 1.5 милиарда лева, плюс още над 300 млн. лв. за онколекарства и медицински изделия.

И въпреки това 99.99% от дебатите на здравеопазването в България започват, завършват и се изчерпват с това, че трябват още пари. И всяка година са повече, но всяка година се искат още повече. За това какво получават държавата и населението срещу тези пари никой не обелва и дума, начело със съсловната организация на лекарите - Българският лекарски съюз, чиято функция като че ли се изчерпва със заплахи с протести и съд, ако не се отпуснат повече пари. На никой не му и хрумва да попита БЛС какво прави в замяна - например по въпроса с качеството на медицинската помощ, продължаващото обучение, въвеждане и спазване на правила за добра медицинска практика и т.н., за които съюзът всъщност носи отговорност.

С други думи - самото доплащане и дране на болните за "разяснителни разговори" и "психо-социална подкрепа" не са основният проблем. По-лошото е, първо, че при бакалските ценоразписи няма правила - плащат всички, независимо, че нямат 400 лв., а екипът на линейката, получил известен бонус, ги е стоварил именно в болницата с най-тежки "такси". Второ, и по-съществено -



никой не гарантира на пациента какво получава срещу доплащането

Или пък че като доплати повече, ще получи по-добра медицина. Напротив - чисто и просто ще получи по-хубава стая с по-хубава медицинска сестра (такса "индивидуален сестрински пост"). Защото в България никой не се интересува от налагане и спазване на критерии за качеството на лечението. Например, когато някой от властимащите или богатите у нас (включително собственици на болници) се разболее по-сериозно, той чисто и просто отива да се лекува в чужбина. Защото точно тези хора знаят най-добре какво могат да получат у нас. Дори сам по себе си фактът, че 90% от българските политици лекуват онкозаболяванията си във Франция, Германия и Австрия, докато в България самото получаване на обезболяващи за хора в терминален стадий е адска битка, е потресаващ. В някои страни би бил и скандален, но не и тук. Тук вечният скандал е колко сме недофинансирани.

Няма никакъв спор, че добро здравеопазване се прави с много пари, нито пък че работещите в сектора трябва да получават високи възнаграждения. Не са и болниците и най-вече лекарите виновни за тази диващина, а държавата, която я позволява и дори стимулира. Въпросът, който упорито не се споменава у нас, е, че добро здравеопазване се прави и с добри правила. А в България няма никакви и именно това е причината купища пари в здравния сектор да изтичат, от което следват воплите за още, и е единствено въпрос на време доплащането за здраве от джоба на населението да стигне 100%. У нас има над 350 болници, абсурдно голям брой, и всичките се издържат от здравната каса. По-големите, частните и най-вече тези в по-богатите региони постоянно откриват и нови и нови дейности, дори продължават да се разкриват и цели нови лечебни заведения, а малките общински и областните в бедните райони постепенно умират, защото - парадоксално - все отнякъде трябва и да се пести при толкова раздути харчове. В държавни и общински болници



се краде нагло и на едро -



комисионите при покупка на апаратура, например, по правило гонят 100-те процента. Разходите за онколекарства растат с умопомрачителни темпове и никой не знае каква част от тях са паралелен износ - платени от НЗОК, но заминали за ЕС медикаменти. И на фона на това се плаче, че парите не стигат, дълговете на държавните и общинските болници минаха 500 млн. лв., а от хората се иска да си плащат за посрещане и изпращане в болница.

Всеки плах опит на здравната каса или някой управляващ да промени и най-нищожна брънка от машината за пари се посреща с протести, плач на пациенти по медиите, заплахи за фалити и искове в съда. Не че НЗОК или МЗ са особено упорити - напротив. Предишният парламент прие промени в закона, препоръчани и от самата Европейска комисия - здравната каса има право на селективно договаряне с болниците, т.е. да не финансира всички, а само тези, от които има нужда, като нуждата е определена от националната здравна карта, в която са описани потребностите на населението от медицинска помощ. Но НЗОК се прави, че тези промени не съществуват и продължава да финансира всички болници до една, а МЗ и парламентът нямат нищо против. Самата здравна карта беше отменена от съда и всичко в кочината си е постарому.

Друг логичен и общоприет начин за пестене на разходи в болниците е инвестиция и акцент върху превенция и профилактика на болестите и изнасяне на колкото може повече финансиране и медицинска помощ в извънболничната помощ, но и той остава добре познат на теория и тотално отсъстващ от практиката.

У нас отдавна ветеринарните клиники се отнасят в пъти по-хуманно към пациентите си, отколкото клиниките в хуманната медицина. И това, за съжаление, не е дъното. Най-лошото тепърва предстои.