Ако не знаете какво е кризисен пиар, питайте Бойко Борисов. Стенограмата от инфарктния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) на 29 юни 2014 г. при президента Росен Плевнелиев е много полезно четиво и въобще не бива да се омаловажава, както се стараят да ни приспят политици и техни съучастници в банковата система. Тя казва най-важното за отношенията между управляващи и управлявани - че едните будалкат другите. Не е изненада, но е полезна илюстрация, за да няма случайно заблудени.

Положението към онзи момент е следното: КТБ е "временно" затворена, защото е източена, хората се тълпят да си теглят парите от друга голяма банка, за която подозират, че също се източва, а още две-три банки се готвят да подпрат вратите си отвътре, ако видят да се навъртат повече от десетина души наведнъж. Задава се паника на вложители, която независимо от общото състояние на банковата система може да я срине. Както се знае от историята, след такъв крах излизат шопите със сопите и започват да търсят политиците по жълтите павета.

На сбирката при президента са всички ония, които се виждат като потенциални обекти на обществено внимание в засилващата се криза на доверие - управляващи, устремени към властта лидери на опозицията, банкери. От изказванията им лъха тревога, че хората много скоро могат да ги запитат: "Къде са ни парите?". А нямат отговор, защото дори не надничат в трезора на КТБ, който дрънчи на кухо. Всеки си има нещо наум и затова заобикаля горещата тема, като предпочита недоизказани фрази. В президентството витае



общият страх да не се разчуе какво си казват



Един от главните участници в играта на жмичка спрямо КТБ - управителят на БНБ Иван Искров - излиза със спасителен план от 7 точки, в който на първо място стои въдворяването на повсеместна тишина: "Първото, повтарям го още веднъж - незабавно блокиране на всички дестабилизиращи източници. Това няма как да стане без разговори с главни редактори на медиите и ДАНС да върши добре работата си." С други думи, медиите трябва да спрат да изпълняват общественото си задължение да информират, а ролята на ДАНС е да ги плаши, защото някои се изплъзват от централизиран контрол чрез контролирано хранене. Тъй като в обществото медиите играят ролята на нервна система, която пренася сигналите и помага на хората да се ориентират в средата, откъдето се излъчват, нейното изключване означава да загубят ориентация. Обществото трябва да бъде не просто дезориентирано, но и да бъде дрогирано, за да остане във вцепенение и да не прави нищо, което би излязло от властови надзор.

Задачата е деликатна, защото сплашването на медиите може да има обратен ефект - хората да усетят подозрителното им мълчание и още повече да се паникьосат. Освен това липсата на информация е най-добрата среда за разпространение на слухове, които никой не може да управлява, ако властта сама насърчи появата им със заканително поведение. Точно тук става



разминаването между банкери и политици



Втора точка в плана на Иван Искров е криминализирането на слуховете срещу банки. "За банка се говори или добро, или нищо", посочва той и по такъв начин приканва политиците да гасят пожара с бензин.

Сред всички на сбирката обаче само Бойко Борисов е професионален пожарникар. Той знае, че най-трудните за овладяване пожари, каквито са горските, се потушават в краен случай с контрапожари, които контролирано изгарят околни пояси и прекъсват разрастването на основното огнище. "Нали се разбрахме да изместим фокуса от банките върху фокуса на политиката, ние да се млатим там колкото си искаме, но хората да се махнат от банките. Нали това се разбрахме? (...) Значи ситуацията е зле. Дайте да изместим фокуса от банките, а не да слушаме Искров", настоява Борисов.

И всички решават, че е прав. Сега го обвиняват, че единствената му мисъл е била как да отнеме властта на премиера Пламен Орешарски, но съвпадението на личния му интерес с по-високия - на ръководната политическа и корпоративна каста - не променя ефективността на идеята му. Всички се наговарят да се явят вкупом пред камерите и микрофоните на стълбището на президентството и да отклонят вниманието на обществото от банките към свикването на предсрочни избори на точна дата - 5 октомври - след разпускане на парламента на 6 август. Обществото получава залъгалка - Орешарски, на когото и без това се клатят краката след едногодишни улични протести, си тръгва за общо облекчение, а крадците, опразнили КТБ, получават време да се измъкнат тихомълком.



Кризисният пиар на Борисов



има само един недостатък - разваля се на светло. Затова бе толкова важно да се държи на тъмно какво са си говорили на срещата в президентството. Темата КТБ не е затворена окончателно, а само е разсрочена, защото изчезналите милиарди са оставили следи, които водят не само към Белград, където се укрива от българското правосъдие банкерът Цветан Василев, но и към София, където правосъдието не показва усърдие да му търси сметка. Сам човек не може да ограби цяла банка, защото за толкова много пари са нужни повече носачи, и то с яки мускули. Такива има и в политическите среди и никой не знае какво може да изскочи от фитнес залите на властта.

Прави впечатление, че Борисов реагира най-гневно на огласяването на стенограмата, което потвърждава водещата му роля в изработването и прилагането на кризисния план за отклоняване на общественото внимание от възловия въпрос за крадените пари. Никой друг от заверата при Плевнелиев не афишира така видимо засегнато авторско честолюбие.

Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) беше единственото място, където отговорните хора в държавата могат спокойно да разговарят, оттук нататък ще участвам само ако медиите са вътре, заяви Борисов. "Стенограмата е в моя услуга, но оттук нататък вече КСНС губи своя смисъл. Аз ще участвам на КСНС само ако медиите са вътре. В най-лошия случай, ако се извади монитор долу, както във ВСС, медиите да присъстват и да го гледат. (...) Ако след това ще ми държат карез за всяка дума или ще става ясно след 2-3 години, не виждам абсолютно никакъв смисъл да се прави без медии. Така че оттук нататък моето участие ще бъде свързано само ако 100% се предава по телевизията или долу на монитори, а не след 2-3 години да ми вадят думи и коментари", добави премиерът и направи заплашителен намек. "Всички стенограми да ги разсекретят. Ако може и аз това постановление за "Грипените" да го разсекретя също, да видите каква глупост - взимат решение да се купят "Грипените".



Камъкът е в градината на президента Румен Радев,



защото като пришълец от други среди не играе по правилата на омертата, наложени още от зората на прехода по висшите етажи на властта (той си мисли за изтребители, докато на тях им гори чергата). Най-важното в тези правила е да не се казва нищо за толерираното разграбване на държавата, създало и продължаващо да изхранва родната политическа и икономическа върхушка. Заплахата срещу него си е чиста проба рекет в стил мутроелит - "Затваряй си устата, да не си отворя моята". Точно така постъпи и банкерът Цветан Василев, който заплаши цялата ръководна каста, че ще освети далаверите й, ако му се случи инцидент или друга неприятност, защото след бягството си най-напред разказал пред съдия в чужбина каквото знае и го предал на съхранение до настъпването на "застрахователно събитие" с него.

Предстои да се отвори и втората стенограма за КТБ (от 14 юли 2014 г.), защото такова е решението на съда и то отговаря на обществения интерес. Радев напразно постави въпрос дали обществото е достатъчно зряло да я прочете. Щом е било зряло да го избере, значи има основание да му се доверява. Ако се поддаде на рекета на Борисов, ще направи груба грешка. Никой не го свързва с далаверата КТБ, но включи ли се в заговорническото мълчание, ще стане част от нея. Медиите не бива да го плашат, защото чрез тях го гледа обществото. За народа е по-ценно да упражнява контрол над излъчените от него управляващи, отколкото да им осигурява комфорт за шушукане на тъмно в негова вреда. България е хронично болна, защото диагнозата за прехода не е разкрита и досега. Краят му ще дойде, когато бъде осветен, а не когато удобни социолози и политолози го обявят по незнайно какви критерии.