Пожарът в общежитие за чуждестранни работници в Дижон, Франция, през 2010 г. отне живота на 7 души, въпреки че горя изолацията само на една странична стена. |
тиктака бомба със закъснител
При това заплахата е както от пламъците, така и от отровния дим, отделящ се при горене на "санировката". Макар да горят по-трудно, по-скъпите изолации при висока температура се топят и отделят отрови, дори по-опасни от огъня.
При споменатите случаи огънят е обхванал фасадите на санираните сгради за няколко минути, което не може да се случи толкова бързо при обикновена мазилка върху тухла, камък или бетон. Най-застрашени са горните етажи.
Експандираният и екструдираният пенополистирол (популярни като стиропор, фибран и неопор) са сравнително нови евтини материали. По-късното им прилагане у нас в сравнение с други държави ни даваше възможност да се поучим от грешките им, но това не стана. Корупционните печалби - надхвърлящи двойно и тройно реалната цена на проектите, намалените разходи за отопление, обновените фасади и не на последно място - благодарността на собствениците "късметлии", са прекалено атрактивни, за да се съобразяват и управляващи, и опозиция с някакви потенциални заплахи.
Целта на системите за противопожарна сигурност е да отложат максимално т.нар. flashover (обхващането на фасадите от огнена вълна), за да имат време обитателите да напуснат сградите и пожарникарите да се намесят.
При санирани фасади време няма
- те се поглъщат от пламъците за 2-3 минути, както може да се види от клипове, заснети в Баку и Лондон (https://www.youtube.com/watch?v=GnKiukWEI0A).
Всеки строителен материал се вписва в установените евростандарти за пожароустойчивост от А - бетон, стъкло, тухла - до Е - текстил и необработено дърво. Пенополистиролът - независимо от качеството си, се включва в най-опасната група Е. Тук са материалите, достигащи фаза на flashover за по-малко от 2 минути. За да бъде удължено това време, се прилага мазилка върху трудно възпламенима мрежа, която, ако бъде правилно изпълнена, вдига равнището от група Е до група Б, осигурявайки повече от 20 минути за евакуиране на сградата.
Тук е проблемът с нашето саниране
- вместо препоръчваната 10 мм дебелина на мазилката, у нас тя не надвишава 3-4 мм, което всеки лесно може да провери, ако си направи труда да огледа саниран блок. В Румъния са установени случаи, когато при отчетен по-качествен изолационен материал изолацията се прави в действителност с по-евтин и лесно запалим. Жителите на "санирани" блокове фактически нямат възможност да контролират изпълнението, макар че носят всички последици.
"През септември 2015 г. ЕС забрани определени материали, използвани за външна топлоизолация. Препоръчва се използването на естествени негорими материали, сред които и... вълната", обяви изпълнителният директор на Асоциацията на румънските производители на експандиран пенополистирол Флорин Хахой.
От Асоциацията протестираха срещу проекта за решение на правителството от есента на миналата година, предвиждащ замяна на всички видове пенополистирол с двойно по-скъпата, но негорима, минерална вата. 50-те румънски завода за различни видове пенополистирол произвеждат годишно 4 млн. куб.м от този изолационен материал.
Ситуацията допълнително се влошава от по-евтината, но по-лесно запалима мрежа (вместо препоръчваната от фибростъкло) и от некачественото изпълнение - заради икономия на средства и поради неквалифицирана работна ръка. На места по фасадите
мрежата прозира - толкова тънка е мазилката
С времето и от природните стихии - дъжд, сняг и особено град - качеството й допълнително се влошава заедно с увеличаването на опасността от пожар.
Външната изолация има определени предимства, но носи и рискове, които могат да бъдат ограничени единствено чрез строго спазване на стандартите и подобряване на системите за сигурност. При трагедията в Дижон, възникнала от запалена кофа за боклук, не са помогнали нито детекторите за дим, нито бързата намеса (10 минути!) на пожарникарите.
У нас почти никой не се съобразява с правилото да не бъдат облицовани с изкуствена термоизолация сгради, по-високи от 12 или 18 метра (4-6 етажа), или ако това стане, изолацията да се редува с широки ивици негорящ материал. Изключително опасна може да се окаже често срещаната комбинация климатици (с възможността от късо съединение) и санировка. Да не говорим за традиционните илюминации, правени по повод и без повод, за вандализъм или - не дай Боже, тероризъм.
Евтините санировки ще ни струват много скъпо дори и без пожар след 20-30 години, когато тънката мазилка се олющи. Поддържането на санираните фасади обаче е проблем преди всичко на противопожарната сигурност, а не на естетиката. Държавата днес плаща с нашите, общи пари, и
късметлиите се радват, че им "оправят безплатно"
апартаментите, но след години кой ще ремонтира фасадите? Получихме гаранции, че данъкът на санираните сгради няма да се вдигне, но така ли ще бъде и със застраховките при увеличената опасност от пожар?
Необходими са допълнителни разходи за пожарна безопасност. На Запад при високи сгради качествено изпълнената нашенска санировка се редува на определено разстояние с широки (минимум 1.20 м) ивици негорим материал - най-често минерална вата. Вместо пластмасовите нитове, захващащи фибрана и мрежата за стените, там се използват метални нитове. Задължително около прозорците изолацията е с минерална вата, а не с някакъв вид фибран. Пробен тест на сгради с външна изолация от пенополистирол (фибран) и от по-скъпата минерална вата, извършен в британския институт BRE Global, показва разликата във възпламенимостта на материалите (https://www.youtube.com/watch?v=ld0QQ7_Uf5k#action=share).
Още видеоматериали за пожарната опасност от "изгодното" саниране може да се видят на следните адреси:
https://www.youtube.com/watch?v=3Af1f1gegy8
https://www.youtube.com/watch?v=SI6gFYV4xMQ