- Лидерите на страните от Вишеградската група (V4) се обявиха за оставането на Великобритания в Европейския съюз. Какво означава Брекзит за вишеградските държави и преди всичко за Унгария, Чехия и Полша, които не приеха общата европейска валута?

- Това ще бъде голямо предизвикателство, понеже най-силната икономика извън еврозоната напуска Европейския съюз и оттук насетне гласът на държавите, запазили националните си валути, ще се чува по-слабо. За Централна Европа ЕС без Великобритания е по-слаб и по-беден. За отношенията на страните от нашия регион с Великобритания голямо значение имаше свободното движение на хора. Но и броят на британците, живеещи в останалите държави на ЕС, не е много по-малък от броя хората от страните, влезли в състава на ЕС в 2004 г., които мигрираха на Британските острови. Условията за сътрудничество между Брюксел и Лондон ще зависят в голяма степен от това дали те ще успеят да се договорят по този въпрос. Централна Европа е свързана с Лондон и от желанието за развиване на трансатлантическото партньорство. Ето защо нашата задача ще бъде да полагаме по-специални грижи за сътрудничеството на ЕС със САЩ и с Обединеното кралство.

- Нека поговорим тогава за потенциалните ползи за региона. В този контекст се говори за възможното изнасяне в Централна Европа на производства или институции, които досега са били локализирани във Великобритания.

- Не можем да изключим това в някои случаи, но лондонското Сити няма да се изнесе в Прага или във Варшава. При всеки случай най-голямата страна, която ще остане извън еврозоната, ще бъде Полша, а това може да увеличи значението на Централна Европа в разговорите за бъдещата икономическа архитектура на ЕС. Лондон стоеше - както и вишеградските държави - на страната на фискалната дисциплина в дебатите със страните от европейския Юг. След Брекзит Берлин губи важен партньор в усилията си за балансирана структура на икономическия съюз. ФРГ извлече много ползи от присъствието на държавите от V4 в ЕС, в това число и по отношение на присъствието в нашия регион на немски фирми. Страните от V4 преминаха през болезнени реформи и доказаха, че са отговорни партньори. Германия ще се съобразява с нас в усилията си за реформиране на еврозоната, при условие че реформите следва да подпомагат развитието, а не да служат за запълване на бюджетните дупки. В този смисъл след Брекзит Берлин може да има по-голяма нужда от държавите от Централна Европа.

- След Брекзит повече се заговори за "Европа на две скорости". Възможно ли е в следващата финансова рамка в периода 2020-2026 да се създаде отделен бюджет за еврозоната?

- Отделните "кошници" положително няма да подобрят политиката на сближаване, нито политиката на интеграция в самия ЕС. В същото време за страните от V4, както и за България и Румъния, е важно да поддържат високо равнище на кохезионна политика. Ние следва да работим върху увеличаването ефективността на нейното реализиране (в т. ч. и върху опростяването на процедурите), като от съществено значение е да убеждаваме партньорите ни в ЕС, че политиката на сближаване е една от най-ефективните политики на Евросъюза. Кохезионната политика няма добър имидж, понякога бива възприемана като милостиня, но в същото време се забравя, че от нея печели целият ЕС, че средствата, предназначени за тази политика в нашия регион, означават работни места и поръчки за фирмите от западните държави, увеличаване на износа от Западна за Централна Европа, по-добра комуникационна инфраструктура и достъп до източните пазари, по-добри условия за функционирането на западните фирми.

Вероятно в следващия европейски бюджет акцентът в по-голяма степен ще бъде върху създаването на европейска добавена стойност - вече не толкова за изграждането на вътрешно сближаване на базата на т. нар. национални пакети, а за създаването на синергия и връзки между държавите и регионите на ЕС. А в този аспект има много какво да се желае именно в обхвата на страните от V4, балтийските държави, България и Румъния. Тук са налице множество предизвикателства, касаещи периферните области, инфраструктурните затруднения, наложителни са комуникационни подобрения и по-добър достъп до пристанищата. Необходимо е също така държавите от нашия регион да съзнават необходимостта от съвместни проекти и насърчаване на иновативността.

- Преди четвърт век вишеградските държави се обединяваха около общи външнополитически цели или около напредъка на икономическите реформи. След присъединяването на страните от V4 в НАТО и ЕС на много места се заговори, че вече липсват общи цели. Кое днес е спояващото звено на Вишеградската четворка?

- Вишеградската декларация от 1991 г. в голяма степен продължава да е актуална. Тя засягаше задълбочаването на сътрудничеството между нашите държави, необходимостта свободните ни вече народи, които преди 1989 г. бяха изолирани един от друг, да се опознаят по-добре. В нея се изразяваше също така увереността за необходимостта от подобряване на инфраструктурните връзки, които бяха много силно обвързани с интересите на Съветския съюз и вследствие на това ориентирани по оста Изток-Запад. Спояващото звено беше и продължава да е изостреното чувство за заплахите от Изток. Действително, ние не винаги стигаме до едни и същи изводи, но що се отнася до преценката на ситуацията отвъд източните ни граници, нашите позиции са по-близки в сравнение с тези на партньорите ни, намиращи се пo на Запад. Ние подкрепяме териториалния интегритет на Украйна и сме солидарни с ЕС в противопоставянето му на руската агресия, реагираме остро срещу всякакви прояви на ревизионизъм. Не винаги възприемаме еднакво процесите на европейска интеграция, но виждаме в ЕС голяма добавена стойност. Варшава възприема "Европа на две скорости" като заплаха да бъдем изтласкани в периферията и да бъде отслабено "сцеплението" ни със Запада. В същото време Прага по-често съзира в различните скорости на интеграция шанс да изгради собствени сравнителни предимства в ЕС. Страните от V4 ги обединява и отговорният подход към икономиката - тези държави споделят чувството, че са платили твърде висока цена за реформите, за да си позволят днес с лека ръка да опропастят постиженията си. Ние мислим заедно за увеличаването иновативността на нашите икономики, тъй като сме застрашени да паднем в капана на средния доход. Неслучайно иновативността и стартъпите заемат специално място във вишеградското сътрудничество и дейността на Международния вишеградски фонд.

V4 e нещо като мини Евросъюз с различни вътрешнополитически вектори. Полша например е държава, силно ангажирана в политиката на ЕС по безопасността в балтийската зона и в източно направление. За общите предизвикателства, засягащи южното направление, се убедихме заедно, ако щете дори по време на засилването на миграционната криза. Съседството на V4, както на Румъния и България, с държавите от Западните Балкани, ни налага обща отговорност да стабилизираме и интегрираме тези страни с ЕС и НАТО. В този смисъл съгласуванията в рамките на V4 и по-широк регион служат за изграждането на консенсус в целия ЕС.

- Миграционната криза очерта много ярко взаимодействието във Вишеградската група.

- Миграционната вълна, срещу която първа от V4 трябваше да се изправи Унгария, показа, че съществува необходимост от регионална справедливост, както и от сътрудничество на вишеградските страни с балканските партньори в полза на укрепването на границите. Сред западните партньори липсваше разбиране за тези предизвикателства, особено във ФРГ. Страните от Вишеградската група излязоха с общо становище и се оказа, че то издържа проверката на времето: от една страна критикуваните от V4 механизми за подялба на бежанците се оказаха неефективни, от друга - предложеното и подкрепено от нас укрепване на балканските граници на ЕС се оказа необходимо и комплементарно във връзка с разговорите с Турция. Без конструктивната роля на V4 нямаше да бъде постигнато споразумение с Анкара. Характерна черта за нашите страни беше и отхвърлянето на езика на политическата коректност по отношение на миграционната криза, което обаче оказа негативно влияние върху нашия имидж в ЕС. Времето все пак показа, че едно по-решително и отговорно становище беше необходимо за ЕС, а солидарността може да се осъществява по различен начин. При това хората не могат да бъдат третирани като кубчета лего - да им бъде налагана страна за заселване и отделните страни да бъдат принуждавани да ги заселват.

- А какви са главните различия в интересите между страните от Вишеградската четворка? Явяват ли се тези държави съперници помежду си например в областта на западните инвестиции?

- Вишеградските страни имат донякъде различен подход относно начините на засилване на енергийната сигурност. Чехия например е много по-добре интегрирана с енергийната система на Германия и Австрия, докато в Полша и Словакия проблемът с диверсификацията на доставките на суровини продължава да е болезнен. По различен начин гледаме и на участието на Русия в стратегическите проекти - Унгария е по-благосклонна спрямо ролята на Москва, отколкото Полша. И накрая страните от V4 действително си съперничат за чуждестранни инвестиции, но в интерес на цялата четворка е те да бъдат привлечени в Централна Европа, тъй като от гледна точка на мнозина инвеститори нашият регион представлява една цялост. Фактът къде в крайна сметка ще бъде построена една фабрика не е най-важен. Инвестициите имат трансгранично, положително въздействие върху съседните държави: предприятията в една страна ползват доставчици в друга и т. н. Така че от една страна, съществува съперничество, а от друга - загриженост нашият регион като цяло да бъде все по-атрактивен.

- Явяват ли се една за друга вишеградските страни важни икономически партньори?

- Да, икономическите връзки между страните от V4 са все по-широки и нараснаха многократно след влизането ни в ЕС. Според някои данни Чехия дори е на второ място като потребител на полския износ - след ФРГ. С големи темпове расте търговският оборот между страните от по-широко разбирания регион, например между Полша и Румъния. В този контекст все по-важни са инфраструктурните връзки, които стигат до България. Неслучайно полското правителство се обявява за развитието на маршрута Виа Карпатия, който трябва да свързва балтийското крайбрежие с България и Гърция през Централна Европа. Това ще генерира икономически растеж на източния фланг на Европа. Досега развитието на инфраструктурата изоставаше от ръста на търговските обороти. Впрочем Варшава традиционно беше заинтересована от развитието на пътищата, водещи от север на юг. Още преди Втората световна война Полша полагаше усилия във връзка с изграждането на втори мост над Дунава между Румъния и България. Днес редица проекти - подобно на споменатия мост Видин-Калафат - постепенно биват реализирани благодарение на европейските фондове.

- Голямо значение в този контекст има увеличаването на търговските обороти между страните от нашия регион с Германия, които през последните години също нараснаха многократно. Развитието на регионалните икономически връзки е заслуга и на немските предприятия. ФРГ притежава собствени фабрики в различни централноевропейски държави, които си сътрудничат помежду си. В последните години страните от V4, възприемани като едно цяло, се превърнаха в най-важния търговски партньор на Германия в света - тежестта на нашия регион изпъква още по-силно, ако към него прибавим Румъния и България. За Берлин нашият регион е по-важен в икономическо отношение от САЩ, Русия, Китай или Франция.

- Възможно ли е разширяването на V4?

- От години се водят дискусии по тази тема, което свидетелства за атрактивността на сътрудничеството под тази форма. Също така от години обаче съществува консенсус, че няма необходимост да се приемат нови членове, тъй като механизмите на сътрудничество, на които се опира групата, най-добре функционират в четириъгълника. Но в същото време е налице и консенсус, че сътрудничеството следва да се задълбочава в един по-широко разбиран регион, което се изразява във формата V4+. Във формат V4+ ние често си сътрудничим с държави като България и Румъния, например по отношение на кохезионната политика на ЕС или общата селскостопанска политика. Вишеградската група не функционира като самостоятелен блок в ЕС, но се явява зачатък на различни коалиции. Установява се все по-тясно сътрудничество с държавите от източния фланг на НАТО, което пролича на минисрещата на върха на ЕС през 2015 г. в Букурещ, съществува инициатива на президентите на Полша и Хърватия за укрепване на сътрудничеството в триъгълника между Адриатическо, Балтийско и Черно море, или пък полското предложение за засилване на макрорегионалното сътрудничество в Карпатския регион. Не съществува необходимост за разширяването на V4, тъй като страните от по-широко разбираната Централна Европа могат да си взаимодействат в рамките на вече съществуващите инициативи и преди всичко в рамките на ЕС.

- А елитите от вишеградските страни биха ли искали да задълбочават сътрудничеството си в рамките на V4?

- Във Вишеградската четворка съществува усещане, че за сътрудничеството следва да се полагат грижи и то да бъде укрепвано, но досегашната формула е ефективна и няма смисъл тя да бъде прекомерно институционализирана, тъй като това би могло да генерира проблеми, разходи. В същото време то би могло да бъде неефективно като изграждане на съюз в Съюза - а ние не желаем това, понеже V4, бидейки отворена за сътрудничество с други държави, остава един от важните стълбове на ЕС.





* Матеуш Гняздовски е полски политолог, зам.-директор на правителствения мозъчен тръст Център за източни изследвания "Марек Карп". Збигнев Рокита работи за полските издания "Тигодник повшехни" и "Нова Източна Европа". Интервюто преведе от полски език Юлиян Божков.