С нищо добро няма да запомним дванадесетата "среща на върха" на двадесетте големи (Г20) икономики в света, която приключи в Хамбург. Очаквахме много от тази среща - не получихме нищо - този извод направиха повечето водещи икономически анализатори. Влиятелният в. "Ханделсблат" (коментаторът Торстен Рийке) резюмира: "Девет години след първата среща на Г20 светът е без водачи. Г0, а не Г20, това е посланието от Хамбург". Това не е вярно, а и формулата е грешна. Много сбъркан е нордическият мисловен модел, щом не постигнеш желаното и очакваното, да отречеш наличието на резултат изобщо. Ние, периферните зрители, зяпащи към световния връх, по-добре да мислим без патос и максимално близо до реалностите. Нека първо си дадем сметка



защо е важен върхът на Г20?



Най-малкото защото срещата на главите на изпълнителната власт в най-големите 20 икономики е най-представителният форум на властта в света. Участващите в него страни имат 2/3 от населението и произвеждат 85% от брутния продукт на световната икономика. При това в Г20 виждаме всички индустриални и регионални лидери. На този фон форматът Г8, който се редуцира отново до Г7, след като Западът реши да "изключи" Русия от срещите, представлява само един от световните политически съюзи, чието влияние в света и дял в световния продукт и богатство скоротечно намалява. Много важно е да отбележим високото фактическо ниво на представителност в Г20. С изключение на краля на Саудитска Арабия, който в последния момент се отказа да присъства, всички други участници бяха представени лично от шефовете на изпълнителната власт. Това показва и големия интерес, и сериозния ангажимент към срещата.



Г20 е среща на икономическата власт,



където политиката досега бе поставяна на заден план. (Не бе така в Хамбург, където повечето теми в дневния ред бяха чисто политически - само защото разногласията по важните икономически въпроси са толкова големи, че липсва сговор дори да се спазват вече приетите решения и споразумения.) Моделът Г20 бе замислен като тясно специализирана среща за координиране на икономическата политика. На първото му издание през декември 1999 г. в Берлин страните бяха представени от министрите на финансите и шефовете на централните банки. Едва от 9 години насам срещите на Г20 се провеждат вече на най-високото ниво на власт. В центъра на дискусиите и решенията винаги стоят въпросите на свободната търговия, общата финансова архитектура в света и опазването на данъчната система на страните. Счита се, че срещите на Г20 по време на световната финансова криза са изиграли най-съществена роля при овладяването на колапса и запазването на стабилността на световните финанси. Същия стабилизиращ ефект видяхме в Хамбург.



Главният резултат: крехко съгласие



за ограничаване на протекционизма, който набира скорост, и ПР слогани по модела "[ние] над всичко" се вземат все по-насериозно с риск да хвърлят целия свят в непредсказуем хаос от национализъм, протекционизъм, търговски войни. В заключителното комюнике от Хамбург виждаме много хлабав компромис - от една страна, Г20 категорично отхвърлят протекционизма, от друга, признават "ролята на легитимните защитни инструменти в търговията", т.е. възможността на САЩ (а и на другите страни в отговор) да въведат мерки за ограничаване на вноса. Къде е разликата между "легитимен защитен инструмент" и "протекционизъм" (от лат. protectio, защита), един Бог знае. Но този компромис е цената за автографа на г-н Тръмп; така под документа от Хамбург стоят 20 подписа - само по себе си съхраненото единство на Г20 е достатъчно добър резултат, особена ако помислим какво значи алтернативата на открита конфронтация.



Срещата край Елба ще се запомни



и с други важни резултати, които германските колеги се опитват да омаловажат, като се правят, че не виждат. Нищо че и дете да питате, ще ви обади очевидните три извода:

Първо - хаос на върха. Големите 20 са много далеч от съгласие дори по въпроси, за които вече си стискаха ръцете. На общите мерки за остеритет (финансова дисциплина) е сложен кръст. Хармонизираният стандарт за банков надзор е утопия. Забраната за спасяване на банки с държавни пари е мъртва. Също мерките и мрежата за взаимна фискална защита. Градежът на обща финансова инфраструктура се отлага за неопределено време.

Второ - връх на хаоса. Докато 20 най-главни глави на световната власт се срещаха, а около 200 други глави на правителства и международни организации бяха поканени като гости, близо 2000 любители вандали и професионални демонстранти беснееха по улиците на Хамбург, а 20 000 полицаи пазеха първите от вторите. Но реда не пазеше никой и затова градът при устието на р. Елба изглежда като след операция "Гомор" от юли 1943 г., когато го бомбардират съюзниците (САЩ и Великобритания).



Трето - връх на върха



и главно събитие в Хамбург бе срещата на президентите на САЩ и Русия. Казват, че за тези 2 часа са постигнати повече и по-важни споразумения, отколкото през цялото останало време от 3 дни на Г20. Имаше първа среща на Г2, около която се въртяха останалите лидери нули. Имаше и един очевиден провал - на опитите, ескалирали след изборите за президент на САЩ, канцлерката Меркел да се представи за "лидер на свободния свят". Не става. Нито Германия (засега) има потенциала, нито г-жа Меркел показва качествата за тази роля. С плоски трикове 1) като "семейната снимка" на Г20 от Хамбург няма да стане. За жалост - иначе България много би спечелила от завръщането на Германия като лидер на световната икономика. И друг провал видяхме в Хамбург -



залеза на международните организации



като ООН, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, десетките международни финансови институции, практически всички организирани форми на сътрудничество в Хамбург бяха напъдени в далечната периферия на срещата, там, където се настанява обслужващият персонал. А беше време, в началото на века, когато МВФ заемаше централно място на срещите на Г20 и пишеше сценариите и матриците за бъдещето на глобалния свят. Но сценаристите се провалиха, днес се сблъскваме с остър дефицит и на свежи идеи, и на разумни водачи. Г2 наистина се открои сред нулевия фон на Г20, обаче всеки от тях е посвоему изолиран от всички останали, общи цели и обща политика лидерите на света нямат. Оживление не забелязваме. Депресията продължава.



- - -

1) "Семейната снимка" събира участниците в знакови срещи. В Хамбург домакините спретнаха номер на другите лидери, уведомени да облекат за снимката строго тъмни костюми. Г-жа Меркел обаче се явява в яркочервено сако със сив панталон и е курдисана на централното място, та изпъква като квачка сред пилета.