Минаха 11 години от създаването на частното съдебно изпълнение и противоречивата практика дотук показва, че е крайно време за промени. Държавата даде огромна власт на частните съдебни изпълнители (накратко ЧСИ) да се разпореждат с имуществото на гражданите и с техния бизнес. И някои злоупотребяват с тази власт. Така се стигна до потресаващи случаи като този, при който дълг от 500 лв. по изпълнителен лист бе раздробен от ЧСИ на множество задължения от по една стотинка, като за всяко са начислявани такси като за отделно дело, и накрая се стигна до отнемане на всички имоти на длъжника.

А знаете ли, че е трудно да се намери частен съдебен изпълнител за събиране на по-малки суми, например по дела за издръжки или заплати? Защото тази работа не е особено рентабилна за разлика от делата на едри клиенти като банките и монополистите (таксите, от които печели "бирникът", са процент от вземането). Ако частен съдебен изпълнител въобще се съгласи да се захване с "дребно" вземане на майка, работник или фирма, не е изключено делото да остане най-отзад на рафта и да събира паяжини.

Има прекалено много сигнали и факти за прилагане на различни хитрини от страна на ЧСИ - фиктивни призовавания на длъжника, манипулиране на търгове за публични продажби на имот, за да бъде придобит на безценица от "наш човек", и т.н. Вече има и немалко случаи, в които частен съдебен изпълнител е събрал парите от длъжника, а не ги превежда на клиента, който го е ангажирал за вземането си.

Отгоре на всичко



у нас съществува печалният член 417



от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Благодарение на него е възможно банки да осъдят длъжник по бързата процедура - без да доказват вземането си дори когато те са виновни за превръщането на кредита в необслужван, защото са вдигнали лихвата въз основа на неравноправни клаузи в договора за заем. И нито съдът, нито частният съдебен изпълнител се интересуват, че в тези ситуации длъжникът е жертва.

Пак заради чл. 417 зъзнещи клиенти на "Топлофикация" със свалени радиатори научават, че са осъдени за неплатени сметки, без никой да ги е призовал на съд. И монополисти събират с помощта на ЧСИ несъществуващи и надписани задължения, защото несъвършенства в закона го позволяват. На тези наболели проблеми се опитват да намерят решения чрез националния омбудсман и юристи, подготвили проект за законови промени.

ЧСИ и банките твърдят, че предложените промени ще доведат до невъзможност майки да получават издръжките си, работници - заплатите си, че ще се увеличат междуфирмената задлъжнялост и фалитите. Казват, че ще настъпи диктатура на длъжника. Плашат, че банките и предприятията - доставчици на ток, парно, вода и т.н., ще прехвърлят несъбираемите си вземания от некоректните клиенти на изрядните.

Всъщност не става дума за защита на некоректните платци изобщо. Въпросът е



да се сложи край на законовите дефекти



и на некоректните практики, прилагани срещу длъжниците.

Практиката показва, че има много случаи, в които длъжници биват осъждани, без изобщо да знаят, че срещу тях е заведено дело, без да са видели призовка. Очевидно се налагат промени в режима на призоваването. Единият вариант е изобщо да отпадне възможността за призоваване чрез уведомление - с лепене на бележка на вратата. Вторият е да се въведат гаранции, че съденият действително е търсен поне три пъти в рамките на един месец, преди да се пристъпи към залепване на уведомление. Възможно решение е призовкарите да бъдат задължени да търсят съденото лице в рамките на един месец в интервали през поне една седмица и поне веднъж в почивен ден. И едва след това да се лепят уведомления на вратата.

Предлагаме и промени, които ще доведат до стимулиране на доброволното плащане. Логично е, когато длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, т.е. бързо и без да създава много работа на ЧСИ, да не го товарят с пропорционална такса, а да плати само за реално свършеното от ЧСИ.



Обезпеченията трябва да са съразмерни с дълга



- не може ЧСИ да блокират всички банкови сметки, възнаграждения, имоти и други активи, само и само за да си начисляват повече такси и да печелят на гърба на длъжника. Няма логика ЧСИ да слага на "сергията" всичко - да продава недвижимости и коли, да прави удръжки от заплати и банкови сметки. ЧСИ трябва да бъде дисциплиниран да избере начин на изпълнение, съответстващ на дълга. Така ще се сложи край на безумия като това да се продава цял имот, за да се покрие дълг от 100 лева.

Сега възможностите на длъжника да се оплаче от лоши практики на бирника са твърде стеснени. Наложително е разширяване на кръга на незаконни действия и бездействия на ЧСИ, които длъжникът да има право да обжалва пред съда. В закона трябва да се предвиди възможност длъжникът да може да обжалва оценката, по която ЧСИ пуска за продан апартамент или друг имот. Необходими са и гаранции, че занапред няма да се правят удръжки от майчински, социални помощи и обезщетения, от несеквестируемите части от трудовото възнаграждение и пенсията.

Трябва да се сложи край на порочната практика при спряно изпълнително дело частният съдебен изпълнител да продължава да прави удръжки от заплати и сметки на длъжника с мотива, че това били действия за "обезпечаване на дълга".

Необходими са и промени в прословутия чл. 417 от ГПК. Проблемът в него е, че дава право на банките да съдят клиентите си в производство, в което кредитополучателите не вземат участие, а съдът действа като пощенска кутия, без да правораздава - по закон е задължен да приеме твърденията на банката за размера на задълженията за достоверни, и се е превърнал в



манифактура за изпълнителни листове



Съдът не отчита, че банката може да е вдигнала лихвата в нарушение на закона и така да е докарала клиента си до неплатежоспособност. Затова предлагаме банките въобще да нямат привилегията да съдят клиентите си по бързия ред или поне изпълнителното дело да се спира, ако кредитополучателят оспорва дълга.

Защитниците на статуквото често се позовават на Решение №12 на Конституционния съд от октомври 2012 г. С него КС прие, че чл. 417 не противоречи на конституцията, а банките са гарант за финансовата стабилност на страната и техните документи са от ранга на издаваните от държавата и общините. Само че потребителите са защитени не само от конституцията, но и от европейските закони. А правото на ЕС забранява банките да събират по бърз ред вземанията си, когато в договора за кредит има неравноправни клаузи. Вече има хиляди спечелени дела, заведени срещу банки и приключили с връщане на незаконно надвзетите лихви на кредитополучателите. А някои от тях са били осъдени преди това от същите тези банки по "бързата писта" на чл. 417.

Законовите промени са належащи. Сега предстои да видим на кого са представители народните избраници в парламента - на обикновените хора или на частните съдебни изпълнители и на банките.