Президентът Румен Радев е спортна натура - обича гмуркането, научен е да запазва самообладание, старае се да стои над злобата и дребнотемието. Професията му и неговото самовъзпитание са му дали огромна психическа устойчивост, има силно абстрактно мислене и умее да задушава емоциите още в зародиш. Това е автопортрет, направен от самия него пред "Епицентър" на 31 август м.г.

Спортът е неделима част от националната сигурност, твърди пред избиратели бъдещият държавен глава. И въпреки това, откакто положи клетва като президент, имаше няколко ключови вдигнати топки и не отигра нито една както трябва.

Бившият шеф на ВВС стана президент поради това, че управленските решения на ГЕРБ и коалиция позволиха непознатата му фигура на летец бунтар да литне нависоко пред алтернативата Цецка Цачева.



Митът за интелигентните летци също свърши работа



в добавка със суперлативите американски възпитаник отличник и "боец на бъдещето".

Днес много от тези илюзии са разсеяни, а станалият за смях покрай Радев бивш военен министър Николай Ненчев, сега подсъдим, взе да вади документи, че именно бившият ас го е съветвал с кого да сключва договори и с кого не и това доста подкопа най-силния коз на бившия летец - за приземената от бившето правителство авиация.

И друг лупинг не му се получи - този с Русия. Ясно е, че лавирането на зависима България е висш пилотаж, но натовският ас изпадна в противоречия и така и не е ясно дали все още намира зависимостта от Русия за парадоксална, или подкрепя сваляне на санкциите срещу нея.

Изобщо човекът Радев доста се губи "в превода" на позициите, които взема, и оставя впечатлението, че съветниците му си играят на проба-грешка по всякакви важни въпроси.

Президентът беше несъстоятелен по големия скандал в съдебната власт - противоречащата на всякакви закони среща на главния прокурор Сотир Цацаров с издателя на "Сега" Сашо Дончев в ЦУМ. Радев не зае принципна позиция, въпреки че председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов поиска да сформира специална комисия по случая.

След като дълго се кри от Панов и му отговаряше от провинцията през медиите, че "не е следовател и не е разследващ орган", Радев накрая се съгласи на среща. За всеобща изненада избра да се види първо с председателя на Върховния административен съд Георги Колев, а след това и с Цацаров - противници на Панов. При такъв развой на събитията не е учудващо, че от устата на Радев се изплъзна неуместната фраза, че "дневният ред на България не са крамолите във ВСС".

Разбираемо е, че човекът е военен и че години наред е бил далече от подмолните страсти в съдебната система, но този въпрос трябваше да му бъде изяснен от същите съветници, които на прословутия дебат с Цачева го инструктираха да похвали румънския модел на борбата с корупцията.



Ако държавният глава не разбира "къде е заровено кучето",



ако не прозира тежките зависимости и търговия с влияние, които са сковали съда и прокуратурата, а най-видимо ВСС, значи няма идея каква страна представлява и какви хора ще му се наложи да назначава. И тук незнанието вече не извинява, напротив - noblesse oblige.

Изказването на Радев: "Всички ние очакваме нашата съдебна система, използвайки всички органи, инструментариуми и механизми по конституция, да докаже своята самостоятелност и независимост и да се справи с тези проблеми", е направо нелепа, тъй като съдебната система няма как да се издърпа сама от блатото като един барон Мюнхаузен. Законите ги правят политиците, а тук става дума и за промяна на конституцията, за която президентът има законодателна инициатива.

Негативната реакция на Радев спрямо Панов "съвпадна" с контраатаката срещу него от Цацаров, Цачева и Борисов. Цинично прозвуча мнението му за инцидента с развитите и изпаднали болтове от служебната кола на съдия №1 и нежеланието на прокуратурата да разследва случая. Радев нехайно подхвърли: "Няма да се правя на експерт по гуми, джанти, болтове, ключове и т.н. Има си технически експертизи, има си прокуратура. Според мен това е димна завеса за големия въпрос - съдебната реформа".

Така държавният глава запя в хора на Цацаров, Борисов и депутатите от ДПС, че става дума за измишльотина и че Панов е редно да си затваря устата. Такова поведение към председателя на ВКС изглежда



достойно за мафиотски филм, а не за държава с претенции, че е демократична.



Мачът на Радев тръгна накриво от самото начало и той се провали и с топката, подадена му от журналисти и граждани за стенограмата за КТБ. Закъснялото й отваряне не успя да замаже гафа с първоначалния отказ на президентската канцелария понеже общественият интерес е по-маловажен от този на "трети лица". Този аргумент естествено падна в съда. Въпреки това президентството зададе въпроси на политиците, участвали в консултациите за КТБ, дали са съгласни с отварянето на протоколите. Последва нескопосано заличаване на данни и отваряне само на едната стенограма, после чакахме "прочистването" на другата. Очевидно е, че Радев няма никакъв ангажимент да излезе наяве истината за гигантското сритване на двама олигарси, довели до рухването на мегабанката на "каймака". Защо - добре е да обясни на данъкоплатците, които вече платиха двойно за фалита.

Радев не счете за важно и да отговори на карикатуристите от "Прас-прес", които търсеха съдействие от него, когато разпространителските мрежи на депутата Делян Пеевски им спряха тиража на първия брой. А по-вероятно не посмя да се изпречи на пътя му.

По същия начин



не реагира навреме за нацисткия скандал -



когато се разбра, че куп хора във властта са се снимали в нацистки пози. А когато реагира, подходи клиширано и докато всички останали искаха оставките на хванатите натясно, предположи, че извинението е достатъчно.

Забави се и когато Бетина Жотева от президентската квота в СЕМ предизвика скандал с отправените срещу журналистка заплахи. Вицепрезидентът Илияна Йотова се обяви за оттеглянето й, а президентът изчака, след което излезе с мъгляво послание да направела личен избор. Така и не каза ясно, че журналисти не могат да бъдат заплашвани, особено от държавната власт.

Вече месец Радев тупка топката и по въпроса как шефът на кабинета му Иво Христов, който не желае да бъде проучен от службите, за да получи допуск до секретна информация, участва в секретни съвещания. От пресцентъра на президентството досега са дали само мъглявия отговор, че се спазват всички законови изисквания. Доказателства обаче няма.

Въпросът всъщност е дали държавният глава пропуска всички важни подавания от страх или заради присъщия на военните стеснен кръгозор. И второто изглежда все по-малко вероятно.