Лю Сяобо беше истински китайски патриот. Човек с визия и с мисия за своята страна. Той не позволи да бъде сплашен от всемогъщата Китайска комунистическа партия. Държеше със забележителна твърдост на убеждението си, че не еднопартийната диктатура на комунистическата партия, а демокрацията, разделението на властите и върховенството на закона са най-доброто за китайците. Лю беше наясно, че това поведение ще му навлече неприятности. "Един от професионалните рискове на дисидента е, че може да влезе в затвора", каза той в интервю за "Дойче веле" през лятото на 2007 г. Тогава, в навечерието на Олимпийските игри в Пекин, китайските власти демонстрираха към чуждестранните медии известна откритост. Онзи Лю Сяобо, когото срещнахме през онова лято във фоайето на хотела, беше дребен човек с къса коса и очила - типичен интелектуалец. В същото време - човек с желязна воля, доброта и безгранична смелост, съчетана с хумор.

Още през 90-те години Лю Сяобо три пъти лежи в затвора, като за пръв път го прибират след насилственото потушаване на демократичното движение през юни 1989 г. В нощта на 3 срещу 4 юни 1989 година Лю изиграва много важна роля, договаряйки мирното изтегляне на група студенти от площад Тянанмън, като по този начин спасява много хора от настъплението на армията. След като оцелява от кръвопролитията на площада, той приема за свой дълг да се бори за справедливост в името на загиналите. "Имах чувството, че съм задължен на тези хора. И това чувство не ме напусна никога", призна той. През декември 2008 г., заедно с над 300 други интелектуалци и правозащитници, Лю Сяобо



публикува т.нар. "Харта 08"



Този манифест призовава за мирни реформи в Китай. В него са изброени 19 мерки за подобряване на човешките права в Китай. Интелектуалците настояват за независимо правосъдие, за свобода на събиранията и за край на еднопартийната система. За китайския режим "Харта 08" е фронтална атака, още по-опасна, поради това че около манифеста са се обединили много различни интелектуалци, иначе често враждуващи помежду си. Няколко дни след публикацията властите арестуват Лю Сяобо като главен инициатор на акцията. За независимо правосъдие в случая и дума не може да става. На 25 декември срещу Лю е произнесена присъда от 11 години затвор заради "подстрекателство за сваляне на държавната власт". Китайското ръководство знае отлично, че много кореспонденти на чуждестранни медии по Коледа се прибират у дома - и нарочно огласява присъдата точно на 25 декември. Този ход му гарантира минимум международно внимание и по-малко негативни публикации.

За слабичкия Лю, който бе в началото на 60-ото си десетилетие, решетките не са нещо ново. В интервю за германската обществена телевизия А Ер Де през 2007 г. той си припомни първия си арест по време на кръвопролитното потъпкване на китайското движение за демокрация през 1989 година. "Отивах си с велосипеда към къщи. Беше към полунощ. Кола ме последва по улицата и ме принуди да спра. Група хора слязоха от автомобила. Завързаха ми очите, запушиха ми устата и ме хвърлиха в колата. Цялата атмосфера внушаваше страх и аз наистина се страхувах. Нямах понятие къде ще ме откарат. Помислих си, че просто ще ме завлекат някъде и ще ме разстрелят". Близо двете години затвор не го отклоняват от пътя му. "Бях казал веднъж, че е



професионален риск на дисидента да изгуби свободата си



и да бъде поставен под контрол. Това е част от професията на дисидента. В очите на останалите може и да си великолепен или герой. Трябва обаче да си наясно, че е въпрос на собствен избор. Можеш да се занимаваш и с нещо друго, да си търговец или учител и да печелиш лесни пари. Вземеш ли обаче един път решението си, трябва с оптимизъм да гледаш на риска, който поемаш, и на натиска, на който си подложен", категоричен бе той.

Председателят на Нобеловия комитет в Осло съобщи през 2010 г., че официален Китай специално е предупредил наградата да не бъде връчвана на Лю. Можели да се очакват негативни последствия за отношенията между Норвегия и Китай. На подобни сценарии Лю Сяобо отговаря още през 2007 г. така: "Някои европейски политици се опасяват, че дискусията за правата на човека може да попречи на икономическите отношения. Аз гледам на нещата по-различно. Политическите отношения между Китай и Япония са изпълнени с напрежение. Търговията между двете страни обаче съставлява основна част от целия търговски обмен на Китай. Оттук проличава, че двете неща нямат никаква връзка помежду си". В свое есе дисидентът между другото пише: "Искам да кажа на режима, който ми отне свободата, че аз нямам врагове". И изрично споменава полицаите, прокурорите и съдиите: "Не приемам факта, че ме наблюдавате, арестувате и съдите. Но уважавам вашите професии и вас като личности".



Лю Сяобо се противопоставя и на омразата



"Омразата разяжда мъдростта и съзнанието на личността. Враждебността може да отрови духа на една нация, да съсипе толерантността и човещината и да препречи пътя към напредъка и демокрацията", пише той. Този текст беше прочетен на 10 декември 2010 г. Столът на политическия затворник при удостояването му с Нобеловата награда за мир остана празен. Той стана първият носител на Нобеловата награда за мир, починал в условия на лишаване от свобода, след германския пацифист Карл фон Осиецки през 1938 г. Фон Осиецки, който бе задържан от властите в нацистка Германия, също почина в затворническа болница. Норвежкият Нобелов комитет присъди наградата на Лю Сяобо за "дългата и ненасилствена борба за фундаменталните човешки права в Китай". Съпругата му Лю Ся също беше лишена от възможността да получи наградата от името на мъжа си, защото от 2010 г. е под домашен арест. Преди време, когато журналистите все още имаха право да говорят с нея, в интервю за "Дойче веле" тя каза : "Лю Сяобо има непреклонна воля. Когато вярва в една цел, той я преследва докрай. Дори когато знае, че никога няма да я постигне. Той е невероятно упорит". Китайското ръководство не откликна и на международните призиви за освобождаването на вече тежко болния Лю Сяобо от затвора. В края на юни т.г. той все пак беше преместен в болница. Неговият адвокат съобщи, че властите са разрешили на болния от цироза в краен стадий Лю Сяобо "да получи медицински грижи". Те обаче не разрешиха лечението на дисидента да бъде продължено в чужбина, след като САЩ и Германия предложиха своите услуги в "знак на хуманност". Пекин обаче категорично отхвърли това. В началото на юли китайските лекари на Нобеловия лауреат заявиха, че той не е в достатъчно добро здраве, за да бъде транспортиран - позиция, оспорвана от американски и германски експерти, които бяха поканени да се запознаят със състоянието му. Миналия четвъртък 61-годишният Лю почина в болница в град Шънян, в североизточната провинция Ляонин. Той бе хоспитализиран заради нелекуван рак на черния дроб в терминален стадий. Погребението му също се превърна във фарс, след като тялото му беше бързо кремирано и предадено на съпругата му, която временно бе освободена от домашния арест. Неговият най-голям брат пък благодари на китайските власти за "усилията на правителството". Според близки на семейството обаче, "Ню Йорк Таймс" и "Гардиън" целта на този тип погребение е да няма място за поклонение пред личността на най-известния политически затворник в страната. "Амнести интернешънъл" и "Хюман райтс уоч" изразиха съмнение, че брат му Лю Сяогуан, присъствал на пресконференцията в Шънян, е бил заставен да подкрепи публично този ход.

Сяогуан, за когото се смята, че не е подкрепял политическата дейност на брат си, благодари на управляващата комунистическа партия и на правителството за организацията на погребението с оглед на "специалното положение" на покойния. На излизане от залата той отказа да отговаря на журналистически въпроси.

На всичко това Лю Сяобо със сигурност щеше да отговори без омраза, за което винаги е призовавал. (По материали на чужди медии)