"Който краде, ще яде бой. Бил съм го отвлякъл, бил съм го таковал... Малко съм го бил, затова! И тебе да те хвана да крадеш, и на теб ще ти прехвърля керемидите!" Това са думи на Динко Вълев към репортерка на bTV часове след като беше пуснат от ямболския арест, без да му бъде повдигнато обвинение. "Ловецът на бежанци" не изрази каквото и да е съжаление, че е посегнал на свой работник, и дори се закани, че такава ще бъде съдбата на всеки, който краде. Цветистите му признания обиколиха всички телевизии, като всеки път обрастваха с нови и нови подробности - че отишъл в един от складовете си, видял двама работници да му крадат от нафтата, ударил им по един шамар и после станало, каквото станало.

За да е циркът още по-пълен, веднага след Вълев по телевизиите се появи вътрешният министър Валентин Радев, който изненадващо обяви, че формално разследването на МВР се води срещу неизвестен извършител. Тоест срещу Динко Вълев няма нито разследване, нито обвинение. МВР шефът обясни, че "чисто формално погледнато, няма подаден сигнал, няма подадено оплакване", дори от този, който е насилен, бит, возен в багажник. Затова и има дело срещу неизвестен извършител.



Така че такъв случай за полицията нямало



Абсурдите в ситуацията не са един и два. Има обаждане до телефон 112 с описание какво се е случило, има и признания, и то публични, на лицето, за което е обаждането, то дори е задържано за 24 часа. Или иначе казано, дори и в изключително формалното наказателно право могат да се намерят двете най-важни неща за образуването на досъдебно производство срещу едно лице - законен повод, който е обаждането, и достатъчно данни - признанията на лицето плюс съдържанието на телефонното обаждане. Без проблеми би следвало да се образува дело и да се започне бързо събиране на доказателства - оглед, свидетелски показания, претърсване, изземване... Да не говорим, че в подобни случаи би трябвало заподозреният да бъде задържан поне за 72 часа от прокуратурата, най-малкото за да не окаже влияние върху предполагаемите жертви. Нищо подобно обаче не се случи. Динко Вълев бе освободен, срещу него няма дело, нито обвинение. Нещо повече - сега той спокойно може да осъди МВР заради незаконно задържане и да вземе добро обезщетение.

Разбира се, онзи ден вътрешният министър Радев побърза да се застрахова, че случилото все пак било укоримо, че никой не може да се саморазправя по този начин, че можело да имаме претенции към властта, към вътрешните министри, но те изпълняват закона. И толкова.

На принципа, че не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава, въпросният "ловец" всъщност изобщо не е виновен. Как да е виновен, когато всички по веригата действат формално и се крият зад някоя вратичка в закона.

Проблемът не е само в този случай. Става дума за явление, което



процъфтява върху бездействието и формализма



на МВР, прокуратура, съда, депутатите, правителството. Затова на свобода са извършители с по 15-20 висящи дела, които са ограбвали и дори убивали възрастни хора по селата. Има субекти с по 150 криминални регистрации и по 80 досъдебни производства на свобода, в автобуси или молове и в момента шетат джебчийки с безброй провинения. Но законите са така направени, че позволяват всичко това да се случва. А отговорните органи не си дават труда да бъдат по-настоятелни в наказването на поне такива, публично нашумели изпълнения. Какво остава за случаите, когато пострадалите или извършителите не шестват по телевизии и други медии. Тогава всичко приключва още преди да е започнало. Показателното в случая с Динко е, че не само, че няма нито един свидетел, но и че самият пострадал е изчезнал. Очевидно и той не вярва на полицията.

Заради липсата на доверие никой не смее да се оплаче и дори да подаде сигнал. Саморазправите обикновено минават по две линии - или досъдебно производство срещу неизвестен извършител, или гражданско правен спор, с който прокуратурата не желае да се занимава. Отказът да се въздаде справедливост води до масово прилагане на закона на джунглата. Затова има протести, все по-голяма несигурност, нарастващи набези по малките населени места, всекидневни и силови разправии по пътища и пешеходни пътеки, повсеместни измами.

Как реагира вътрешният министър на всичко това? С репликата, че "има власт, каквато и да е тази власт, но е власт". Дали си вярва? И за какво ни е каквато и да е власт, ако тя не може да се справи с основната си функция - да гарантира сигурността на гражданите, като накаже престъпниците?