Протестът срещу насилието над медици беше доста масов и в цялата страна. Агресията над работещите в болниците става все по-голям проблем, но в повечето случаи тя все трябва да е провокирана от нещо. |
Но лекарският съюз толкова си може и вместо да опита поне да започне дебат защо пациентите и близките им бият работещите в лечебните заведения, той зае обичайната си поза щраус с лозунга - не бийте лекарите, те са ценни, с пари за Бангладеш правят европейска медицина, без тях сте за никъде и е абсолютно невъзможно дори да помислим имат ли те самите някакъв принос за тази агресия. Доказателство, че
пациентите умеят да ценят лекарите си
беше точно случаят с д-р Албена Гагова, на която хиляди жени, раждали при нея, оказаха емоционална подкрепа. Но за пореден път нито лекари, нито пациенти, нито управници - с малки изключения, не пожелаха да преминат отвъд първосигналната реакция.
Нападателят на д-р Гагова е маниак, псевдоучен, обсебен от вечния живот, а не пиян циганин, за разлика от класическия, пресен пример от тия дни, при който почерпен баща нападна акушерка, защото не го пуснала с оператор в неонатологията при новороденото му бебе. Не става дума за другата класика - уплашени близки на спешен пациенти се натъкват на изнервен спешен екип, който не е в състояние да върши чудеса, за което му се отблагодаряват с бой. Генетикът Владимир Стоянов е осъден условно за грабеж и притежание на наркотици, укривал е нелегално пребиваващи в страната 22 иракчани - за което е прекарал 2 месеца в ареста, а после е пуснат под гаранция, има сигнали, че е преградил незаконно част от Западен парк и развъжда животни там. Сега преби лекар, защото не му даде плацентата на новороденото му бебе, а не защото го е провокирал с лошо отношение или лошо свършена работа. Обратното - д-р Гагова е уважавана и обичана от пациентите си. Не се получи твърде дебат можело ли е и какво е трябвало да се направи от правоохранителната система, за да бъде спрян този човек, можело ли е, трябвало ли е и от кого да се лекува. С минимални изключения никой не се поинтересува от съдбата на майката и бебето на Стоянов, които са не по-малко жертви от нападнатата лекарка. Агенцията за закрила на детето не обели и дума; не просто никой не демонстрира съчувствие, а не бяха изключение коментарите, че жената сама си е виновна, че се е събрала с такъв.
Здравният министър Николай Петров беше сред малкото, които разсъждаваха в малко по-голяма дълбочина по въпроса с агресията над медици и сред още по-малкото от тази страна на бариерата, които си позволиха да отбележат, че проблемът донякъде е и в самите медици, и, естествено, в системата. Тези, които посрещат и изпращат болния и близките му, които се грижат и успокояват, са сестрите и акушерките, а именно те са адски натоварени и зле платени, несправедливо зле, защото директорите на болници предпочитат да плащат на лекарите, но не и на сестрите. Те са "сведени до слугини", "смачкани от работа и ругани и от пациенти, и от началници". Резултатът, естествено, е първичната реакция да си го изкараш на пациента, което провокира и обратната агресия. Нещо повече - "рибата се вмирисва от главата", каза Петров -
щом началникът е простак, и персоналът се държи просташки
А дали директорът ще спазва добрия тон зависи от собственика на лечебното заведение. На държавата, чийто представител понастоящем е именно министър Николай Петров, не й пука, и от това от години се възползват частните болници, които печелят пациенти именно с нормално отношение, а не с медицина.
Протоколът за лечение в нормалните държави включва задължително милосърдния елемент от сестринската професия. Сестрите разговарят с пациентите за семействата им, държат ги за ръцете по време на манипулации и ги успокояват. Защото това помага за излекуването. Същият ефект има и нормалното отношение от страна на лекарите, които обясняват изчерпателно и позволяват да им се задават въпроси. Тук в пътеките на здравната каса няма записано "добро отношение". Щом на му плащат за отговор, той не отговаря. Нещо повече - НЗОК не плаща за излекуване, а за изпълнение на критерии, зададени в пътеката, и затова и никой не си мърда пръста за нещо отвъд това. Всъщност е изумително, че побоите и агресията засега се ограничават предимно в спешните отделения и към спешните екипи и не се е чуло някой да е посегнал на персонала на Ракова болница например, където оставят терминално болни да се оправят сами с болката, без да им мигне окото, и изобщо не си дават зор да обясняват каквото и да било на уплашени и изтощени хора. Практика е, ако бременна жена зададе глупав въпрос на лекаря си, той
да й се накара, че пита глупости, вместо да я успокои
Съвсем в реда на нещата е болен, дошъл от другия край на страната за хоспитализация в София например, да бъде върнат до града, от който идва, за някаква глупава бележка. Не е чудно, че се случва на някой да му падне пердето и да забрави, че получава европейско качество на бангладешки цени.
Естествено, самите лекари и сестри не са виновни за това положение на нещата. Но те са тези, които се държат не според очакванията и няма как някой по-първосигнален да не си го изкара на тях, вместо да се сети, че същите тези хора дават дежурства по Коледа, връщат към живот почти неспасяеми случаи и им се полага уважение, а не бой. Или да си даде сметка, че в изтрещяло общество и медиците изтрещяват. Не помагат изобщо и постоянните протести и мрънкания от лекарския съюз и определени болници за повече пари - адски дразнещо е, когато искаш нормално отношение за близките си да ти се отвръща, че няма пари.
И когато някой лекар реши да освидетелства поредния пращящ от здраве побойник е добре да се сети, че тези хора ходят и в болници и следващата им жертва може да е колега.