3 юли. След ужасния пек - поредният мокър ден с поройни дъждове и градушки. "Само Йоли и Криси са сухи", пише под една от снимките, качени на фейсбук страницата "Към върха" - инициативата, която всеки път успява да ни смае и да ни подскаже, че няма невъзможни неща. Като това: да изминеш 600 км по билото на Стара планина, въпреки че си прикован на инвалидна количка. Преди броени дни Йоана Ковачева и Криси Захариева, двете 14-годишни момичета с двигателни проблеми, се завърнаха от най-дългия пешеходен и офроуд туристически маршрут в България - Ком-Емине, известен в миналото като "Маршрут на дружбата". Старопланинското приключение е плод на поредните доброволчески усилия, повели деца с двигателни проблеми по пътищата към върховете.

-----------

Теренът между Ком и Емине е сложен, истинско изпитание на волята. За да стигнеш до крайната цел, трябва да изкачиш или подсечеш над 100 старопланински върхове, но пък си струва, през цялото време ще си като онемял пред страхотните гледки. Пешаците в добра физическа форма обикновено прехвърлят с раница на гръб 600-те километра за около три седмици. Офроуд маниаците ги гълтат с разумен ход и наслаждавайки се на дивата природа за около пет дни. Тръгнеш ли обаче веднъж по билото на Стара планина,

както и да вървиш - на колела или пеша,



ще се върнеш от там променен



Това казва 29-годишният Николай Герев, доброволец от сдружение "Един живот" и един от двамата генератори на провокативната идея хора с двигателни проблеми да превземат по вертикала планинските върхове. И понеже подобни инициативи струват бол пари, всеки път се налага двамата със Захари Недялков да се втурват в благотворителни мисии, да търсят от приятели високопроходими джипове, пари за гориво и за нощувка в планинските хижи...

Този път джиповете са три, а инвалидните колички - две. До Криси и Йоли по спартанския, макар и адаптиран, маршрут са и родителите им - за физическа и морална подкрепа. Както и няколко доброволци от сдружение Off Road и природните паркове.

Спойката между Герев и Недялков е още от катеренето им към връх Мусала с парализирания Влади. Захари е планински спасител, както и съпругата му Виктория. Двамата бързо стават част от проектите на сдружението, свързани с хора с двигателни проблеми, защото са наясно какво може да даде планината на едно дете в инвалидна количка. Нали Криси, тяхната дъщеря, има същата участ, но въпреки диагнозата си вече катери с патерици двухилядници.

Допреди няколко години мисълта, че човек, прикован в собственото си тяло, може да стъпи на върха и да погледне света от високо, звучеше налудничаво. Българският алпинист Иван Кожухаров, парализиран след инцидент с връхлетяла го каменна лавина в Алпите, показа обаче, че това не е само мечта. Припомняме накратко: Преди осем години с помощта на 40 свои приятели железният българин, който не се предаде след жестоката злополука, успя да реализира мечтата си - да тръгне отново към Монблан и да стъпи на най-високия връх на Алпите напук на всички опасности. Чудото стана със специално конструирана шейна по избрания от самия Иван Кожухаров особено труден и дълъг маршрут.

А щом един е успял, защо да не може и друг? Така Николай Герев и Захари Недялков решават да "изстрелят" към Мусала заедно с неколцина доброволци един приятел - Владимир Гюров, млад и позитивен българин, напук на съдбата. Влади е парализиран от кръста надолу след инцидент с велосипед на уличното платно, но това не е причина да стои прикован на място. Влади показа след катеренето си на Мусала, че може и да скача с парашут, да лети с парапланер и с мото-делтапланер. Идеята на Герев да изкачи Влади до върха обаче не се приема насеризно, самият той е със заболяване, чиито последици водят до инвалидизиране. Плъзват и заядливи шегички:



Един диабетик ще качи един инвалид на връх Мусала!



Тази идея е безумна... Откажи се! Николай е с инсулинозависим диабет, но е твърде убеден, че ако наистина искаш нещо, трябва само да прехвърлиш крак отвъд предела на собствените си възможности. Ако не искаш, просто си намираш оправдание. Така през 2015 г. Влади Гюров повтаря подвига на Иван Кожухаров и се изкачва на връх Мусала.

"Това катерене на Влади вдъхнови маршрута Ком - Емине. Аз съм рехабилитатор, работил съм с хора с подобни увреждания, знам какви рискове крият за тях екстремалните условия, бях наясно с медицинското състояние на Влади. Въпреки всички трудности всички заедно успяхме", разказва Герев.

Влади стига до върха с усилията на 7-8 доброволци и безвъзмездната помощ на самоковския отряд от Планинската спасителна служба. За целта използват специализиран лифт, след това го прехвърлят на специализирана машина на Планинската спасителна служба, Последните метри под заслона Ледено езеро, малко преди върха, доброволците буквално носят до върха на ръце парализирания младеж. Този успех убеждава мнозина, че колкото и да е странно, хората с двигателни увреждания имат място в планината. И че винаги има поне още един начин за измъкване от ситуацията.

А телефонът на Николай Герев прегрява. Над сто родители на деца с увреждания го молят сдружението да достави и на тяхното дете тази радост. До момента по тази инициатива са успели да изведат в планината десетина деца с двигателни проблеми - превзели са заедно върховете Ком, Орлово гнездо, Черни връх, Ботев. Още около 50 деца изчакват да ги отведат в планината.

Горивото е подсигурено от фирма дарител. Спонсорите им са около 10, предимно близки приятели. Не организират групови изкачвания, защото всяко дете е с индивидуални потребности и по време на това изкачване то трябва да се почувства специално.

Николай Герев работи от години на доброволчески начала с деца и младежи с увреждания. А за да им е максимално полезен, още след първото си стъпване в един от социалните домове на Северозападна България зарязва обучението си в Икономическия университет



и става студент по кинезитерапия



Попада за пръв път в дом за деца с умствена изостаналост покрай работата си в една адвокатска кантора и създаденото от адвокатката Лора Томас сдружение " Един живот ". НПО-то се появява с идеята да събира средства за създаване на хосписи за болни деца и така да затвори кръга от медицинска дейност и рехабилитация, психологическо подпомагане... Повечето от партньорите на сдружението са чуждестранни граждани, но след строителния бум и началото на кризата много от тях напускат България, оттеглят се и повечето от дарителите. "Тогава си дадохме сметка, че идеята за хосписите не може да се реализира. В този период се появиха английските ни партньори, с които продължихме - доброволците от хуманитарната организация към британските пощи. Първата им идея е била да организират благотворителен конвой в Молдова, но след отказ от молдовското правителство те решават да пренасочат благотворителните си дейности към България", разказва Николай Герев. Така сдружението започва работа с домове за деца и младежи с умствена изостаналост, а средствата от благотворителни дейности във Великобритания влизат в българските институции и болници, с тях се закупува най-нужното: легла, кувиози, медицински апарати, инхалатори, лекарства. Една от предишните им инициативи пък е за даряване на инсулинови помпи, а една от последните - "Към върха".

Николай Герев казва, че е избрал маршрута, който прекосява нашир България, защото искал да докаже на себе си и на децата, че човек може да се надскочи. След изкачването на Мусала, най-високият връх в България, му хрумнало, че е дошъл ред и на най-дългия туристически маршрут в страната. Популярните туристически върхове в него са няколко - Ком, Ботев, Мургаш.. .Така с един преход децата могат да видят и много



исторически места и национални светини



като паметника на връх Шипка, Жеравна и т.н. Покрай изненадите на времето обаче се наложило да променят малко маршрута си в ход и да го вземат за пет вместо за седем дни. Заради метеорологичната прогноза вместо на връх Мургаш стъпили първо на връх Ботев. Решението обаче се оказало уникално, пред очите от най-високото място на планинския хребет се разкрила невероятна гледка. На връх Мургаш пък се изкачили в последния ден от пътуването си. Случили на добро време поне в първия и последния ден от маршрута си. Е, имали и един малък инцидент - алергичен шок на човек от групата, но с порция урбазон всичко приключило благополучно.

Заклетите планинари обикновено гледат под вежди ръмжащите автомобили в сърцето на планината. Затова и джипът с Йоли, спрял малко под връх Ком, почти разгневил катерачите с раници на гърба и удобни обувки. Но като видели инвалидната количка,



планинарите притаили дъх,



след това се втурнали да ги поздравяват и прегръщат. Подобна ситуация се разиграва и в Жеравна.

До 2014 г. Йони е жизнерадостно дете, при това състезателка по ски бягане и биатлон. Но едно падане по стълбите в училище обръща живота й наопаки. Диагнозата й е дистония, а Йоли може да движи само едната си ръка. Проблемът е огромно изпитание за цялото й семейство. Това е второто й излизане в планината, откакто преди две години лекарите откриват заболяването, което я приковава към инвалидната количка. Страшно борбена е, не се предава, въпреки че е претърпяла множество операции, не е престанала да води битка с тежкото заболяване.

Първото й стъпване в планината през 2016 г. пак с помощта на инициативата "Към върха" е на връх Руен. Тогава майката на Йоли е силно притеснена. Измъчва я и въпросът дали тази разходка е подходяща за състоянието на детето й. Но покрай върналата се усмивка на лицето й, когато става дума за маршрута Ком - Емине, изобщо не се замисля.

Йоли и Криси всъщност се срещат за пръв път по пътя към връх Руен през 2016 г. Връстнички са, на по 14 години, а



Криси е вдъхновението на Йоли,



затова и между Ком и Емине са заедно. Въпреки двигателните си проблеми Криси от дете е сред природата, в началото качена на гърба на баща си, случвало се е да я носи до върха и на ръце. След това независимо от огромните усилия сама започнала да се придвижва по склоновете с патериците.

След като заваляли предложения за изкачване на деца, от сдружението тръгнали да събират средства за закупуване на джип. Двама-трима откликнали на апела им, пак приятели.

"Днес ще отида да измия джипа, за да го предам на логистичните ни партньори, утре ще подготвя фактурите и документите на сдружението. В понеделник отново съм на работа", изрежда Николай. На въпроса как преживяното е променило другите участници в прехода, отговаря: "Даде ни отново различната точка за живота и възможността да оценявам всичко, което ни е дадено - да станем сутринта и да стигнем сами от точка "а" до точка "б". Или просто да отворим очи и да погледнем пред себе си...".