:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,065,695
Активни 87
Страници 24,480
За един ден 1,302,066
Истинската история

Faustus byzantinus

Съвременните форми на договора с дявола водят началото си от Ранна Византия, но корените им се губят в античното езичество
Легендата за инока Теофил от Адана - от праведния живот към подписването на договор с дявола; рисунка върху пергамент с позлата на fol. 1r, дело на майстор Фовел; в ръкописа на инока-бенедиктинец Готие дьо Коанси (1177-1236), озаглавен "Чудесата на св. Богородица"; преписан от Жан дьо Сенли, Париж, 1327 г.; Национална библиотека на Нидерландия-Хага
Гьотевата случка с доктор Фауст е наистина добре известна; дори навремето бе в учебната ни програма, сега - не знам. Произходът на този сюжет остава не съвсем изяснен и днес; мнозина наивно си мислят, че първата западна литературна разработка на темата за писмения договор с дявола е пиесата на англичанина Кристофър Марлоу "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фаустус" ("The Tragicall History of the Life and Death of Doctor Faustus"), поставена за първи път през 90-те години на ХVI в. В нея великият учен, достигнал до дълбините на познанието, призовава дявола, отричайки Христос; и продава душата си, като скрепява тази сделка с договор, но накрая отива в ада.

Когато Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832) преработва и поставя на сцена за пръв път своя "Фауст" през 20-те години на ХIХ в., съдебните процеси за магия и вещерство вече от почти столетие са минало за Европа. И макар това да е най-известното произведение на тази тема, в действителност в основата на мита за Фауст стои огромна митологична, богословска, литературна и политико-идеологическа традиция, чиито корени откриваме в късноантичната и византийската литература - във византийската житийна литература от IV-VII в. той вече е добре познат и усърдно разработван; Западът успява да присвои и да си припише и тази тема, разчитайки на нашето невежество.

Несъмнено най-известната случка с подписване на договор с дявола е



легендата за инока Теофил от Адана



(† ок. 538); тя - преразказвана и преписвана на запад многократно между IХ и ХIII в., не забравяна и във Византия, в същото време, е най-ранната основа на известният днес Гьотев Фауст.

Случката не е особено сложна, но поучителна дори и днес, когато вече сме далеч от мистиката на средновековните култове. Архидяконът Теофил бил иконом на епископа на Адана (в Мала Азия). След смъртта на епископа, Теофил единодушно бил избран на неговото място, но от смирение отказал, а на мястото на поминалия се висш църковник бил поставен друг. Новият епископ на Адана незабавно прогонил Теофил от заемания пост, което било - несъмнено - проява на несправедливост. Прогоненият архидякон съжалил за проявеното смирение дотолкова, че потърсил един евреин, който бил подозиран в магьосничество; чрез него Теофил се свързал със самия Сатана. Дяволът обещал да направи Теофил епископ, но само срещу отричането му от Христос и Богородица; както и станало. Много по-късно - след години - епископ Теофил се разкаял за стореното и отправил горещи молби към Богородица, която му се явила след 40 дни за да го порицае сурово. Теофилови молби и думи на разкаяние я трогнали и тя обещала да се застъпи пред бога. След като Теофил постил три дни, Богородица му се явила отново - с добра вест; греховете на епскопа се опрощавали. След още три дни, на сутринта при пробуждането си Теофил намерил своя договор с дявола на гърдите си; ужасен, той го отнесъл при законния епископ, когото с помощта на дявола той прогонил от катедрата. Разкайвайки се, Теофил поискал прошка, а законният епископ изгорил документа, с което сделката с дявола била развалена (вж. Изображението).

Договорът с дявола в късноантичната и византийската традиция е сложен феномен, който демонстрира нагледно



връзката между литература, фолклор и политика



през Средновековието. Идеята вероятно възниква като християнска реакция срещу многобройните магически практики, които впрочем са процъфтяващ бизнес в източните градове на Късната Римска империя, и опит за тяхната демонизация. Този сюжет се развива между IV и VII в. като литературен мотив в някои безименни и полуапокрифни житийни текстове - житията на св. Василий Велики от Псевдо-Амфилохий Иконийски, на св. Мария от Антиохия, на инока Теофил от Адана, на епископ Лъв от Катания. В края на VIII и началото на IХ в. Стефан Дякон, основоположник на иконопочитателската агиография, го свързва с името на император Константин V (741-775) - един от най-мразените и демонизирани владетели, заемали някога византийския престол. Легендата за сключилия съюз с дявола еретичен император явно придобива огромна популярност сред столичното население и е преразказана в края на IХ и през първата половина на Х в. от летописеца Георги Монах, от енциклопедистите от кръга на император Константин Багрянородни (912-959), както и от анонимния автор на речника "Суда".

Наистина, съвременните форми на договора с дявола водят началото си от Ранна Византия, но корените им се губят в античното езичество, без да имаме яснота за най-ранните му проявления. В античната религиозна традиция е често срещано и много добре документирано, че преди важно събитие, при болест или когато е в трудно положение, човек обещава на съответната висша сила определена награда за помощта й. Запазените вотивни дарове от храмове и светилища в повечето случаи са изображения на излекувани части от тялото - крака, ръце, очи.

В Рим и гръцките полиси вотивната традиция не е свързана с мистика или дуализъм. Съглашението с божеството има характер на контракт, подобен на договорите за сделки, сключвани между обикновените смъртни. В еклектичния свят на Елинистическата епоха и особено на Късната Античност, когато магическите практики на Египет и Предна Азия влизат в симбиоза с гръко-римската религиозна и митологична традиция,



призоваването на свръхестествени сили



и използването на услугите им за постигането на определени цели става почти професия за определени кръгове от населението в големите градове. Християнството, което се налага през IV в., започва процеса на постепенна "демонизация на магията" - натоварване на призоваваните от професионалните градски магьосници сили с идеята за трансцеденталното зло.

Връзките със свръхестествените "зли" сили стават подсъдни в Римската империя още през епохата на Констанций II (337-361). Амиан Марцелин свидетелства за обвинението в магия като начин за разчистване на сметки в дворцовите и политическите кръгове. Пак той твърди, че дори само преминаването в близост до гробове късно следобед или вечер било основание през 40-те и 50-те години на IV в. човек да бъде обвинен в магьосничество и осъден на смърт. Историкът Зосим е уверен, че същите практики продължават и при управлението на император Валент (364-378) според. Когато към някого сред приближените до императорския двор се повдигат обвинения в прибягване до магически практики, вече не става дума просто за класическата идея за заговор срещу живота на императора - помощта на свръхестествените сили постепенно започва да се възприема като вредна за обществото сама по себе си ( вж. Герасим Петрински, Faustus Byzantinus: Договорът с Дявола във византийската литература (IV-Х в.)// Studia Classica Serdicensia, 2, 2013).

Римският IV в. е епоха, през която магията и магическите практики са процъфтяващ бизнес, но и са жестоко и все по-сурово заклеймявани от християните, подкрепяни от държавната машина. Именно формирането на етическата и богословската система на новата религия вероятно ражда един нов мотив - съзнателното сключване на съглашение със силите на злото с цел придобиване на някаква полза или отмъщение.

В няколкото запазени истории до Х в. такъв договор сключват неизменно хора от "Фаустов" тип - влиятелни мъже, чиито амбиции или несподелена любов ги отвеждат по пътя на дявола. Показателен е фактът, че мотивът се явява - особено през периода IV-VII в. - изключително в житийни текстове, чиято основна цел е дидактична, т.е. демонстриране и налагане в обществото на определена морално-етична система. Идеята за сключването на договор с дявола от безбожен магьосник е силно обработена литературно, но вероятно в основата й стоят фолклорната традиция и градските легенди на Антиохия, Адана Цариград. Макар да липсват преки сведения - запазени текстове на подобни договори, например - в късновизантийските съдебни актове, съществуват отгласи от реални случаи, при които ритуално се отрича Христос и се споменават имената на различни демони.

Във Византия и в създаваните там литературни произведения, превъплъщенията на сюжета "договор с дявола" продължават да се разпространяват под различна форма и с различни действащи лица - при засилване на поучителната и възпитателната му съставляваща - и в следващите векове; от IX в. насетне - и на запад. Чак до познатия ни Гьотев герой...



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=450618

(За два века ловът на вещици убива 60 000 души в Европа)



През тази седмица:

180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

http://www.segabg.com/article.php?id=608901

("Велик е народът, който е родил Левски")

http://www.segabg.com/article.php?id=609810

(Идилията в детството на Васил Кунчев приключва внезапно)

20
21871
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
19 Юли 2017 20:07
Днес стилът е различен, няма фантазии.
19 Юли 2017 21:08
Съвременният лов на вещици е по-рафиниран:
Д-р Фауст е сключил договор със:
- ЦК на БКП
- 6-ти отдел на 6-то управление на ДС
- агенти на Кремъл.
Разкаяние не се изисква, пък и не помага }
19 Юли 2017 21:20

Абе, к'ви са тия Марлоу, Гьоте, Mьоте, к'во толкова са измислили, бе?!

У наше село - аналогичен случай...

Kotka
19 Юли 2017 21:30
Комунягите са пенкилери, от всичко разбират, най - вече от
християнство. Даже християните били първите комуняги
риишли.
19 Юли 2017 21:56
Материалистично (хонорар) разглеждане на демонологията и християнството от правилна марксистко-ленинска гледна точка, залегнало в тезисите на 10-тия конгрес на БКП за мултипликационен ефект!

Котка и кошка, тоже!
19 Юли 2017 22:50
Не мога да кажа, че авторът не познава своята материя Но тя няма никакво отношение към същество на договорните отношения в човешките общности, общества и цивилизации Размяната между различните социално индивид, общности, куртури е невъзможна защото няма еквивалент Този пример на политикономисти с игли и чували е достатъчен за илюстрация Стойността е имагинерната характеристика на продуктите от човешки труд , разкрита едва през 18-19 столетие Но в антропологията този проблем се третира чрез миторитуалните процедури на договарянето между три агента- даващия дар приемащия дар и този който го разрешава, установява еквивалентността на дарението "в очите на единия и другия" Договорът с дявола е вариант на това договаряне чрез посредник, специфика на който е именно нееквивалентността на размяната. Всъщност модерната цивилизация чрез паричното опосредстване премахва проблема Парите не са еквиваленти по никакъв начин с предметите, размяната на които опосредствуват Ритуалният вариант на този род нееквивалентна, но легитимна размяна се наблюдава точно там, където достатъчно устойчиво се упражняват такива практики - т.е. в междукултурните контакти със сложна динамика на интереси и ползи. Това са общо известни неща и не са нужни толкова сложни позовавания , каквито често претоварват послания на уважавания от мен автор Излагам своето отношение към материала Естествено без претенции то да бъде единствено Приятно вспомнить
19 Юли 2017 23:10
Трябва да се коригирам. Нееквивалентността винаги се легитимира от трансцендентния посредник- Кога той е Бог а кога е Дявол се определя от "контекста" Този контекст възниква в условия на нестабилната ситуация, когато наличните практики престават да задоволяват страните Всъщност този род тревожни ситуаии е свързан с разклащането на приетите от традиция или устойчиво спазване на постигнатите съглашения.Преходът от божествения към хтоническия посредник се упражнява често точно за да се легитимира тези да речем трансгранични разменни действия В по-дълбок смисъл не става дума нито за териториите нито за икономиките , а за ценностните мащаби и йерархии В една динамична ситуация когато "дължимото" не може да оправдае интересите на договарящите те посягат към "недължимото" каквито са повечето от практики в модерния свят.
20 Юли 2017 00:01
Иван Петрински
20 Юли 2017 00:20
Ивахти глупостите
20 Юли 2017 02:25
СатКонг 20 Юли 2017 00:20


Тази материя не е за чалга мозъци.
20 Юли 2017 05:13
Има една книга, писана на български език от голям български учен, господин Петрински, в която подробно се разглежда писаната история на договорите на човека с дявола. Дали сте се запознали с нея, преди да започнете да пишете по въпроса?
20 Юли 2017 05:29
Сатаната се явил на младия американски адвокат и му предложил сделка: "До шест месеца ще станеш съдружник във фирмата и ще печелиш по два милиона годишно. В замяна искам само безсмъртната ти душа".
Адвокатът: "Хм. Звучи прекалено добре. Кажи ми честно - къде е уловката?"
20 Юли 2017 10:55
Комунягите са пенкилери, от всичко разбират, най - вече от
християнство. Даже християните били първите комуняги
риишли.
Ти пък като разбираш би трябвало да го знаеш. Чети "Деянията на апостолите" и ще разбереш, че частната собственост е забранена и Бог наказва тези, които я скрият от Християнската община (Ананий и Зафира). А Христос е казал,: "По скоро камила ще мине през иглени уши, камо ли богат ще отиде в рая".
Чети момше то сляпото окато прави.
20 Юли 2017 11:01
Азъ 19 Юли 2017 21:08
Съвременният лов на вещици е по-рафиниран:
Д-р Фауст е сключил договор със:
- ЦК на БКП
- 6-ти отдел на 6-то управление на ДС
- агенти на Кремъл.
Разкаяние не се изисква, пък и не помага }
Това е минало, сега се склюват договори с демоните "Америка за България" и "Отворено общество" на чичко Сорос (ака Дьорд Шорош).
20 Юли 2017 11:28
SvSophia 20 Юли 2017 05:13
Има една книга, писана на български език от голям български учен, господин Петрински, в която подробно се разглежда писаната история на договорите на човека с дявола. Дали сте се запознали с нея, преди да започнете да пишете по въпроса?

Герасим Петрински ли е големият учèн?
20 Юли 2017 11:53
Ммм даа и нито дума за богомилите, за Боян Мага , за Василий Врач,... в по ново време , преследване на фашиси, комунисти , ... ???
Все вещери и вещерици. Вещ= знаещ ?
20 Юли 2017 21:24
Колко ли направиха връзка с намек за идещият договор с Македония?
20 Юли 2017 23:01
Тов.Петрински
Тов.Кошка
ЦК на БКП
ЦК на КПСС
Прогресивната общественост
21 Юли 2017 01:03
За 200 години злокобните реакционери убили 60 000 души по Цяла Западна Европа!

Т.е. по 300 на година!

По един избит във всеки работен ден без неделята!???

То бива нещастници и примитиви, ама чак толкоз!


А бе я си хванете един прогресивен Троцки, Ленин, Сталин или едно какво да е никакво нашенско Георги Димитровче, да видите каква хипер стахановкса норма ще ви избичи за нула време!

Тия 60 000 хиляди си ги изтребват за по-малко от два месеца само в БГ-то, а в страната на Октомврийската революция ехееее!

Те пият вода директно от кладенеца на Просвещението на Богинята на Разума на касапа Робеспиер!

Там хуманизмът забива клерикалната реакционерщина на километър под земята!

Гилотината пердаши на пълни обороти като Максимка!

21 Юли 2017 18:35
От най-дълбоката ни древност теа дето се кланят на сатаната са наричани агаряни...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД