Европейската комисия обсъди на 19 юли обстановката в Полша, но няма да вземе скоро решение във връзка с два спорни законопроекта, които заплашват съдебната независимост в страната. "В Брюксел са ядосани на действията на Варшава, но са безсилни", признава източник от ЕК пред "Политико". Дипломати отхвърлят възможността на Полша да й бъдат спрени парите от европейските фондове като наказание.

С прегледа на ситуацията в Полша е ангажиран зам.-шефа на ЕК Франс Тимерманс, който е холандски социалист. Говорител на ЕК отбеляза в отговор на въпрос на журналисти, че ЕК ще прецени дали да предприеме допълнителни стъпки, ако два спорни законопроекта бъдат утвърдени от полските власти. Говорителят поясни, че откритата срещу Полша предварителна процедура за нарушаване на правото на ЕС не е свързана с посочените законопроекти.

Хиляди поляци протестират срещу гласуваните в парламента във Варшава законови промени, които според опозицията ще увеличат контрола на управляващите консерватори върху съдебната система и ще засегнат разделението на властите. Кореспондент на частния телевизионен канал "Полсат" в Брюксел получи смъртни заплахи заради това, че е поискал оценката на ЕК. Международната асоциация на журналистите заяви по този повод, че правото да се задават въпроси е част от културата за свобода на медиите.

В действителност Варшава няма от какво да се опасява, защото за задействане на наказателна процедура трябва съгласието на всички страни - членки на ЕС. Почти сигурно е обаче, че ще има поне една страна, която би гласувала "против" - и това ще е Унгария. Полската опозиция обаче изобщо не преувеличава, когато твърди, че в момента в страната се извършва парламентарен преврат, коментира в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Още преди да постави под свой контрол части от съдебната система, правителството във Варшава нееднократно демонстрира горещото си желание да злоупотребява с властта. Това желание няма да се изпари и тогава, когато управляващите подчинят цялата съдебна система. Напротив, по всичко личи, че това е само началото. Защото консервативното правителство на Полша вече еднолично може да решава как ще се развиват делата срещу критиците на сегашната власт. Управниците във Варшава вече ще бъдат в състояние да осъществят и заплахите си, че ще изправят пред държавен трибунал членове на предишни правителства (които в момента са лидери на опозицията). И това не е всичко, защото занапред законността на изборите и валидността на изборните резултати ще се проверяват тъкмо от съдиите, които сегашното



правителство внимателно подбира по свой вкус.



Партията на Ярослав Качински все още е популярна, защото изпълни своите социални обещания. Още отсега обаче тя се подсигурява срещу опасността да изгуби властта по същия начин, по който я и спечели - със свободни избори. Със закон парламентът придобива контрол върху Националния съдебен съвет - конституционния орган, който подбира и назначава съдиите. Според друг проект, внесен от кабинета - министърът на правосъдието, в нарушение на конституцията, ще може да назначава и уволнява членовете на Върховния съд. Преди дни неправителствените организации "Комитет за защита на демокрацията" и "Граждани на Република Полша" проведоха многохилядни митинги срещу действията на правителството. Опозицията смята, че проектът за реорганизация на съдилищата ще подчини след Конституционния съд и останалите съдилища на волята на управляващите.

Поляците отдавна са загубили доверие в правосъдието. Към това се прибавят и популистките нападки от верните на правителството медии, че съдиите били един вид недосегаема каста. А опозицията била само помагач на комунистите, които и 28 години след промяната искали да се доберат до властта. Новите промени обаче шокираха и някой от най-верните привърженици на управляващата партия. Така например публицистът Рафал Зимкиевич призова чрез "Туитър" президентът Анджей Дуда да наложи вето, за да принуди двете камари на парламента да направят подобрения в законопроектите. Първоначално Дуда се прояви като послушен президент, но след това подтикнат от многохилядните протести се обяви за поправки в законопроекта. Той каза, че няма да подпише закона, ако в него не бъде внесено изменение, че членовете на Националния съвет на магистратурата трябва да се избират с квалифицирано мнозинство от три пети от депутатите. А не само с гласовете на депутатите от управляващите партии. Изглежда засега само масовите протести са в състояние да стреснат управляващите в Унгария и Полша, което е поне добра новина за гражданското общество в тези страни.

Унгарският премиер Виктор Орбан и Европейската комисия също явно няма да се разберат. И нищо чудно. Унгарският правителствен ръководител не крие, че иска



да наложи "нелибералната си демокрация"



Още от началото на втория си мандат като премиер той все повече се доближава до тази цел. Чрез медийния закон Орбан увеличи държавния контрол над медиите. Прокара съдебна реформа, с която ограничи правомощията на правосъдието и със закон увеличи влиянието на управляващите над Централната банка. Всеки път Еврокомисията откриваше срещу Унгария процедури за нарушаване на европейските договори. Обикновено Орбан отстъпваше след известно време, но само колкото бе абсолютно необходимо, за да предотврати поредното наказание, а повечето процедури се точеха с години без последствия. Последните спорове се отнасяха до две основни неща. Еврокомисията откри нова наказателна процедура срещу Унгария заради въведените от страната нови изисквания към неправителствените организации, а в спора за унгарския Закон за висшите учебни заведения дори въведе втората степен в наказателната процедура.

В първия случай Унгария задължи неправителствените организации (НПО), които получават над 24 000 евро годишно от чужбина, да се регистрират. Никак не е случайно, че въпросната граница е необичайно ниска. Освен това въпросните НПО вече ще са задължени навсякъде, където се появяват, изрично да упоменават, че са "организации, които получават подкрепа от чужбина". Унгарският парламент гласува този закон през юни. Според правителството законът си поставя за цел да внесе повече прозрачност и да улесни борбата срещу прането на пари и финансирането на терора. ЕК вижда в закона нарушение на Европейската харта за основните човешки права и по-специално нарушение на правото на сдружаване. "В рамките на един месец очакваме реакция от страна на унгарските власти. Ако дотогава не последва отговор или ако ЕК е недоволна от унгарското обяснение, тя ще открие процедура за нарушаване на европейските договори", заяви заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Новият закон засяга и "Амнести интернешънъл". Правозащитната организация вече обяви, че ще игнорира унгарския закон и че се радва на подкрепата от страна на Брюксел. "Унгарският закон за неправителствените организации си поставя за цел да ги стигматизира и оклевети. Днешното решение на ЕК е силен сигнал за това, че подобни атаки срещу гражданското общество са недопустими", се казва в декларация на "Амнести интернешънъл".

Във втория случай наказателната процедура срещу Унгария тече още от месец април. Унгарското правителство промени Закона за висшите учебни заведения. Критиците твърдят, че новият закон е насочен главно срещу Централноевропейския университет в Будапеща, който вероятно е пред закриване. Университетът беше основан през 1991 г. от унгарско-американския милиардер Джордж Сорос, който подкрепя и различни граждански и правозащитни движения в старата си родина. Борбата между концепцията на Орбан за "нелиберална демокрация" и концепцията на Сорос за "отворено общество" се превърна в нещо като



лична битка между двамата мъже



Виктор Орбан дори поде кампания срещу Сорос из цялата страна. В Унгария бяха разлепени плакати с лика на усмихнатия Сорос, под който беше написано: "Не бива Сорос да се смее последен". Много от плакатите пък бяха надраскани с обиди от сорта на "смрадлив евреин". Орбан обвинява Сорос, че с подкрепата си за правозащитни организации привлича бежанци към Унгария. Милиардерът отрича това. Той, от своя страна, се възмущава от "антисемитизма" и "дезинформацията" на унгарското правителство и обвинява Орбан, че е създал "мафиотска държава", съобщи "Дойче веле". Случайно или не, но в същия ден, в който ЕК изостри тона си срещу Орбан, унгарското правителство обяви, че в събота, 15 юли, ще свали плакатите с антиеврейски драсканици. Три дни по-късно в Будапеща пристигна израелският премиер Бенямин Нетаняху. ЕК не се меси в споровете на Орбан със Сорос, но очаква отговора на унгарското правителство във връзка със законите, нарушаващи европейските договори. При Закона за неправителствените организации на първо време става дума само за изясняване на позициите, но при Закона за висшите учебни заведения, срещу който вече тече наказателна процедура, ЕС настоява Будапеща да направи корекции. В противен случай ЕК може да сезира Европейския съд в Люксембург. Но и това няма да е нещо необичайно. Срещу Унгария са открити над



80 наказателни процедури за нарушаване



на европейските договори. Срещу Германия, между другото, процедурите са двойно повече. В унгарския случай обаче става дума за принципни неща, които поставят под въпрос демокрацията и върховенството на закона. Въпреки това Орбан няма защо да се страхува от сериозни последствия. Достатъчно ясно го показва полският пример. А това, че той няма от какво да се опасява, се вижда и от факта, че депутатите от неговата партия ФИДЕС все още членуват във фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента. Всички опити на другите фракции да принудят ЕНП да изхвърли от редиците си ФИДЕС се провалиха. А председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер възприема авторитарните тенденции на Орбан с чувство за хумор. На една от срещите на върха през 2015 г. той приветства Орбан с думите: "Здравей, диктаторе".