Посещенията на който и да е магистрат в офиси на партийния бизнес вече са легални, благоприлични и явно препоръчителни.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), щедро финансиран от данъкоплатците, за да разкрива нередностите в съдебната система, издаде индулгенция на главния прокурор Сотир Цацаров. Тя би трябвало да послужи на всичките му колеги, които ги тегли към частни срещи извън прожекторите в кабинети на партийци, адвокати, ментори, представители на тайни ложи и посредници. Като тази преди изборите, когато офисът на Георги Гергов от ръководството на БСП е бил посетен неофициално от главния прокурор, за да се срещне със собственика на "Овергаз" и издател на в. "Сега" Сашо Дончев.
Инспекторатът реши, че "не са налице достатъчно данни" поведението на Цацаров да компрометира честта на прокурора.
Тоест има данни, но не са достатъчно
Това е реалистична констатация, известна на обществото от самото начало. Задачата на инспектората беше да събере всички данни. Очевидно проверяващите не са се справили с нея, защото се оплакаха, че "публично известните участници не са предоставили данни за други присъствали на срещата, които да потвърдят изнесеното в сигнала".
Липсата на други свидетели е несериозно оправдание за разнищване на какъвто и да е казус. По тази логика всяко закононарушение или престъпление няма как да бъде разкрито, ако няма очевидци. А тук има не един. Тримата участници и техните твърдения очевидно са били малко за проверяващите. От колко впрочем свидетели се нуждае инспекторатът, за да установи дали Цацаров е допуснал гаф, отивайки в ЦУМ?
Проверката е приключила с извода, че Етичният кодекс на магистратите не е нарушен, нито престижът на съдебната власт е накърнен. Само че Етичният кодекс забранява на магистратите "да се намесват в политически или бизнес среди на влияние". Как срещата в ЦУМ си кореспондира с тази забрана?
На срещата върху издателя на в. "Сега" е оказан натиск за редакционната политика на вестника и му е подхвърляно, че като финансира партия и телевизия, си рискува "хубавия бизнес".
Цацаров се е оплаквал от карикатурите на Комарницки,
разказа Сашо Дончев.
За да се защити, главният прокурор обяви, че срещата не е била тайна, лицата, с които се е срещал, не са обвиняеми, подсъдими или криминално проявени, не е упражнявал натиск върху прокурори, дори бил отказал да упражни натиск, поискан от Дончев по една прокурорска проверка.
Гергов, също в отстъпление, обяви, че инициаторът на срещата е бил Дончев, който имал "папка с три желания", която дал на главния прокурор, но от това нищо не последвало. Не стана ясно защо и колко често Цацаров се отзовава на подобни срещи, организирани от Гергов.
Само от тези откъслечни данни, оповестени в медиите, лъсват проблеми в поведението на главния прокурор и още по-големи проблеми в поведението на проверяващите го.
Първият е, че Цацаров е бил в частен офис на необявена среща. Такова поведение е доста странно, тъй като представителите на съдебната власт, особено тези с неограничени правомощия като главния прокурор, са длъжни да спазват строга хигиена на публичните си изяви. Това предполага всички срещи с хора от политиката и бизнеса да се провеждат в кабинета на главния прокурор в Съдебната палата или на публично място под прожекторите на медиите и с информация от пресцентъра му. Цацаров твърди, че срещата в ЦУМ не била тайна, но
така и не уведоми данъкоплатците, че се е състояла,
а до ден днешен отказва да съобщи в детайли какво се е случило на нея - той какво е казал, на него какво са му казали, как е приключил диалогът, има ли последствия.
Ако Цацаров се е оплаквал от критични материали, проблемът е още по-голям, защото за засегнатите на лично достойнство има законов ред за защита. Той обаче не е поел по него. Още по-страшно е, ако е имало намеци за смекчаване на критичните публикации, подхвърляния за проверки, перфиден натиск, демонстриране на мускули. Не останахме с впечатление инспекторите да са се задълбочили по тези теми. За самия главен прокурор щеше да е добре да се изчистят всички съмнения относно поведението му и да се докаже категорично, ако няма злоупотреба с правомощията на прокуратурата.
Вторият проблем е, че хем главният прокурор се оплаква, че Сашо Дончев му е искал нещо във връзка с висящи проверки на неговите фирми, хем след това натъртва, че срещу "Овергаз" и собственика му няма проверки. Ако се проследят действията на прокуратурата в следващите дни, ситуацията става още по-сюрреалистична. Защото тя привлече като обвиняеми хора от КЕВР, които не са си изпълнили задълженията в срок и затова се е наложило "Овергаз" да се жалва в ЕК. Т.е. действията на прокуратурата са един вид признание, че фирмата има всички основания да недоволства от енергийния регулатор. Обвинения бяха повдигнати и на членове на КЕВР, които според прокурорите са одобрили незаконно по-високи цени на природния газ и така са облагодетелствали всички действащи в страната газоразпределителни дружества. Интересното в случая е, че самите газоразпределителни дружества също са недоволни от ценообразуването на КЕВР и това лесно може да бъде видяно по време на дискусиите по въпроса, които са открити. Т.е.
и тук има съвпадение на интереси
Тогава логично възниква въпросът за какво точно собственикът на "Овергаз" и "Сега" се е почувствал притеснен.
Всичко това обаче не попречи на Цацаров да твърди, че ЦУМ гейт е един огромен сценарий на хора с интереси в енергетиката. Това, разбира се, лесно можеше да бъде избегнато, ако служебните въпроси се решаваха по регламентирания от закона ред, без главният прокурор да е склонен да влиза в неофициален диалог. Ако не искаш да попадаш в "сценарий", просто си седиш в кабинета и каниш всички желаещи да си запишат час и да те посетят. Вътре влиза и прессекретарят и води записки, които после оповестява публично. Елементарно, Уотсън!
Очевидно по високите етажи на българските власти обаче практиката е друга. Там явно конспирацията е основно правило, а допускането на търговия с влияние е онова, което инспекторатът нарича "утвърдени в обществото разбирания за благоприличие".
Не, обществото няма такива утвърдени представи за благоприличие. Това са представите на управляващите. Гражданите искат честност и прозрачност, но отдавна са осъзнали, че това е химера. Въпреки това потайните взаимоотношения по върховете са нарушения на закона, а често и престъпления. И контролни институции като Инспектората към ВСС имат задължение да разкриват именно това. Те обаче са неспособни, защото не желаят. За какво ни е тогава такъв инспекторат, за какво ни е такъв ВСС?
Жална жалба е зажалил авторът, че жална ни майка. В смисъл - няма морал, ама няма и закон. Няма го митичното"гражданско общество", няма правила, няма и власт над властимущите, няма обществено мнение, няма народ, нищо няма.
Разбирам го автора - май така е. МОже дълго да се обяснява що е туй мафия и какво с какво се е срастнало и пораснало; фактаът е, че в България няма разделение на властите ( съдебната, изпълнителната и законодателната са в ръцете на един кръжец хора, премиера сам си избира главния прокурор и т.н.); в България няма свободни избори - гласуват над милион "мъртви души", купен цигански и корпоративен вот, раздута по партиен признак, за да гласува правилно, държавна админситрация и кой знае какво още и пак избраните са избрани с по-малко от 50% на гласовете, те не са легитимни. Б България няма демокрация и никога не е имало, има платени протестъри за уличен натиск и това никого не смущава; краде се на поразия, банки, кохезионни фондове, к'вото падне, и туй също е ОК.
Какво тогава очаквате от главния прокурор, да е различен от всичко останало ли?