Преди няколко седмици парламентът прие на първо четене законопроект, който има за цел до 2019 година да ограничи размерa на всички кешови разплащания до 1000 лева. След това обаче Комисията по бюджет и финанси гласува против свалянето на летвата. Предстои гледането на промяната на второ четене в пленарната зала, така че още нищо не е решено.

Но самата поява на законопроектa е естествено продължение на тревожната тенденция на европейско ниво за ограничаване на кешовите разплащания. Налагането на тази регулация се прави преди всичко с цел изсветляването на икономиката ни, но намаляването на размера на кешовите разплащания през последните 20 години емпирично доказва, че желаният ефект е минимален, а негативите никак не са безобидни.

Най-общо казано негативите от проектозакона могат да се систематизират в следните основни категории:



Морален аспект



Първият и най-важен елемент е това, че с тази регулация се ограничават естествените права на хората и бизнеса. Домакинствата предпочитат да държат кеш поради различни причини - от това, че не вярват в банковата система, до това, че предпочитат да разполагат с парите си в най-кратки срокове. Причините могат да са много и държавата не би трябвало да ограничава свободата на хората да правят с парите си каквото си пожелаят.

Ако наистина допуснем, че целта на тази регулация е да се борят сивата икономика и прането на пари, защо заради една малка част от хората, които нарушават законите, трябва да се ограничават правата на цялото общество? Това на практика означава, че институциите, които трябва да се борят с тези явления, просто не си вършат работата. Един човек може да иска да си купи автомобил или апартамент в кеш и да си е платил абсолютно всички данъци. Нима държането на пари в брой е престъпление? Изконно право е на всеки индивид сам да избере дали да плаща по електронен път или в брой - в зависимост от личните му желания.



Порочната практика на грубо пренасяне на европейски директиви



Една от основните причини, които се изтъкват в полза на законопроекта, е това, че държавата всъщност просто транспонира директива, която ни се налага от ЕС, и България трябва да я изпълни. Интересен момент обаче е, че различните европейски държави нямат обща визия за лимитите на кешовите разплащания. Докато в държави като Италия, Белгия и Франция има "тавани" за плащане в брой, в други развити икономики като Германия, Швейцария и Австрия подобни лимити изобщо не съществуват. Още по-интересно е, че в най-голямата европейска икономика - Германия - над 70% от плащанията се извършват кеш. При неуспешния опит на немското правителство да предложи законопроект за ограничаване на кешовите разплащания водещият немски вестник публикува писмо, озаглавено "Ръцете долу от кеша", и призова читателите си да го изпратят до финансовия министър Волфганг Шойбле.

Тук може да се търси и връзка между разликите в степента на регулации в една икономика и брутния вътрешен продукт на глава от населението. Исторически е доказано, че директното пренасяне на директиви на ЕС, без прецизиране спрямо спецификата на съответната икономика, не винаги води до ефектите, които се целят. Факт е, че въпреки високата степен на икономическа интеграция на държавите в ЕС, все още съществуват значими разлики между отделните икономики. Това важи с особена сила за България, която е не само държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава на населението, но и с най-ниска производителност на труда. Тези факти сами по себе си изискват по-деликатно отношение при регулациите на хората и бизнеса.



Затрудненията за малкия и среден бизнес



Малките и средните фирми са двигателят на нашата икономика. Те не само генерират голяма част от заетостта в частния сектор, но и създават съществена част от брутния вътрешен продукт на страната. Това само по себе си означава, че всякакви регулации, насочени към тази част от икономиката, трябва да бъдат предприемани изключително внимателно и деликатно. За съжаление, ограничаването на разплащанията в брой ще създаде множество проблеми на голяма част от малките и средни предприятия, които оперират в преработвателния сектор.

Ако сте собственик на мандра, неизменно пазарувате мляко от малки кравеферми. Честа практика е млякото да се плаща кеш, защото това просто улеснява продавача. Тоест това му спестява административно време, защото самият той има множество кешови разплащания. Същото се отнася и за производството на етерични масла. Земята, на която се гледат рози в България, е изключително раздробена, което означава, че на един производител на розово масло му се налага да работи с много на брой, но малки доставчици. Правило в сектора е, че се плаща кеш. Бизнесът трябва да има свободата сам да избира как подхожда в плащането в зависимост от личните интереси на всяка от страните в една бизнес транзакция.

Планираното ограничаване на разплащанията в брой се явява грубо вмешателство на свободния пазар, защото чрез него държавата се намесва в чисто пазарни взаимоотношения между продавач и купувач, като изкривява функционирането на пазарния механизъм. Винаги, когато това се случва, икономическите последствия са по-скоро негативни.



Ефектите върху банковия сектор



Единственият сигурен печеливш от въвеждането на тази регулация ще бъдат търговските банки. Според отчета на приходите и разходите на банките приходите им от такси и комисиони в последните години растат и по този начин те частично компенсират исторически ниските лихви. Нетно тази мярка ще увеличи пряко приходите от такси и комисиони на банковата система.

Друг ефект от тази регулация е, че теоретично въвеждането й може да увеличи парите в банковата система. Това на първо време ще бъде добра новина, защото банките ще имат повече ресурс, с който да финансират домакинствата и бизнеса. Съществува обаче реален риск високата ликвидност в банковия сектор да доведе до формирането на балон в икономиката ни, подобен на този от 2008 г. Защото високата ликвидност ще доведе до допълнително намаляване на лихвите по кредитите. Това, от своя страна, ще насърчи бизнеса да започне инвестиционни проекти, които преди е отлагал.

Всичко относно тази регулация е казано най-добре от Фредерик Бастиа още през ХIХ век в брилянтното есе "Видимото и невидимото": "В икономиката всяко действие, обичай, институция или закон поражда не само един резултат, но поредица от следствия. От всичките само едно следствие е незабавно; то се проявява едновременно с причината (и действието); то е видимо. Останалите последствия се проявяват по-късно; те са невидими; имаме късмет, ако можем да ги предвидим. Има само една разлика между добрия и лошия икономист: лошият икономист се ограничава само до видимия резултат; добрият отчита както тези, които се виждат, така и тези, които са невидими, но предвидими."