:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,456,071
Активни 127
Страници 27,493
За един ден 1,302,066

Като не можеш да хванеш мошениците, ограничи всички!

Лимитът на плащанията в брой е грубо вмешателство в пазара и пример за порочната практика на грубо пренасяне на европейските директиви у нас
СНИМКА: БГНЕС
Бюджетната комисия в Народното събрание изненадващо не прие преди второто четене на законопроекта да се намали таванът на плащанията в брой. "Не чух нито един смислен пример, даже нито един, от колегите от останалите парламентарни групи, които не го подкрепиха", коментира председателят на комисията Менда Стоянова. Според нея ГЕРБ ще предложи все пак ограничението на плащанията в брой да падне от сегашните 10 000 на 5000 лева.
Преди няколко седмици парламентът прие на първо четене законопроект, който има за цел до 2019 година да ограничи размерa на всички кешови разплащания до 1000 лева. След това обаче Комисията по бюджет и финанси гласува против свалянето на летвата. Предстои гледането на промяната на второ четене в пленарната зала, така че още нищо не е решено.

Но самата поява на законопроектa е естествено продължение на тревожната тенденция на европейско ниво за ограничаване на кешовите разплащания. Налагането на тази регулация се прави преди всичко с цел изсветляването на икономиката ни, но намаляването на размера на кешовите разплащания през последните 20 години емпирично доказва, че желаният ефект е минимален, а негативите никак не са безобидни.

Най-общо казано негативите от проектозакона могат да се систематизират в следните основни категории:



Морален аспект



Първият и най-важен елемент е това, че с тази регулация се ограничават естествените права на хората и бизнеса. Домакинствата предпочитат да държат кеш поради различни причини - от това, че не вярват в банковата система, до това, че предпочитат да разполагат с парите си в най-кратки срокове. Причините могат да са много и държавата не би трябвало да ограничава свободата на хората да правят с парите си каквото си пожелаят.

Ако наистина допуснем, че целта на тази регулация е да се борят сивата икономика и прането на пари, защо заради една малка част от хората, които нарушават законите, трябва да се ограничават правата на цялото общество? Това на практика означава, че институциите, които трябва да се борят с тези явления, просто не си вършат работата. Един човек може да иска да си купи автомобил или апартамент в кеш и да си е платил абсолютно всички данъци. Нима държането на пари в брой е престъпление? Изконно право е на всеки индивид сам да избере дали да плаща по електронен път или в брой - в зависимост от личните му желания.



Порочната практика на грубо пренасяне на европейски директиви



Една от основните причини, които се изтъкват в полза на законопроекта, е това, че държавата всъщност просто транспонира директива, която ни се налага от ЕС, и България трябва да я изпълни. Интересен момент обаче е, че различните европейски държави нямат обща визия за лимитите на кешовите разплащания. Докато в държави като Италия, Белгия и Франция има "тавани" за плащане в брой, в други развити икономики като Германия, Швейцария и Австрия подобни лимити изобщо не съществуват. Още по-интересно е, че в най-голямата европейска икономика - Германия - над 70% от плащанията се извършват кеш. При неуспешния опит на немското правителство да предложи законопроект за ограничаване на кешовите разплащания водещият немски вестник публикува писмо, озаглавено "Ръцете долу от кеша", и призова читателите си да го изпратят до финансовия министър Волфганг Шойбле.

Тук може да се търси и връзка между разликите в степента на регулации в една икономика и брутния вътрешен продукт на глава от населението. Исторически е доказано, че директното пренасяне на директиви на ЕС, без прецизиране спрямо спецификата на съответната икономика, не винаги води до ефектите, които се целят. Факт е, че въпреки високата степен на икономическа интеграция на държавите в ЕС, все още съществуват значими разлики между отделните икономики. Това важи с особена сила за България, която е не само държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава на населението, но и с най-ниска производителност на труда. Тези факти сами по себе си изискват по-деликатно отношение при регулациите на хората и бизнеса.



Затрудненията за малкия и среден бизнес



Малките и средните фирми са двигателят на нашата икономика. Те не само генерират голяма част от заетостта в частния сектор, но и създават съществена част от брутния вътрешен продукт на страната. Това само по себе си означава, че всякакви регулации, насочени към тази част от икономиката, трябва да бъдат предприемани изключително внимателно и деликатно. За съжаление, ограничаването на разплащанията в брой ще създаде множество проблеми на голяма част от малките и средни предприятия, които оперират в преработвателния сектор.

Ако сте собственик на мандра, неизменно пазарувате мляко от малки кравеферми. Честа практика е млякото да се плаща кеш, защото това просто улеснява продавача. Тоест това му спестява административно време, защото самият той има множество кешови разплащания. Същото се отнася и за производството на етерични масла. Земята, на която се гледат рози в България, е изключително раздробена, което означава, че на един производител на розово масло му се налага да работи с много на брой, но малки доставчици. Правило в сектора е, че се плаща кеш. Бизнесът трябва да има свободата сам да избира как подхожда в плащането в зависимост от личните интереси на всяка от страните в една бизнес транзакция.

Планираното ограничаване на разплащанията в брой се явява грубо вмешателство на свободния пазар, защото чрез него държавата се намесва в чисто пазарни взаимоотношения между продавач и купувач, като изкривява функционирането на пазарния механизъм. Винаги, когато това се случва, икономическите последствия са по-скоро негативни.



Ефектите върху банковия сектор



Единственият сигурен печеливш от въвеждането на тази регулация ще бъдат търговските банки. Според отчета на приходите и разходите на банките приходите им от такси и комисиони в последните години растат и по този начин те частично компенсират исторически ниските лихви. Нетно тази мярка ще увеличи пряко приходите от такси и комисиони на банковата система.

Друг ефект от тази регулация е, че теоретично въвеждането й може да увеличи парите в банковата система. Това на първо време ще бъде добра новина, защото банките ще имат повече ресурс, с който да финансират домакинствата и бизнеса. Съществува обаче реален риск високата ликвидност в банковия сектор да доведе до формирането на балон в икономиката ни, подобен на този от 2008 г. Защото високата ликвидност ще доведе до допълнително намаляване на лихвите по кредитите. Това, от своя страна, ще насърчи бизнеса да започне инвестиционни проекти, които преди е отлагал.

Всичко относно тази регулация е казано най-добре от Фредерик Бастиа още през ХIХ век в брилянтното есе "Видимото и невидимото": "В икономиката всяко действие, обичай, институция или закон поражда не само един резултат, но поредица от следствия. От всичките само едно следствие е незабавно; то се проявява едновременно с причината (и действието); то е видимо. Останалите последствия се проявяват по-късно; те са невидими; имаме късмет, ако можем да ги предвидим. Има само една разлика между добрия и лошия икономист: лошият икономист се ограничава само до видимия резултат; добрият отчита както тези, които се виждат, така и тези, които са невидими, но предвидими."

 ...
9
1667
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
19 Юли 2017 20:23
България, която е не само държавата с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава на населението, но и с най-ниска производителност на труда
е най-логично да се тълкува като признак, че има голям дял на сивата икономика. Така и не ме убеди авторът, хем исках. Ама това, за мандраджията, който работел с много на брой дребни фермери, на които плащал по над 5000 лева на доставка и подобни, не ми прозвучаха особено умно.
19 Юли 2017 23:26
Никой не би разнасял пари с торби, ако няма основателна причина да го прави. Сериозно се затрудних да измисля смислени доводи, освен традиционните. И се върнах да видя, дали отдолу не пише "платена публикация"
20 Юли 2017 00:13
10.000 е ок. 5.000 са много малко, дори обзавеждане на стая или кухня е повече пари
20 Юли 2017 00:38
Мендичке... Ти си знаеш! Хайде, пък наесен предложи закон всеки българин да си отвори офшорна сметка. Хем е модерно, хем е демокрадично...
Кухината на "управлението" вече започва да отеква като катедрала!
20 Юли 2017 09:15
Да а а а.... много деМОКРАТИЧНО.... Убав начин парите да минават през БАНките .... Пък и банката е най СИгурното место ....
20 Юли 2017 09:47
То хубаво да ограничат кеша, ама купиха ли терминали в институциите, а?! На колко места в общини и разни служби може да се плати с карта???????? Пак сложихме каруцата пред коня! И в статията не става ясно, че повечето т.нар. малък бизнес е просто скрита безработица. И че не трябва да се вади от сивия сектор, защото ще стане много лошо! Данъците трябва да ги плащат онези, които имат печалби и то големи. Но къде ти!!!!!!
20 Юли 2017 10:10
С оглед на прозрачността и стабилността на банковите ни институции и в чест на 3-тата годишнина от брилянтната адекватна и своевременна държавна намеса по КТБ е безсмислено да държим пари кеш. Всичко в банка, по възможност - в ..... (точките от стенограмите)
20 Юли 2017 15:07
Никола Филипов
20 Юли 2017 16:48
Трите най-добри начина за плащане си остават:
-в брой
-кеш и
-на ръка.
Всичко останало минава през добрата ламя Сашка тоест банката, която ти прибира от твоите пари.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД