Пет години след атентата на летище Сарафово делото все още не може да тръгне заради различни процедури. На 18 юли преди 5 години бе взривен автобус с израелски туристи, току-що пристигнали на летището в Бургас, за да прекарат отпуската си в България. Тогава загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, който е български гражданин, и самият атентатор. Ранени бяха 35 души.

Израелските официални власти обвиниха за атаката Иран и неговите съюзници от ливанската шиитска организация "Хизбула". Версията беше потвърдена половин година по-късно след заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента Росен Плевнелиев от тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Иран категорично отхвърля твърденията и ги определя като "смехотворни".

След още половин година като свързани с атентата лица бяха идентифицирани австралийският гражданин Мелиад Фарах и канадският Хасан ел-Хаджи Хасан. Половин година по-късно главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че по делото за атентата в Сарафово има нови разкрития и обстоятелства, които водят до установяване на самоличността на пряко участвало лице, което до момента не е било известно. Месеци след това стана ясно, че загиналият терорист в Сарафово е алжирец.

Мелиад Фарах и Хасан ел-Хаджи Хасан са обявени за издирване с червена бюлетина на Интерпол, но местонахождението им остава неизвестно. Д-р Ишай е травматолог, старши медик към медицинския корпус на израелските сили за отбрана. Не публикуваме снимката му по негова молба. Предпочита да бъде представен само с първото му име. Ето какво се съгласи да разкаже за своята роля при спасяването на ранените израелски туристи:



- Д-р Ишай, каква точно беше вашата мисия след терористичната атака на летище Сарафово?

- Аз съм военен лекар и в този случай ръководих част от спасителната мисия, която се състоеше от два етапа. Част от нея беше в Бургас, където трябваше да вземем по-леко ранените. Вече дори не си спомням точно колко бяха - 35 или повече. Някои от тях бяха много сериозно ранени, други - не. Това беше единият етап. Втората част от мисията беше в София, където трябваше да вземем трима ранени от болниците там.

- Как научихте за атентата и как започна мисията ви?

- Първо, получихме информация от медиите. Знаете, че ние не за първи път страдаме от такова нападение. И когато медиите го съобщиха, ние разбрахме, че мисията на практика вече е започнала и, от своя страна, започнахме подготовка за по-нататъшни действия. По-късно ни се обадиха от външното министерство на Израел. Ако не се лъжа, самият министър на външните работи се обади на министъра на отбраната и нареди да бъдем вдигнати по тревога. Всъщност това са ситуации, които стават почти всеки ден - всеки път, когато имаме задгранични мисии за прибиране на ранени, министърът на външните работи се обажда на военния, като иска помощ от медицинския корпус. Така че информационният поток по принцип тръгва от външното министерство през щабквартирата на израелските военни сили, след което към летището и свикването на корпуса на военните медици. Това беше втората част. Третата беше да се установи връзка с посланика на Израел в София. Самият аз му се обадих, за да разбера какво точно се е случило в България. Той беше първият, който ни информира, че част от пациентите, които са пострадали най-сериозно, вече са евакуирани в София. Така разбрахме, че мисията ни трябва да се раздели на две части и че трябва също така да отидем до София, за да приберем тежко ранените оттам.

- Какъв е първият ви спомен от пристигането в Бургас и в София?

- Първо, изпратихме военен самолет в Бургас, където взехме хората, които не бяха сериозно пострадали, след което подготвихме още един, който беше оборудван със средства за спешна помощ. Първо, кацнахме в Бургас и самата евакуация ми се стори много ефективна и добре организирана. Видяхме колона от 20-30 линейки, които пристигаха една след друга, за да поемат пациентите. Така че ние просто кацнахме, видяхме всичко това и след около 10-20 минути излетяхме за София. Аз лично прекарах там няколко часа и бих искал да подчертая три момента - първо това, че бяхме посрещнати изключително топло в болниците, където пациентите ни бяха настанени. Второ, първата медицинска помощ, която местният екип осигури на хората, бе животоспасяваща в най-точния смисъл на думата. Там бяха три много сериозно ранени наши сънароднички - едната от тях беше ранена в главата, втората имаше комбинирана рана на главата и вътрешностите, а третата - сериозни изгаряния. Разбирате, че това бяха наистина много пострадали пациенти. Медиците в София свършиха много добра работа за тяхното стабилизиране. Вярвам, че именно това им спаси живота. Трето, ние пристигнахме, за да приберем пациентите си във възможно най-последния момент. Ако бяхме чакали малко по-дълго, щеше да бъде невъзможно да ги спасим - прозорецът на възможностите просто хлопваше. Но, така или иначе, успяхме да превозим трите жени в Израел. Първо ни посрещна един генерал във Военномедицинската академия (вероятно ген. Стоян Тонев, който наскоро се спомина, бел. ред.), той се държа много добре. След това се видяхме с много приятелски настроен екип и в следващата болница ("Пирогов", бел.ред.). После трябваше да транспортираме пациентите от болницата към летището. И тук получихме подкрепа от българския екип - бяха докарани три линейки, в които пътуваха част от вашите лекари и сестри, които ни помогнаха да закараме пациентите до летището. После имахме доста сложен 4-часов полет, който премина при интензивно лечение на пострадалите.

- В сравнение с другите случаи, които сте имали, тези пациенти в особено тежко състояние ли бяха?

- Тези пациенти бяха наистина много сериозно ранени. От най-тежките случаи.

- Самият вие поддържате ли контакт с тези жени? Знаете ли какво се случва с тях в момента?

- Да, в много добър контакт съм и с трите. Едната от тях изгуби съпруга си, но след това роди деца от него. Втората се омъжи преди две години, а третата, която беше с изгаряния, се омъжи преди три години. Така че лека-полека те се завръщат към нормалния си живот. Все още страдат от раните си, но правят всичко възможно, за да се възстановят и все пак бързо се връщат към живота.

- Въпрос малко извън работата ви на лекар - очаквате ли справедливостта да възтържествува?

- Аз съм лекар, не бих искал да говоря за справедливостта. Но пак ще кажа, че благодарение на обединените усилия на медиците спасихме най-малко трима души, които можеше сега да ги няма. Ето, едната от тях дори може да отглежда децата си, макар и да изгуби съпруга си. Единият от българските лекари, които участваха в спасителната акция, дойде заедно с нас в Израел. Но после загубихме контакт с българските колеги. И ако по някакъв начин те прочетат това интервю или вие можете да се свържете с тях, моля, предайте им, че бихме били щастливи отново да се свържем с тях.