Спорът за продажбата на земя на чужденци в последните дни отново се изроди в яростно патриотарство. Всички парламентарни политически сили се надпреварват една през друга да защитават това национално богатство. Без ДПС, но те така или иначе от години защитават отпадането на ограниченията. В поредния разгул на популисткото говорене се пропускат важни неща. И първото от тях далеч не е масово налаганият страх, че някой отвън ще ни изкупи земята. Защото никой няма да я изнесе, а ще търси дивидент от инвестицията си. Тук.

Далеч по-съществено е да се говори за това защо пропаднаха цели отрасли от селското ни стопанство, като производство на зеленчуци и плодове. Защо внасяме по-голямата част от месото, което консумираме? Защо например консерви, произведени навън, идват у нас с цени, сходни или дори по-ниски от тези на български производители? Защо в крайна сметка България е лидер в ЕС по концентрация на собствеността върху земята - напук на масово спряганата мантра, че нивите са разпокъсани и не се обработват?

Не се говори, защото тогава ще лъсне



сбърканата политика на всички български правителства



от приемането ни в ЕС през 2007 г., а и преди това - в преговорния период. А в тези вече десет години на власт се изредиха всички, които сега отново говорят за привързаността на българина към земята. Теза впрочем невярна още от времето на силовото налагане на социалистическия модел.

Някак незабелязано една тема, така популярна преди години, просто изчезна - така наречената комасация. Изчезна, защото окрупняването вече е направено - без прякото участие на държавата, но с косвеното й съдействие. Страната ни получава за земеделие от европейските фондове точно толкова или дори повече, отколкото по всички други фондове. Но избра още при присъединяването най-лесния вариант - да се плаща на единица площ. Този избор още в първия програмен период буквално изкриви цялата дотогавашна структура на селското стопанство. За него са нужни огромни масиви от монокултури. И сега се гордеем с лидерство в производството на пшеница, слънчоглед, рапица, дори лавандула. Но внасяме плодове и зеленчуци от съседите си, а и не само от тях. В сегашния програмен период бе направен опит за известно преразпределение и за по-голяма подкрепа на загубените традиционни отрасли и производства. Вече късно и все още недостатъчно.

Всичко това става на фона на все по-острия дебат в ЕС за общата селскостопанска политика. Защото тя поглъща чрез субсидии и директни плащания около 40% от бюджета на общността. Бюджет, който след напускането на Великобритания първо ще бъде намален, и, второ, ще трябва да се използва по други принципи - парите да се дават само тогава, когато ще донесат нова стойност. Освен това



цялата обща селскостопанска политика ще бъде преработена



за времето след 2022 г. Как и с какви позиции България влиза в този нов период - да се надяваме, че ще чуем скоро нещо конкретно.

Засега виждаме само разправия кой по-добре защитава националните интереси и кой по-първи се е наредил на амбразурата да ги пази с гърдите си. Макар че атака няма. И нападащи няма. Има само заплаха от страна на ЕК, че въведеното у нас правило за уседналост на граждани от ЕС, които могат да купуват земеделска земя, гази правилата за свободно движение на хора и на капитали. Евентуално може да ни бъдат наложени и санкции. Според част от българските политици дори било по-добре да си ги платим, защото иде реч за едни около 840 хиляди евро еднократно и минимум около 240 хиляди евро годишно след това. Някой от тях може ли да обясни как ще защитаваме позициите си за правата на нашите граждани във Великобритания след Брекзит при това откровено националистическо настроение у нас?

Вчера шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов в сговор председателите на земеделската и на правната комисия Десислава Танева, бивш земеделски министър, и Данаил Кирилов обявиха, че законопроектът, който премахва правилото за уседналостта на граждани от ЕС, се отлага поне до есента. Тогава щял да излезе наръчник на Европейската комисия с критерии кое в управлението на поземлените отношения е допустимо спрямо основното европейско законодателство. Подкрепи ги и евродепутатът от ЕНП и член на земеделската комисия в европарламента Вледимир Уручев. До есента със сигурност нищо няма да се промени.

Реакцията на ГЕРБ дойде, след като лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че всички партии в Народното събрание, с изключение на ДПС, са се обединили около идеята да водят разговори с Брюксел за запазване на възможност за ограничаване продажбата на земеделска земя на чужденци, тъй като такъв бил "българският национален интерес". Цветанов й благодари за "протегнатата ръка", но не пропусна язвително да отбележи, че, изглежда, евродепутатите от БСП не са информирали лидера си, че предстои ЕК да издаде нещо като "наръчник, пътна карта кое в управлението на поземлените отношения е допустимо и кое - не".



Само че чаканият наръчник не е за собствеността



По думите на Владимир Уручев в него се констатира, че заради свободното движение на капитали и заради свободното купуване на земеделска земя се е стигнало до концентрация на собственост, в т.ч. и навлизане на "капитали със спекулативен характер". Това е позволило в селското стопанство да навлязат инвестиционни фондове, които нямат нищо общо със земеделието, както и чисто спекулативни капитали от трети страни, посочва Уручев. И добавя, че почти всички стари държави членки са въвели ограничения при сделките със земеделска земя под различни форми.

Такива държави има. И всички те също са обект на наказателна процедура.

Но да се върнем на спекулативния капитал. Някой от политиците, които се изказват днес и които бяха политици и преди 13 г., случайно да си спомня, че от 2004 г. в България е разрешена дейността на Акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) за земеделска земя? Някой да е възразил? Някой да се е усъмнил, че в тези дружества може да има и чуждо участие? А в тяхно владение през годините се превъртяха милиони декари земеделска земя. В 2017 г. ли парламентаристите се усетиха, че, както казва Десислава Танева, "на земеделската земя не може да се гледа като на стока за търговия"?

Като капак



и сега нищо не пречи чужденец да купи българско дружество,



собственик на земя, отговарящо на правилото за уседналост. Не се забелязва особен наплив.

Колкото до концентрацията - фактите са показателни. Според данни, публикувани вчера от "Капитал Дейли", у нас по-малко от 5500 компании, или 1.5% от всички, управляват над 36.5 млн. декара земя - 82.4% от всички. Това е най-високото ниво на концентрация в целия ЕС. Подобни данни неведнъж бяха изнасяни и от Института за пазарна икономика (ИПИ) и политиците биха могли да си дадат труда поне да им хвърлят един поглед, преди да говорят.

В крайна сметка излиза, че ЕС мисли как да защити семейните ферми, по-малките производители (стандартна практика впрочем във всички развити западни страни), а ние се вторачваме в собствеността, при това с някакви отживели патриотични лозунги. Както отчита и ЕС, свръхконцентрацията е проблем основно на новите, източни членки на Съюза. И това е резултат на техни грешки или бездействия.

Отделен въпрос е дали министрите и политиците изобщо контактуват помежду си, преди да говорят публично или да предлагат законопроекти. Земята е само един елемент от множеството противоречия от последните дни между премиер, негови вицета от други политически сили и между отделни министри. В тази посока приказки от типа на казаното от Десислава Танева, че "промяна в закона все пак ще има, но ще бъде такава, с която да бъде намерен баланс между националните интереси и европейските ценности", са пълна безсмислица. Те целят просто да прикрият провала на българските политици в земеделието. Щеше да е малко по-оптимистично, ако това бе единственият им провал...