Въпросът за наследника на великия господар Крум (801/802-814) мъчи българските медиевисти вече повече от век и половина. Не чак толкова отдавна бе обявено тържествено (вж. {2; 126}, {1}), че на тези мъки е сложен край и въпросът може да се смята за решен. Но не, съвсем не е решен той; даже и близо не сме до разгадаването на тая историческа главоблъсканица.



* * *



Имахме вече случай да отбележим, че въпросът си стои открит още (вж. [1]); сега ще направим опит за повече обстоятелственост. Несъмнено е, че причината за тия научни терзания са противоречията в изворите; точно заради това на тях именно ще обърнем повече внимание - на кои да имаме вяра, кои да отминем с уговорки.

Историята е ясна - на 13 април 814 г., пет дни след Великден, който през същата тая година се падал на 9 април, се поминал българският владетел Крум; казват, че това станало в разгара на готвен от него мащабен поход към Цариград - приготвени били вече безброй обсадни машини и всякаква невиждана другаде техника, войската била събрана на стан под Плиска и чакала само команда за да нахлуе в Тракия. Именно заради навременната смърт на българския владетел, се понесли - носят се още и до днес - слуховете, че Крумовата смърт не била съвсем по волята на небесата, а е предизвикана от византийските агенти - такива със сигурност в Плиска има, както и български в Цариград; ставало е тук дума за тия агентурни игри. Обаче вече изказахме предположение [вж. [1]], че използването на целия набор от съвременни на тези събития извори ни кара да мислим, че византийската агентурна мрежа в Плиска по това време не е била в състояние да организира такова покушение; та именно поради това твърдим, смъртта на Крум е естествена, т.е. той трябва вече да е бил сравнително възрастен - поне на такава възраст, на която е естествено да се помине от описваните симптоми - "като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв" (Безименна летопис на Scriptor incertus, след 820 г.); тоя кръвоизлив едва ли ще да е възможен при млад и силен организъм. Не напразно обсъждаме възрастта на великия господар Крум при неговата смърт (вж. по-долу в тоя текст).

Изворите, които разказват за събитията, следващи Крумовата смърт, можем да подредим в две групи (вж. подробно {1; 138-139}) - такива, които назовават Омуртаг като наследник на баща си Крум (а това знаем от така наречената Маламирова летопис от 836 г.; в този надпис кханасюбиги Маламир (831-836), наследникът на Омуртаг, категорично заявява, че е внук на Крум и син на Омуртаг) и такива, които посочват Докум, Диценг/Дицевг и Цок като преки Крумови наследници.

Веднага забелязваме "качеството" на изворите в двете групи. Първата група извори съдържа първокласни паметници като Маламировата летопис (836 г.), Продължителя на Теофан, писан от няколко ръце във времето от 813 г. до 961 г., и житиеописанието на петнайсетте тивериуполски мъченици от Теофилакт, архиепископа на Охрид (1084-1107 г.) - първите два извора са съвременни на събитията, а третият е писан от един от най-образованите византийски книжовници през XI в.-началото на XII в.

Втората група извори включва съчинения, писани с отчетливо пропагандна цел - Синаксара на Цариградската църква от Х в. и Менология на император Василий II от 1000 г., както и многобройните техни славянобългарски, сръбски и влашки преводи, предимно от XIV-XV в. В тази група извори се набива на очи, че те не само са пропагандни съчинения, но и са век-два по-късни. Всичко това, разбира се, отдавна е забелязано; няма как тук да сме го открили.

Дори само прочитането на изворите от тая група (вж. Извори) е в състояние да ни убеди, че в главите на съчинителите им е пълна каша - те доказано бъркат историческите личности, смесват обстоятелствата, които съпътстват смъртта им, заменят ги един с друг постоянно.

Понеже отдавна бе отбелязана (вж. {2; 551}) идентичността на Цок и Докум/Дукум, то не ни остава нищо друго, освен оттук нататък да говорим само за двама, освен Омуртаг, възможни Крумови наследници - Докум/Цок и Диценг.

Въпреки ярките отлики в "качеството" на двете групи извори съществуват поддръжници (вж. {3}) на тезата, че не Омуртаг пряко наследява баща си Крум. Характерно за това построение е, че е напълно умозрително и съчинителско - приписва се напълно измислено родство на Диценг и Докум/Цок с Крум; те ту са негови братя, ту негови воеводи, ту друга някаква рода.

Въпреки че няма как да се приеме друга вероятност, освен пряко наследяване на Крум от неговия син Омуртаг, това не ни помага твърде, за да уточним кои всъщност са Диценг и Докум/Цок. Освен че наистина са някакви български аристократи - което изглежда безспорно - за тях не бихме могли да кажем много (всички предположения тук не можем да разгледаме). Обаче трябва да признаем, че има едно рационално зърно, което можеше и да подлежи на някакво обсъждане, ако не бяха обстоятелствата по смъртта на кханасюбиги Крум (вж. по-горе). Изказано бе мнение, че те са били регенти на малолетния Омуртаг; и това изглеждаше най-близко до истината. Ако не беше увереността ни, че самият Крум едва ли е имал толкова малък син - не че е изключено, разбира се, но не изглежда твърде вероятно. Съпоставката (вж. {4}) със сина на една Крумова сестра вече посочихме като несъстоятелна; възрастта на Крум наистина ни е неизвестна, но симптомите, съпътстващи смъртта, му ни насочват към по-солидна възраст, на която е трудно да припишем малолетен син.

Само още едно обстоятелство ще е възможно да изтъкнем сега. Противоречията, свързани с Крумовите наследници, вероятно се дължат на промяна в правилата за наследяване на престола; друг път ще разгледаме тоя въпрос по-цялостно. Изглежда, че все пак след смъртта на Крум е било свикано народно събрание - знаем, че в много случаи така са избирани старобългарските владетели. Въпреки това на престола се възкачва - и това е несъмнено съвсем нов, имперски принцип на наследяване на престола. И това е още един показател, че старата Съюзна България вече е в миналото; предстоят два века - чак до 1018 г., в които Българската империя ще доминира в тая част на Европа.



Извори



"Това [нашествие на българската войска в Тракия, при което българите достигнали до Цариград през 813 г.] станало, когато царувал над гърците [т.е. над византийците] злочестивият [император] Лъв Арменеца [(813-820)], а [кханасюбиги] Крум [(801/802-814)] властвал над българския народ. Този Крум пленил 40 хиляди души, а с тях и светейшия [одрински] епископ. Накарал да го съборят на земята и го стъпкал клетия. След като [кханасюбиги] Крум завършил зле живота си, властта [над българите] поел Дукум; и той също мъчително умрял. Диценг станал воевода над българите, [и бил] суров и безчовечен. Той разсякъл на две великия архиерей Мануил; и ръцете му от раменете отсякъл и го хвърлил за храна на кучетата. Бидейки уязвен от слепота, той [Диценг/ Дицевг] бил убит от своите [съплеменници]. [Тогава] властта поел Мертагон [кханасюбиги Омуртаг (814-831)], който извършил безчовечие над всички християни, които не искали да се отрекат от Христа. А други, които мъчел с вериги и въжета, също лишил от живот. А на светия архиерей Георги Девеглатски [епископа на Девелт; дн. с. Дебелт, Бургаско] и на епископ Петър..., след като били бити до смърт безчеловечно и звероподобно с тояги, с меч отсякъл светите им глави; също и множество други 377 люде осъдил на смърт [чрез посичане] с меч...Но впрочем не само този злочестив Мертагон, но и други владетели, които по приемственост станали владетели на българите, предавали на смърт мнозина християни..."

Из синаксарен разказ в Синаксар на Цариградската църква, Х в.; превод на среднобългарски от средногръцкия оригинал, XIV в.



"По време на царуването на [император] Лъв, който бил от Армения; българският княз [кханасюбиги или велик господар] Крум с много войска тръгнал [през 813 г.] срещу фружкия Одрин град и го превзел по закона на войната. И ведно с града заловил епископ Мануил. И нему отсякъл ръцете от плещите, а след това го разсякъл с меч и го хвърлил на зверовете за храна. Той [великият господар Крум] ослепял заради греха си, бил намразен от своите люде и бил удушен от тях с въже. Българската власт поел Цок. И той събрал всички християни и заловил техните водачи, попове и дякони и миряни, като ги принуждавал да се отрекат от християнството..."

Из Станиславов сборник, 1330 г.; съдържа и старобългарски преводи на части от Менологий на император Василий II,1000 г.



Кратък книгопис:

{1} Васил Гюзелев, За наследника на хан Крум на българския престол// В: Сборник в памет на проф. Бурмов, С., 1973// с. 137-143

{2} Васил Златарски, Въпросът за приемника на Крум// В: История на първото българско царство// ч. I, С., 1918 [= 1970]// с. 550-552

{3} Веселин Бешевлиев, Кой е бил наследникът на Крума?// В: същият, Няколко бележки върху българската история// ГСУ-ИФФ, XXXII, 1936// с. 1-19

{4} Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на Средновековна България (VII-XIV в.)// С., 1999



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2014012300040001301

[1] (Загадъчната смърт на кханасюбиги Крум)

http://www.segabg.com/article.php?id=752095

[2] (Българският златен век)



През тази седмица:

2 август (20 юли) 1891 г.: 126 години от създаването на Българската социалдемократическа партия

http://www.segabg.com/article.php?id=830116

("Всеки е грабил колкото е могъл")

http://www.segabg.com/article.php?id=831030

(Времето на комуните)

2 август (20 юли) 1903 г.: 114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

http://www.segabg.com/article.php?id=658563

("Българското въстание започна")

http://www.segabg.com/article.php?id=657499

("Стига толкова мъки, стига толкова позор!")



През следващата седмица:

9 август 681 г.: 1336 години от първото споменаване на България като самостоятелна държава

http://www.segabg.com/article.php?id=566983

(Българските независимости)

http://www.segabg.com/article.php?id=611656

(Къде е погребан господарят Аспарух?)