- Г-н Узунов, колкото положителни, толкова и отрицателни мнения има за подписания договор между България и Македония. Биляна Ванковска от вестник "Нова Македония" пише, че "договор, който "регулира" отношенията, които отдавна са установени между страни - членки на ООН, както и на много други международни организации, е най-малко немислим". С какво е по-различен този договор и какво повече дава на двете държави, което до момента не го е имало?

- Не са мненията толкова "за", колкото "против". Тоест, които са против, всички са доминирани от едно и също нещо, от една и съща сила. Аз не знам с какви очи Груевски се срещна с Борисов след всичко, което беше направено от датата на посещението на Зоран Заев в България. За всичките 8 години, които Груевски беше премиер на Македония, неговите посещения в София не бяха повече от 4. Затова време Борисов отиде в Скопие. Това беше, преди да подаде оставката -13 януари 2013 година - седмица по-рано той беше в Скопие заедно с външния министър Николай Младенов. Тогава същите тези активисти на ВМРО, но тогава министри от кабинета на Груевски, обясняваха как съжаляват, че правителството е паднало, за да могат да подпишат Договора за добросъседство. Сега договорът се превръща в пробен камък за вътрешната политика на Македония. Тоест международната консумация на този договор, който е между държави, които са регулирали своите отношения в ООН. Все пак да не забравяме как Македония стана член на ООН - Македония стана член на ООН благодарение на българската делегация, която водеше разговорите за приемането, макар и под това временно име Бивша югославска Република Македония. Тоест, в Македония и в управляващите среди - били те от СДСМ, от ВМРО-ДПМНЕ, са свързани по някакъв начин със стара Югославия, няма и грам благодарност, че нашата държава призна първа Македония, и нашата страна посредничи за признаването от Русия, от ред държави. И ако питате македонците кой ги е признал първи, винаги отговарят Турция. Оттам нататък този договор отваря врати и перспективи, което естествено зависи и от двете страни, защото договорът има едни клаузи, че примерно, ако дойде едно ново правителство и каже, че не иска да работи по този договор, той трябва да предизвести другата страна и в рамките на една година договорът ще остане без сила. Аз наистина се съмнявам, че ако дойде ВМРО-ДПМНЕ, ще канселира договора. Но ВМРО-ДПМНЕ ще превърне този договор в лайтмотив на предизборната кампания, която очаква Македония от 15 септември до 15 октомври. Въпреки всички пожелания, въпреки целия исторически характер на това, което е направено след 25 години чакане, колкото и да се състои от 14 точки, договорът е исторически. Друг е въпросът, че примерно 10 демонстранти се намериха, които протестираха точно срещу 11-а точка, която говори, че нямаме териториални претенции един към друг, и става въпрос за т.нар. "малцинствени проблеми", които Македония винаги е искала да има в съседните държави, и затова беше приет през 1996 година в Конституцията чл. 49, който задължава македонската държава да се грижи за своите малцинства в съседните държави.

- Но според вас има ли действително спорни клаузи в този договор?

- Според мен това е изключително пожелателен договор, който се гради на една много пожелателна декларация от 1999 година. Това, което е ново и което е вкарано в договорни отношения, е на практика да няма... и в преамбюла още има една фраза: "Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им". Нека не бъда лош пророк, но от утре ще видим какво ще пишат след Илинден. Защото Илинден е почивен ден там. Медиите на Груевски са внимателни, защото са притеснени да не би ГЕРБ да задейства клауза от устава на ЕНП и да поиска замразяване членството на ВМРО-ДПМНЕ заради неприятелска пропаганда срещу друга сестринска партия. Но заедно с това се прокрадват и нишките - "Никога не е имало такова отразяване, никога не е имало толкова телевизионни екипи, широката порта, която се е отворила пред българския министър-председател", и т.н. Тук има задявки, които при всички положения през следващите дни ще видим какво ще се изсипе върху този договор и върху така гостоприемното посрещане на българската делегация.

- След подписването предстои ратификация в парламентите на двете държави. Очаквате ли съпротива, както в Македония, така и у нас?

- В българския няма да има съпротива след тази декларация, която беше приета. Тоест, както беше гласувана декларацията, така ще бъде гласуван и договорът. В Македония въпросът е дали ще има дебат по време на ратификацията, което ще позволи упражнение от парламентарната трибуна на много негативни мнения както за самата България, така и за договора с България и за добросъседството. Днес сръбският "Блиц" написа: "Македонците не искат добросъседски отношения с България". И като прочетеш статията, става въпрос за 30 човека, които са протестирали пред външно министерство, после пред правителството. Не смятам, че няма да мине ратификацията през македонския парламент, защото разпределението е такова - има 20 етнически албанци от 4 партии, има 49 депутати на Социалдемократическия съюз на Зоран Заев и има 51 депутати на ВМРО-ДПМНЕ. Тоест няма как тази ратификация да не мине.

- По-трудно или по-лесно ще му е на Зоран Заев оттук насетне с този договор?

- На Заев няма да му е лесно оттук нататък, защото предстоят местни избори. На 15 септември трябва да влезе в предизборна кампания. Става въпрос за това, че това е бой последен за ВМРО на Груевски. Ако той загуби половината общини, Груевски ще бъде сменен като лидер на ВМРО-ДПМНЕ. Тогава ВМРО може да стане нормална партия. Груевски ще иска всячески да постигне победа, не каквато и да е победа, а разгромна победа. Изходните позиции са много тежки за Заев. Той има 3 общини, 60 общини има на ВМРО и 15-ина общини има на етническите албанци, които на местните избори ще играят за себе си. Тоест, ако Заев постигне 15-20 общини, а може и повече, това ще бъде пробив, който ще срине авторитета на това несменяемо ръководство на ВМРО-ДПМНЕ. Но ако Заев остане с неговите си общини и не дай боже загуби Струмица примерно, въпрос на месеци ще е да се стигне до предсрочни парламентарни избори, които ВМРО ще спечели. Не изключвам реставрация на режима на Груевски, което е пагубно за Македония. Договорът ще бъде аргумент, ще бъде тема, ще бъде обсъждан. Аз изобщо не изключвам някъде на местните избори да се гласува "за" и "против" България. Тоест срещу тези, които "предадоха македонското малцинство, които предадоха македонската история, тоест тези, които подписаха договора с българите". Това е в държава, в която наистина голям тираж на книга е 500-1000 бройки, където история се учи от четири случки. Видяхте 26 професори подписват: "Не искаме договор с България".

- Какво е значението на този договор за България?

- Ние търсим спокойствие на югозапад. Значи, не става въпрос само за това, че ще бъдем председатели на Европейския съюз. България трябва да търси сигурни партньори. Македония трябва да търси излаз от това обкръжение, в което я вкара Груевски, в лоши отношения с всички съседни държави. Няма перспектива иначе по друг начин. Лесно се управлява, когато държиш един затворен в клетка народ. Когато народът е пуснат, няма как, той може да пътува, може да избира. Имаме 100 000 души с български паспорти, имаме 40 000 в процедура, имаме 50 000 бивши студенти. Няма как да обясняваш, че ние сме татари, варвари и не знам какво. Значението за Македония, това, което може би още не го осъзнаваме наистина, е, че след този договор Македония е друга. 25 години след признаването Македония подписа договор за добросъседство с най-близката си държава. Това е големият успех.

- Всъщност с подписването не завършва, а напротив, тепърва започва един път между двете държави?

- Не само. Започва и един нов период, който при всички положения в началото ще бъде труден, но който, дай Боже, може да гарантира оцеляването на Македония като държава.