:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,938,868
Активни 131
Страници 9,719
За един ден 1,302,066

Наши фирми произвеждат за НАСА и ЦЕРН

Богати държави купуват евтино тютюн, жито и биогорива, субсидирани от българския данъкоплатец, казва експертът Веселин Илиев
Снимка: "Сега"
Веселин Илиев е експерт на Българската стопанската камара в сферата на външната търговия, пазарните анализи, инвестиционно консултиране, корпоративното управление, производствената автоматизация. Ръководител е на екипа на БСК в мрежата Enterprise Europe Network. Специализирал е във Великобритания, Китай и България.
- Г-н Илиев, от анализа на БСК за българския износ през 2016 г. излезе отлична новина - електротехниката и електрониката излизат на първо място в експортната листа на България, като изпреварват традиционните лидери - петролните продукти, медта, зърнените култури. Дали това разместване не се дължи на ценови ефект - и петролът, и металите поевтиняха?

- Да, спадът на цените на петрола и металите влияе, но във всички случаи в по-малка степен, отколкото положителният ръст на индустриалното производство в страната. Истината е, че от 15 г. в България има ръст на електротехническото и електронното производство. Малко преди присъединяването ни към ЕС имаше бум на инвестициите не само в имоти, но и в промишлеността. Тогава се поставиха основите на ред нови производства на електроника и електротехнически изделия, които се влагат в домакински уреди, в автомобили. Интелектуалният потенциал, който България имаше, до голяма степен се реализира в електротехниката, електрониката и машиностроенето.

- Т.е. мнението, което битува години наред, че България изнася предимно стоки с ниска добавена стойност - суровини и материали, а не крайни продукти, трябва да се промени?

- Все още е така, но има преход в положителна посока. Все още не изнасяме крайни изделия под собствена марка, макар че се увеличава броят на производителите, които успяват да го правят. Според мен причината е начинът, по който се разви нашият преход - през декапитализация на индустрията, за съжаление. И потенциалът от гледна точна на трайни активи и човешки ресурс се загуби. България почти от нулата започна от края на миналия век да развива производства. И до ден днешен има прекрасни производственици, които произвеждат страхотни продукти, много по-добри от конкурентните, но не могат да ги продават. Благодарение на чуждите инвеститори, които дойдоха и ни дадоха ноу-хау, освен всичко друго започнахме да придобиваме знание и сами да излизаме на пазарите. Вижте колко много българи вече са регионални мениджъри в международни корпорации. Така че в голяма степен тези ръстове в износа на български машини и оборудване са заради чуждите инвеститори. Но дори в стокови групи като горива и метали има прогрес - България изнася все повече преработени масла и преработена мед, които са по-скъпи от нерафинираните. Чуждестранният инвеститор в Пирдоп направи много - заехме второ място в света по непреработена мед след Чили. Поредица от инвестиции обаче постепенно промениха структурата в тази стокова група - от непреработена към все повече преработена мед и изделия от мед. Дълбочинната преработка на добития метал до продукт, който може директно да се влага в кабели и проводници, премахна парадокса да изнасяме метала мед, а след това да внасяме кабели и проводници. Възстанови се производството на кабели у нас.

Още по-интересното е, че изведнъж България стана втори износител в Европа на злато. Т.е. по-рано с метала мед е излизало и злато, което се извличало някъде другаде. Сега това злато се извлича тук.

- При горивата също има интересни промени?

- Първо, износът на горива се увеличава. Второ, все повече изнасяме масла за индустриални цели. Основният производител тук е "Приста ойл". Те хванаха тази ниша и вече са регионален лидер - имат заводи в България, Румъния, Турция, Унгария, отскоро и в арабските държави. Ето ви пример за успешно налагане на собствени продукти на световните пазари.

Според мен основният проблем е работата на ишлеме, като това важи за всички сектори - от текстила и храните, през машиностроенето и електрониката. Дори и ИТ фирмите казват, че 80-90% от продукцията им е по външна поръчка, а не някакъв продукт, който те са разработили и са тръгнали да продават.

- Интересно наблюдение във вашия анализ е, че България отчита износ за дадена страна, но тя не отчита съответния внос - като износа на облекла и обувки с азбестови нишки за Полша. Или като тракторите за Румъния, които не присъстват като импорт в румънската статистика?

- Разминаванията може да се дължат на методиките на отчитане, дори при абсолютно почтено деклариране и регистриране. В случая с Полша това е инцидентна сделка и вероятно тези изделия са реекспортирани след това, затова полската статистика не ги отчита. Случаят с Румъния е по-любопитен, защото доколкото зная, Румъния произвежда трактори, а ние - не. Дали са поправяни само тук, не зная. Преди 5-6 години имаше подобен фрапиращ случай с цигари. Над половината от българските цигари отиваха за Того, Африка. А Того, естествено, не отчиташе внос от България.

- Къде тогава са отивали тези цигари?

- Вероятно са претоварвани на кораби в Черно море и изобщо не са стигнали до Того.

- Защо цигарите изпаднаха от водещите стоки в експортната ни листа?

- Заради руския пазар. Сега големият пазар на български цигари е Ирак. В Русия направихме поредица от грешки и там практически вече няма български цигари - има български марки и оборудване, които са къде купени, къде откраднати от руснаците, но не и наше производство.

- Как така откраднати?

- Чрез увеличаване на капитала на съвместни дружества, без българският собственик да знае. Всъщност продължаваме да изнасяме много суров тютюн на листа - четвърти сме в света, за миналата година са реализирани 165 млн. долара. Лошото е, че голяма част от него отива в САЩ.

- Защо да е лошо?

- Защото производството на тютюн се субсидира в България с национални средства, а в САЩ тютюните се облагат с много високо мито. И какво става - парите на всички български данъкоплатци влизат в американския бюджет. Подобно е положението с пшеницата, която отива в петролните държави от Близкия изток - при нас тя се субсидира, а те горките, понеже нямат достатъчно пари, си купуват субсидирана, евтина пшеница от нас. Сега виждам, че и биогоривата, произведени от маслодайни култури или дървесни отпадъци, бележат супер ръст в износа - 200% през 2016 г. и над 500% през последните 5 години. А това също е субсидирано.

- Оказва се, че храним света с патешки дроб - България държи второто място в света по износ на патешки дроб и месо?

- Всъщност като количества сме №1 в света. Но нашите патешки дроб и месо отиват основно за Франция, там се обработват и Франция става номер едно в света с този продукт.

- А какви са тези "временно консервирани" череши, с които също години наред държим второто място в световния износ?

- Веднага след брането черешите се слагат в големи бидони в сироп от алкохол и захар. Бидони заминават основно за Италия и за Австрия. Оттам се продават в три направления - за индустриално производство на сладкиши, за кетъринг и в магазините. Вносните бурканчета с коктейлни череши всъщност са с български плод.

- Т.е. поредният български износ, който е по-близо до суровина, отколкото до краен продукт?

- Да, макар че австрийците най-много да ги направят зелени на цвят. Но се забелязват и положителни тенденции. Например от години България е един от най-големите износители на маслодаен слънчоглед в света - през миналата година сме на трето място с износ за близо 410 млн. долара, преди бяхме на първо и второ. Отстъплението в случая е за добро - дължи се на появата на все повече нови мощности у нас за преработване на слънчогледа и производство на олио, като от 5 години вече започнахме да изнасяме олио. Отдавна не се беше случвало. И дори нашите производители на олио се оплакват, че не им достига слънчогледа. Те имат и друг проблем - получават кредити при доста по-високи лихви, отколкото германските им конкуренти, чиито заводи всъщност са в Украйна. Заради евтините кредити германските производители на олио могат да закупят такова количество слънчоглед, което да им стигне до следващата реколта. Нашите не могат да си го позволят - най-много за месец-два напред, и когато дойде януари-февруари, плесват с ръце, защото слънчогледът вече е изнесен.

- А има ли "умни" производства, в които сме водещи в света?

- Сещам се веднага за старозагорска фирма, която преди години започнала да произвежда везни за мляко в кравефермите. След това вградила във везната маслоанализатор, после добавила и анализ на микробното съдържание, като характеристиките може да се следят от компютри. Така постепенно уредът ставал все по-сложен. Той вече е с лидерски позиции на огромния индийски пазар. В България обаче не са успели да пробият.

Малцина знаят, че сме първи в света по износ на радиолюбителска техника, като основен пазар е Китай. И още - всички въздушни възглавници в автомобилите са с български сензори. Водещи сме и в сноубордовете - заводът в Чепеларе дава 25% от световното производство.

С добри позиции в световната ранглиста е българска фирма, създала технология за контрол на достъпа на базата на пръстов отпечатък. Тя е комбинирала технологията със спектроскопия на кръвта и с възможност да се определя алкохолното съдържане в кръвта. Фирмата произвежда такива устройства за автомобили в много страни, включително и в България, при по-скъпи джипове, където двигателят се пуска с пръстов отпечатък.

Наша фирма, утвърдена от години, доставя уникални изделия за космическите и атомните центрове в света. Работи за НАСА, ЦЕРН, китайския ядрен център. Става въпрос за специфични изделия, които работят в екстремни условия - като устройство, правено за НАСА, което работи в Космоса вече 12 години при 6 години гаранция. Това е супер високо квалифицирано производство с малко на брой служители, като в зависимост от поръчката те наемат определени производители за различни детайли по света, включително и лабораториите на Техническия университет в София.

5
2440
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
07 Август 2017 20:20
Това, дето е избрано за заглавие, е най-незначителната част от статията. За малко да я пропусна, а е интересна.
07 Август 2017 22:54
Изключително интересно интервю!
08 Август 2017 01:31
Силно се е объркал този за сноубордовете в Чепеларе !
най вероятно има предвид до 25% дял при ските, а при бордовете -дали има и 2%, надали в БГ се правят въобще бордове...
08 Август 2017 01:40
А за РОСКОСМОС кога?
08 Август 2017 11:09
Много добро и информативно интервю!!!

Изчистено от ненужен патос и от фалшива носталгия, до които се стига винаги при дискутиране на темата
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД