Преди десетина дни се случи нещо уникално - Висшият съдебен съвет (ВСС) успя да проведе цяло едно заседание. Но никой не бива да се радва, нито пък да се притесни, че там са се преуморили. Това бе последното заседание преди лятната ваканция. И въпреки това си заслужава да се отбележи, че ВСС е работил. Защото през последните няколко седмици т.нар. кадровици на съдебната власт предпочитаха да не го правят. А на последното си заседание отчетоха следното - 18 постижения и 3 слабости за 5 години мандат.

Равносметката им е закъснял чиновническо-популистки опит да изпъчат гърди, а реалността е съвсем различна. Единственото постижение на този съдебен съвет е, че избута до края на мандата си. Но и това не е чак такава заслуга, защото на статуквото му е изгодно да има точно такъв съвет - без желание да действа, ако няма заповед от съответното място, без усет за добро и лошо, но с безмерна наглост, която се пуска в действие, когато трябва.

Колкото до слабостите му - те ще се проявяват години наред най-вече по ръководните етажи на съда, прокуратурата и следствието, където този съвет системно назначаваше не читави, а наши хора. Но само там да беше проблемът! Този съвет не разчепка нито един от големите скандали в системата. А те не бяха малко. Достатъчно е да се спомене абсолютното нежелание на ВСС да се занимава с "Яневагейт", показателно за това как хора с уж високи нравствени качества, каквито по закон са членовете му,



всъщност са параван за безобразия.



От друга страна, същите хора, представители на уж независимата съдебна власт, ставаха на крака, когато премиерът идваше неканен, за да им се кара. Тъй че едва ли може да се очаква да разследват скандал, в който присъства и неговото име. Но за "Яневагейт" поне се говореше. Докато при ЦУМ-гейт цензурата беше тотална и той дори не бе обсъден. По същия начин бяха заметени и твърденията за шпиц команда в прокуратурата, изказани от следователя Бойко Атанасов. А най-голямото постижение на този съвет със сигурност е избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор. Той има още две години от мандата си, но последствията от него ще останат доста по-дълго. Впрочем този съдебен съвет може да остави още една ярка следа в края на петгодишния си мандат - ако все пак бъде постигната договорка кой да бъде следващият председател на Върховния административен съд, същите хора ще го изберат. Досега са грешили кардинално само веднъж, при избора на Лозан Панов за шеф на ВКС. Мислеха го за свой човек, а какво излезе. И сега му се сърдят, че им е забил нож в гърба.

Явно решил, че е свършил достатъчно, ВСС реши да не работи повече и в последните седмици използваше изпитана и безотказна формула - липсата на кворум. Това се случва по твърде прост начин - няколко души колективно решават да напуснат залата и толкоз - заседанието свърши. За следващото пък си пускат по един ден платен отпуск. Готово!

Прелюбопитно е, че първата такава проява бе на заседание, по време на което се очакваше съветът да поиска



отстраняването от поста на председателя на Върховния касационен



съд Панов. Уж подготовката за импийчмънт бе в ход, но в последния момент се оказа, че ключови врагове на Панов, като представляващия съвета Димитър Узунов, липсват. Дали някой му бе подсказал, че в Брюксел няма да се приеме добре натирването на висш представител на съда, който говори за борба с корупцията и реформа, или пък точно тогава е пипнал някакъв вирус, не се знае. Факт е, че импийчмънт на Панов нямаше. И за негова собствена изненада. След това номерата с кворума се превърнаха в практика. Мнозинството около Цацаров не искаше да обсъжда доклада за работа на прокуратурата, заседанието бе провалено. Не пожелаха да изкажат мнение по промените в Закона за съдебната власт, с които трябваше да се ореже международното финансиране на критично настроения Съюз на съдиите, пак същият резултат. Самият главен прокурор харесваше законопроекта, но текстовете бяха оттеглени след разговор на премиера с американския посланик и с изненадващите обяснения на Цветан Цветанов, че не му било времето сега. Становище все пак бе дадено, но след като законът бе окончателно приет от парламента.

Така на няколко пъти едни скъпо платени държавни чиновници показаха, че могат



да са абсолютно безполезни, но все пак да си получават парите.



И тук става дума за немалко пари. В зависимост от стажа заплатата на един съдебен кадровик може да достигне и 7 хил. лв. месечно! И няма сила, която да го принуди да си върши работата. Особено ако става дума за уж малки отклонения - тази седмица едно заседание, следващата второ, накрая отпуск.

За всичките си усилия да работят, когато трябва, и да се скатават, когато не трябва, членовете на съвета няма да останат ненаградени. Напротив. Още миналата година им вдигнаха заплатите с аргумента да не ходят по джапанки. След това самите те решиха да си разтълкуват закона и да си гласуват солидни обезщетения при напускане на работа. Става дума за парите, които така или иначе се полагат при напускане на системата. Членовете на съвета обаче решиха, че те трябва да се изчисляват на база на заплатите им не като магистрати, а като част от ВСС, т.е. доста по-висока. Но това не е всичко. Парламентът гласува и поправки, според които бившите вече кадровици могат да се върнат в системата на позицията, на която са били преди, или друга, равна по длъжност. Това на практика значи, че един съдия в окръжен съд си остава в окръжен съд, но може да реши, че вече не му се работи в Добрич или Пловдив, а в София. По същия начин бившият прокурор може да стане съдия, а адвокатът - следовател и т.н.

Та с това се занимаваше ВСС през последните пет години. Предимно с въпроса как да слуша, за да не си развали рахата, и как да си уреди живота след края на мандата. Е, имаше едно ярко изразено малцинство от 6-7 души, които се опитваха да се противопоставят на безумията. В повечето случаи не успяваха.