Едно от трудните, но инак основни задължения на политическия лидер е да се обърне към нацията в тежки времена. Взривява се космическа совалка, ученик стреля по съучениците си в училище, терорист се забива със самолет в сграда, ураган наводнява цял град. Когато такива неща се случат, полага се президентът да изрази случващото се в душата на нацията", написа Майкъл Герсън, автор на речите на Джордж У.Буш, във "Вашингтон пост". Ако думите на Доналд Тръмп за яростните прояви на белите екстремисти във Вирджиния в събота, които Белият дом отчаяно се опитваше да доизясни в неделя, са такъв израз, Америка може да е поела по гибелен път.

Първоначално САЩ са създадени върху идеята за бялото превъзходство. Конституцията на САЩ от 1787 г. третира чернокожите роби като 3/5 от свободните бели хора и



не дава никакви права



на местното население. След Гражданската война законите на Джим Кроу налагат сегрегацията на територията на целия победен Юг и афроамериканците са лишени от граждански права за близо век. Пишейки "Моята борба", Адолф Хитлер възхвалява институционалния расизъм в Америка като пример, от който да се поучи нацистка Германия. Едва в следвоенния период, бавно и непълно, започват усилията за расово равенство в земята на свободните хора.

Макар американският расизъм да е с изключително дълбоки и здрави исторически корени, без които събитията от Вирджиния не могат да бъдат правилно разбрани, доста значими неща се промениха за добро през последните 60-ина години. Наложи се равноправието. Америка избра чернокож президент. Трудно е да си представим президент на САЩ от този период, от която и да е партия, който да отговори на неонацистите и белите екстремисти в Шарлотсвил с нещо, по-малко от отвращение и отчетливо заклеймяване. Но не и този президент.

Няма абсолютно никакво морално равенство между фанатичните бели екстремисти, демонстрирали във Вирджиния в събота, и защитниците на равенството, протестирали мирно срещу тях, един от които бе смазан и убит от автомобил, управляван от защитник на неонацисткия митинг. Белите екстремисти мразят чернокожите и евреите и смятат белите за по-висши от тях. Те говорят зловещо за кръв, за земя и за правото да се носи оръжие.



Възхищават се на Хитлер



и използват нацистки поздрав. Веят знамената на Конфедерацията - причината за шествията им това лято е решението на Шарлътсвил да премахне статуята на Робърт Лий повече от 150 г. след капитулацията на Юга. Един от тези хора извърши нещо, което наричаме тероризъм, когато се случи в Ница, Берлин и Лондон.

Обаче в първата си реакция в събота Тръмп напълно се провали в основното си задължение да пази равенството и



да каже истината



за расисткото насилие. Вместо да посочи вината там, където е - у екстремистите и членовете на Ку-клукс-клан, предизвикали инцидентите, вместо да се застъпи за равенството и за толерантността, думите на Тръмп бяха банални и морално компрометирани. Не е вярно, че насилието в Шарлотсвил идвало от "много страни", както каза Тръмп. Задължение на държавния глава е да се изправи ясно и безапелационно срещу расистите и хората, които насърчават расистко насилие.

Подобно нещо не би направил президентът Буш въпреки всичките му грешки. Не би го направил никой от водещите републиканци като Кори Гарднър, Тед Круз, Марко Рубио или Орин Хач. Дори лидерът на сенатското мнозинство Мич Макконъл заклейми расистите. Но не и Тръмп.

Трудно е да се повярва, че този пропуск е от недоглеждане, трудно е да го приемем като поредното напомняне за това, че Тръмп не е адекватен на президентския пост. Проблемът е, че Тръмп наговори всичките глупости напълно съзнателно и спокойно, докато Белият дом най-сетне не се разтревожи от реакциите. Проблемът е в това, че той признава, че изборът му овласти гневни бели хора, включително и тези, наричащи себе си "алтернативна десница", макар да трябва да бъдат наричани с истинското си име - бели екстремисти. Жалко е, че съвременна Америка дава твърде малко основания за оптимизъм.