:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,396,066
Активни 213
Страници 4,779
За един ден 1,302,066
Пари

На Балканите нямат доверие в собствените валути

Те имат икономически предимства, но някои страни сами се отказват от самостоятелност
СНИМКА ЕПА/БГНЕС
Премиерът на Латвия Валдис Домбровскис (в центъра ) пръв изтегли в началото на 2014 г. от банкомат в столицата Рига 10 евро - малко след като страната официално стана част от еврозоната.
Кризата на Европейския валутен съюз поднови дискусията за валутните режими. В тази връзка е интересно да се знае кое е по-добре за една държава: да има самостоятелна национална валута, да е обвързана с твърд курс към чужда валута или да е част от наднационален валутен съюз? Досега се е обръщало твърде малко внимание на факта, че Източна Европа представлява интересна лаборатория за подобни въпроси. 25 години след падането на Желязната завеса в региона са представени почти всички възможни валутни режими. Някои от страните междувременно въведоха еврото, например балтийските държави, Словакия и Словения. Други продължават да поддържат собствена национална валута. Поляците например все още имат своите злоти, чехите - чешката крона, а унгарците - форинта. Емисионните банки в тези страни поддържат "плаващи" валутни курсове и залагат в паричната си политика на определено, постоянно поддържано ниво на инфлация.

Има обаче и редица междинни форми. С помощта на "валутен борд" България и Босна и Херцеговина обвързаха националните си валути с фиксиран курс към еврото. Косово и Черна гора на свой ред се отказаха от собствени валути и едностранно възприеха еврото като официално разплащателно средство.

Скорошно изследване на Международния валутен фонд (МВФ), което достига до извода, че поддържането на собствена национална валута по принцип дава известни предимства на икономиката на дадена страна. Има обаче и разбираеми причини, които карат редица страни от региона да се откажат от валутната си независимост. След политическата промяна някои от страните успяха до известна степен да преодолеят икономическата си изостаналост от времето на социализма, но въпреки това не могат да се сравняват с високоразвитите икономики на западните държави. Характерно за региона е, че след промяната много от бившите



социалистически страни страдаха от хиперинфлация.



Чехия, Словакия и Унгария бяха единствените държави в региона, които не бяха сериозно поразени от инфлацията по време на прехода си към пазарна икономика. В балтийските и в балканските страни обаче годишната инфлация в определени моменти надхвърляше 1000%.

Затова беше необходимо тези страни първо да се стабилизират. За да се постигне тази цел, беше решено националните им валути да бъдат твърдо обвързани с германската марка, а после и с еврото. Преходът към гъвкави валутни режими се осъществи чак доста години след политическата промяна, и то стъпка по стъпка. Първа Чехия се отказа от обвързаността на своята валута с германската марка - това стана през 1997 г., и оттогава насам води самостоятелна парична политика с контролирана инфлация. По-късно я последваха Полша и Унгария, както и някои държави от Балканския регион (Румъния, Сърбия, Албания). През 2007 г. Словения направи още по-решителна стъпка, като се присъедини към Европейския валутен съюз и прие еврото, Словакия стори същото през 2009 г., последвана от балтийските държави Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).

Какъв успех показаха различните валутни режими в Източна Европа? Авторите на изследването на МВФ са изследвали бурния период между 2003 и 2016 г. След първоначалния безпрецедентен източноевропейски бум регионът е тежко засегнат от международната финансова криза и изпадна в дълбока рецесия. Емпиричните резултати от изследването показали още, че страните със собствена национална валута успяват по-лесно да излязат от рецесията, в тях се наблюдавали и по-слаби макроикономически колебания поради това, че са разполагали с "вентила" на променливия валутен курс. Затова икономическият прираст, а така също и нивото на инфлацията в тези държави не показват огромни отклонения нагоре или надолу. През "златните години" между 2003 и 2007 г. това отначало означава, че в страните със собствена национална валута икономическият бум е по-слабо изразен. Прирастът там е по-малък, отколкото в страните, обвързани с еврото. По-голямата динамика в тези страни обаче често е предизвикана от бум в кредитирането. Обвързаността с еврото води до сравнително ниски реални лихви и хората се възползват от този факт, за да взимат по-изгодни кредити. Този феномен напомня до известна степен за ситуацията в Южна Европа след въвеждането на еврото, където ниските реални лихви довеждат до изкуствен балон в кредитирането и продажбите на недвижими имоти. В годините на глобалната финансова и икономическа криза обаче страните със собствена национална валута са



по-слабо засегнати от кризисните явления



Чрез напасване на валутните си курсове тези страни успяват да смекчат шока и да запазят конкурентоспособността си. Според авторите на изследването на МВФ въпросните страни са се възстановили от кризата значително по-бързо, отколкото страните, обвързани с еврото. И рецесията в тях се задържа за по-кратко време.

Възниква въпросът защо всички страни в региона не са възприели режим на самостоятелна национална валута, след като той явно носи определени икономически предимства? Една от основните причини е, че много хора в балканските страни нямат голямо доверие в собствената си валута поради преживяната хиперинфлация, последвала политическите промени. Повечето емисионни банки в балканските страни междувременно се справят добре с работата си и инфлацията отдавна вече не е сериозен проблем там. Но лошите спомени отпреди две десетилетия очевидно дават отражение и до днес. Затова много хора в балканските държави и досега държат спестяванията си в евро, както и взимат кредити в евро. Силната "евроизация" на Балканите е това, което не дава възможност на политиците и емисионните банки лесно да се откъснат от обвързаността с общата валута и да въведат гъвкави валутни режими. Най-лесно изглежда балканските държави просто да приемат еврото като разплащателно средство, но за повечето от тях това още дълго ще си остане нереалистична цел. Засега те могат само да смекчават недостатъците на възприетия валутен режим. Своя самостоятелна и гъвкава валута може да има само онзи народ, който изпитва доверие към нея.
СНИМКА: www.dw.de
Повечето хора от страните на Балканите пазят спестяванията си в евро или долари.
СНИМКА ЕПА/БГНЕС
Хървати протестират през 2015 г. с искане за превалутиране на заемите, отпускани от банките в швейцарски франкове към хърватската национална валута куна. Освобождаването на курса на франка рязко оскъпи кредитите в тази валута, които бяха предпочитани сред потребителите в доста източноевропейски страни.
5
1801
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
27 Август 2017 19:57
27 Август 2017 20:57
Своя самостоятелна и гъвкава валута може да има само онзи народ, който изпитва доверие към нея.


Ja,Ja 500 000 000 марки за един хляб
27 Август 2017 21:12
Силата на големите е,че винаги могат да спретнат една война да си оправят заемите,икономиката и валутата.Малките нямат този шанс и се връзват за силният на деня,щото на местно ниво положението е трагично.Особено ако имаш заеми да връщаш и откажеш или не можеш да ги върнеш. Справка:Жан Виденов 1996г.
27 Август 2017 23:23
таа статия е писана се едно от марсианец, гледал с телескоп от Марс. Поне да бяха написали, че е взета от Марс Днес
28 Август 2017 11:49
"След политическата промяна някои от страните успяха до известна степен да преодолеят икономическата си изостаналост от времето на социализма, но въпреки това не могат да се сравняват с високоразвитите икономики на западните държави."

Какви са тия "високоразвити икономики" като всички стоки от Китай се внасят, масово се живее на кредит, производства са изнасят в трети страни, финансовите кризи все от "високоразвитите икномики" тръгват и за капак командированите работници от страните от бившия соцлагер им пречат.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД