И какво излиза - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който преследва магистратите за забавяне на делата, сам не може да се вмести в сроковете, които законът му дава да провери имуществените декларации на магистратите. Само че инспекторите няма кой да ги гони за наказания. Инспекторите са над всичко.

Затова с лека ръка си дописват сроковете и обясняват, че изобщо не са задължителни. В момента масово



валят искания от инспектората за падане на банковата тайна



и на съдиите, които постановяват откази, им се търси сметка. Инспекторите може би забравят, че за да получат достъп до банковите тайни, трябва да направят мотивирано искане, а не просто да вдигнат телефона.

Сроковете, за които сега се хващат от инспектората, далеч не са най-важният пункт в случая. Истината е, че тези проверки и хиляди искания за разкриване на банкова информация и ровенето в публичните регистри са просто въздух под налягане. Не е това начинът да се провери почтеността на магистратите. Ясно е, че



никой не си държи подкупите в лични сметки



в банката. Но има магистрати, и те са публично известни, които живеят по-нашироко, отколкото позволяват заплатите в системата. Има представители на съдебната власт, които по документи не притежават нищо, но живеят под наем в луксозни имоти, обикалят света, карат лъскави коли, които пак не се техни по документи, а децата им учат в скъпи университети в чужбина. Други декларират само заеми. Което също може да е червена лампа дали това не е начин да бъдат оправдани капитали, получени под масата.

Това обаче няма как да се установи с проверките, които сега инспекторатът прави. Затова и усилията му са напразни, но пък са идеален начин да се тормозят неудобните магистрати.

До 15 август трябваше да са готови проверките на имуществените декларации, които от началото на тази година всички съдии, прокурори и следователи подават не пред Сметната палата, а пред Инспектората към ВСС. В тях се съдържа информация и за съпрузите, хората, с които живеят на семейни начала, и непълнолетните им деца.

Инспекторатът обаче си отпуска сам още месец за проверките. С обяснението, че по закон декларациите се подават до 15 май, но до 15 юни могат да се коригират. Затова и трите месеца за проверка започвали да текат през юни. Всички останали юристи, които "Сега" потърси за коментар, бяха категорични, че



законът е съвсем ясен и в инспектората смятат грешно



- "в тримесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията ИВСС извършва проверка за достоверността на декларираните факти". Освен това инспекторите не са се задействали да искат падането на банковата тайна на 16 юни, а едва в края на юли се вижда от деловодството на Софийския районен съд, който дава разрешенията за столичните магистрати.

Инспекторите се оплакват, че Сметната палата има 6 месеца да провери два пъти по-малко хора, както и че има специален софтуерен продукт. За ИВСС "разработването на такъв софтуер е в процес на възлагане". Странно защо не се ползва готовият, а тепърва ще се прави поръчка за същия. Освен това била отметната много голяма част от работата по проверките и оставало само да падне банковата тайна.

Много дразни и скоростта, с която от инспектората наказват неподалите в срок декларациите си пред тях. Броят им не е голям - под 30 души са. Може неохотата да се дължи на факта, че в списъка с нередовните е главният прокурор Сотир Цацаров. Срещу всички са образувани административнонаказателни производства, казват от ИВСС. Максималният срок за издаване на наказателно постановление е шест месеца, които текат от датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение.

Явно инспекторите



ще чакат последния ден, за да глобят Цацаров



с от 300 до 3000 лв., както постановява законът. Видяхме каква индулгенция беше подарена на Цацаров по казуса "ЦУМ гейт"... За сравнение опонентът му Лозан Панов, който не е подал декларация и пред Сметната палата, беше даден от нея на ДАНС и на данъчните.

Създаването на инспектората беше натоварено с толкова положителни очаквания, а се превърна в инквизиционен инструмент срещу инакомислещите магистрати и в изпълнител на политически поръчки. Стана правило инспекторите, макар и с квалифицирано мнозинство, да се избират със задкулисни договорки от парламента. Те често са част от съдебната номенклатура или просто си изкарват спокойно и на висока заплата времето до пенсия. Тези хора често нямат изобщо представа какво е свръхнатоварване, затова свръхнатоварените не могат да разчитат на справедливост при проверките. Всъщност с увеличените си права инспекторатът явно ще се мъчи да сложи юзда на независимите съдии и това ще ни се представя като строг и принципен контрол.