Саморазрушаващата се стогодишна сграда на бул. "Патриарх Евтимий" №7, запусната от две десетилетия, ще бъде погълната от нов модерен билдинг. Къщата, в която някога е живял Иван Евстатиев Гешов, е поредната жертва на инвеститорски интереси и незаинтересованост на институциите към съдбата на архитектурното ни наследство. А легалният начин на унищожаване на археологическо и архитектурно богатство днес се нарича "социализация".



Да социализираш недвижимото културно наследство означава да се намесиш в някаква степен в автентичността на оригинала при поддържането и съхраняването му. Този прийом се използва в цял свят, у нас обаче е превърнат в схема за безогледното унищожаване на ценности. Примерите в археологията са много, още по-мащабна е и съсипията на архитектурни богатства, тъй като атрактивната стара градска среда привлича много пари. Както се очертава, поредната й жертва ще стане една от най-красивите сгради в зората на XX в. в столицата - къщата на Иван Евстатиев Гешов.

Построена е в периода 1905-1907 г. по проект на арх. Никола Лазаров, автор на много емблематични постройки в столицата и страната, повечето от тях със статут на паметници на културата. Сред тях са уникалната постройка, в която днес се помещава Министерството на земеделието и храните, царският дворец в Евксиноград, красивата сграда на варненския театър.

С елегантната си фасада в необароков стил и забележителния си силует сградата на бул. "Патриарх Евтимий" е обявена през 1976 г. за паметник на културата от местно значение. Когато известният архитект я проектира, Иван Евстатиев Гешов е сред най-богатите хора в страната,



правоприемник е на милионите на Евлоги Георгиев,



Гешов остава в историята ни и като един от най-големите ни финансисти и банкери. Той е и виден политик, на два пъти е председател на Народното събрание, в същото време е и учен от голяма величина, филантроп, меценат, един от най-големите дарители на БАН, чийто председател е от 1911 г. до края на живота си -1924 г.

Къщата му, която е съвсем близо до "Попа", преживява бомбардировките над София, при които част от съседните сгради, включително домовете на арх. Петко Момчилов и арх. Георги Фингов, са сринати със земята. След 1944 г. сградата е национализирана. Нищо обаче не успява да я спаси от безстопанствената разруха след 10 ноември 1989 г. В края на 90-те години сградата попада под юрисдикцията на общинската фирма "Софийски имоти", станала известна със скандални продажби, замени и апорти. През 2001 г. от общинската фирма и частната "Бексим" е създадено смесено дружество "Артемида БСИ" АД с основна дейност строителство, собственост на строителния бос Благой Пишинов. Така апетитният имот попада в активите на "Артемида" и общината губи контролния пакет от акции върху него. Малко след като се сдобиват с ценната сграда, новите й собственици успяват да променят предназначението на имота. През 2003 г. НИПК съгласува изменение на устройствения план и позволява появата на хотел на престижното място. Заповедта за виза за проектиране е подписана от главния архитект на София - тогава арх. Стоян Янев.

Проектът обаче се оказва неизпълним, тъй като стогодишната сграда не би могла да покрие изискванията за безопасност, според обясненията на самия Пишинов пред "Дневник". Офис сградата се оказва единствената възможност за метаморфоза на архитектурния паметник на културата. Така се появява проект за сграда със смесено предназначение, като новата стъклена постройка впише в себе си "сянката" на старата, паметник на културата. Което означава, че в модерния билдинг, който ще стъпи на престижния терен, ще бъде вписана фасадата на архитектурния шедьовър, но самият шедьовър няма да съществува. Автор на проекта е арх. Атанас Панов, а стойността на инвестицията е 4 млн. евро. Според проекта офис сградата ще бъде седеметажна, с вградени в нея части от недвижимата културна ценност. Според обясненията на Пишинов пред "Дневник" новата постройка ще обхване и близкия празен парцел, ще има и отделен вход. А къщата, т.е. това, което е останало от нея, ще бъде отдавана като отделна офис площ. Пишинов уверява, че сградата няма да бъде по-висока от околните 7-етажни сгради и ще е уникална за България, тъй като, преди да вземат окончателното решение, са проучили поне 40 подобни симбиози между старото и новото в света.

Проектът за бул. "Патриарх Евтимий" №7 вече е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство и е одобрен от Министерството на културата. Скоро ще бъде внесен в Столичната община за разрешение за строеж. И една прелюбопитна подробност - ако се реализира, ще получи и специалния статут на погълнатата от него постройка, а



собственикът му ще бъде освободен от данък сгради



"Това, което се случва у нас, е подмяна и унищожаване на паметниците на културата. Да, в света има подобни решения за интеграция между старото и новото, но балансът между тях задължително се запазва. Ценността на къщата на Гешов не е в декорацията на фасадата й, тя не е особено богата. Самата сграда е с интересно общо пластично решение. Включена в големия обем на предвидения нов строеж, тя ще се загуби, ще се смачка, защото е твърде малка на фона му. В добрите примери автентичната сграда запазва своето присъствие, а новата е в хармония с оригинала", коментира арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на Камарата на архитектите.

Законовите изисквания пред тази категория паметници на културата за запазване на фасадата всъщност е класическа манипулация под претекст "преустройство".



Най-често инвеститорът събаря цялата сграда



После вгражда детайли от паметника на културата в билдинг от стъкло, алуминий и бетон и така на практика подменя изцяло автентичността на старата, като я погубва законно.

Възможност печеливши инвестиционни проекти да унищожат недвижими културни ценности, от една страна, дава самият закон за културното наследство. Така под формата на "преустройство и реконструкция" над имитираната фасада се надстрояват още няколко етажа. Подобни примери за погубване на автентичността на ценните стари сградите в столицата и страната вече има много.

Така преди десетина години беше социализиран и домът на политика Никола Мушанов на ул. "Московска" №47. Новата постройка, която вписваше фасадата му, се появи след разрухата му до кота нула. Строежът й, разбира се, беше съгласуван с института за паметници на културата (тогава НИПК) като "преустройство и реконструкция". А с издадената виза за проектиране и строеж дирекция "Архитектура и градоустройство" също даде благословията си на новата стъклена постройка. Градът обаче загуби още една сграда, част от материално-културното си наследство.

Бившата сграда на КНСБ в идеалния център на Варна също стана предмет на поредната злоупотреба по схемата. Строителният предприемач изцяло я събори и вдигна на мястото й нова 8-етажна, като първите й три етажа остави за синдиката. Новият строеж, одобрен и от НИПК, нанесе много поражения и на съседните сгради, две от които също са под закрила на закона за опазване на паметниците на културата. Тази, която е на ул. "Кръстьо Самсаров", е съборена изцяло по време на новото строителство, а другата - на ул. "Георги Живков", е сериозно пострадала. Въпреки сигналите за събарянето на един паметник на културата и увреждането на друг, район "Одесос" така и не си помръдва пръста, препраща жалбата на общината... Оттук нататък колкото и комисии да обследват обекта, три сгради с историческа и археологическа стойност са съсипани.

Емблематичният за столицата хотел "България" също е на път да продължи живота си като фасада, вписана в нова конструкция. Тези дни архитектите, изготвили проекта, тръгнаха да ни убеждават, че няма да има надстрояване на хотела и че обществеността излишно се вълнува. Идеята била само деликатно да се промени покривът му. Притесненията за съдбата на култовата сграда обаче остават. Инвестиционните апетити към нея не са от вчера. Преди време настоящият й собственик Мирослав Печев заяви намерение да надстрои хотела с един етаж и да извиси с четири друга вътрешна сграда, а във вътрешния двор на хотела да вдигне изцяло нов пететажен строеж. А Дарина Павлова като предишен собственик също имаше достатъчно амбициозен план за прекрояването му. Нейната идея включваше появата на мол на партера и ниските етажи. Ако проектът беше получил реализация, в концертната зала трябваше да се влиза след обиколка из щандовете за бельо и обувки. Как ще отговорят НИНКН и Министерството на културата на настоящото искане за застрояване, не е ясно, както и каква ще е решителната дума на "Архитектура и благоустройство". Но под претекст "ремонт" собственикът на хотела



вече е отстранил неносещи страни и мазилка



на третия етаж.

"Подобно "опазване" на недвижимите архитектурни ценности, при което старото е кръпка в новото и модерното, у нас вече се среща масово. Лошите примери са много. Преизграждат се фасади, правят се реплики на орнаменти, виждаме някакъв преразказ на оригинала, което на практика е унищожаване на ценно архитектурно наследство. Най-новите решения в световен план за опазване на архитектурното наследство изискват оригинала и автентичността на старата сграда да се запазят максимално. Сградите се пристрояват и развиват атрактивно, без имитации, а контрастно, с нови технологии и нови средства, но същевременно балансирано и хармонично", разяснява арх. Петкана Бакалова.

Всъщност проблемът при нас не е само законов, а по-скоро морален. Законът за културното наследство поставя изисквания за съгласуване с МК и НИНКН в много стъпки. Зелена светлина чакат и подробният устройствен план за конкретния имот или за цялата зона, и визата за проектиране, както и техническото задание. Решителната крачка напред или назад най-накрая прави общината.

Ако направление "Архитектура и благоустройство" одобри проекта за бул. "Патриарх Евтимий"№7, още един паметник на културата ще влезе в графата на сградите с унищожена автентичност. Съгласно Закона за културното наследство общината би могла да реши по целесъобразност, че проектното решение съсипва материалното културно наследство на града. Би могла да наложи и нови санкции на собственика, а той след това да ги плати, както се е случвало на няколко пъти и досега. Ако пък собственикът пак откаже да се погрижи за имота, може сама да вдигне сградата на крака, а след това да събере чрез ипотека средствата, които е вложила. Само че как се вдъхва живот на една разполовена вече стогодишна постройка, която гине цели две десетилетия пред очите на всички.