Задължително трябва да получите от университета, в който сте приети, т.нар. Proof ot study (потвърждение за регистрация), съветва студентите Николай Христанов от "Интеграл". |
Подобни практически съвети получиха през изминалата седмица над 550 български първокурсници, приети да учат от тази година във Великобритания. Обратно на първоначалните опасения Брекзит не им подейства възпиращо. Напротив - освен че интересът се запазва, тази есен се очаква напливът на родни кандидат-студенти да бъде още по-силен заради непроменените условия за кандидатстване за българи. Прогнозата на консултантите, изпращащи студенти в Англия, изглежда особено примамлива за желаещите да получат британска диплома на фона на категоричните данни за родно участие в престижните английски университети - от влизането си в ЕС досега България е в топ 10 на европейските страни с
най-голям брой студенти на Острова,
като изпреварва държави с голямо население като Румъния и се нарежда заедно с Германия, Испания и Италия.
През последните 5 г. документи за обучение в Англия подават средно между 2150 и 2300 българи, от които между 1200 и 1500 успяват да бъдат приети, показват данните на "Интеграл Образователни програми". Те са координатор на проект "Световно образование", по който от години се провеждат изложения на чужди университети и консултации за образование в чужбина. Партньори на проекта са над 250 висши учебни заведения и училища от Англия, САЩ, Швейцария, Холандия, Дания, Гърция, Испания и Италия.
Тази година се очаква бум на кандидатите за Острова поради две причини - от една страна, британското правителство потвърди приема при същите условия и за новата 2018 г., което означава, че финансирането на обучението на приетите сега студенти е гарантирано за пълния период на обучението им в следващите 4 г. Това е от решаващо значение за младежите, които се канят да заминат в чужбина, защото образованието във Великобритания е едно от най-скъпите. Годишните такси там са от порядъка на 8-9 хил. паунда, които са непосилни за голяма част от българските кандидат-висшисти. За тази цел е държавно гарантираният кредит, който британското правителство им разрешава да теглят за покриване на сумата на обучение. Изплащането му започва чак след като завършилите студенти си намерят подходяща работа, която да им носи поне 20 хил. паунда на година. Ако не си намерят такава, не могат да започнат да изплащат кредита. От друга страна, очакванията за наплив на българи в тазгодишната кандидатстудентска кампания са породени и от намерението сега да се включат и младежите, които са отлагали обучението си в Англия или са се колебаели да го сторят тъкмо заради подобни притеснения около условията. От "Интеграл" свидетелстват за засилен интерес и ранно кандидатстване предвид голямата конкуренция, която се очаква от другите европейски страни.
Студентите, които т.г. ще учат в британски университети, са около 1000-1050. Около 600 от тях са използвали помощта на "Интеграл", а останалите са действали самостоятелно.
Очакванията за академичната 2018/19 г.
са за още повече студенти, които ще пробват късмета си, но колко точно ще са те, ще стане ясно догодина. Особеното при кандидатстването за Англия е, че това става цяла година по-рано. Приемът за догодина на практика започва след няколко дни - през септември, а през март-април 2018 г. стават ясни отговорите от британските университети кои наши кандидати са приети. Кандидатстването включва представяне на сертификат за владеене на английски език, мотивационно писмо и интервю, което не се изисква от всички университети.
Данните за т.г. показват, че българи ще се обучават в над 100 британски вуза, като най-предпочитаните са Ковънтри, за където ще отпътуват над 80 българи. 31 български студенти очаква лондонският "Гринуич", а над 20 наши младежи ще посрещнат от тази есен елитните Абърдийн, Ланкастър, Уестминстър и разположеният на брега на океана и предпочитан от българи - Портсмут. Една от най-търсените специалности е изкуства и дизайн - по нея ще се обучават над 100 наши младежи. На второ място по интерес се нарежда международен бизнес мениджмънт, като изненадата тук е, че кандидатите са се увеличили три пъти в сравнение с м.г. и са над 90. Немалко българи ще учат компютърни науки, медии и комуникации, психология, политически науки, архитектура и правни науки. Т.г. се забелязва интерес не толкова към компютърните науки, колкото към по-тесните специалности от тази област като геймърство, компютърно инженерство, гейм дизайн и др. Доста застъпена остава и психологията. "Българите имат усет кои са перспективните специалности", коментират от "Интеграл".
Сред първокурсниците за Англия тази есен най-много са възпитаниците на Първа и Втора английска гимназия в София, Френската гимназия, СМГ, Националната търговско-банкова гимназия и математическата в Русе.
Ще стане ли Холандия новата Англия?
Държавното кредитиране на следващите висше образование в Англия за 2018 г. е гарантирано, но не така ясно стоят нещата за 2019 г. "Заради Брекзит този въпрос ще се решава година за година, така че интригата остава", казват от "Интеграл". Затова оттам предполагат, че ако Великобритания промени сегашните условия, топ дестинация за българите ще стане Холандия. Нейното предимство е, че таксите там са доста по-достъпни - около 2000 евро на година, освен това холандските университети имат богато разнообразие от специалности на английски.
"Холандия е първата и най-голяма алтернатива на Великобритания, като очакванията са в следващите години тук да има драстично увеличение на кандидатите. От миналата есен българите в Ниската земя получават и допълнително финансиране от холандски студентски фондове в размер до 1016 евро месечно. Страната въведе и кредитиране на пълната годишна такса за обучение от 2000 евро като безлихвен заем, който се изплаща 2 г. след завършването", посочват консултантите.
Всъщност българските първокурсници, които от тази есен ще учат в Холандия, са с 11% по-малко от м.г. Очакванията са към страната на лалетата да отпътуват около 800 българчета, които ще се обучават в 30 холандски университета. "Спад се отчита при приема, а не в интереса към страната", обявяват консултантите. По-малката бройка записани студенти в Холандия е косвен ефект от Брекзит, заради който тази и следващата година се очаква българите да предпочетат Острова. Причина са неяснотите около бъдещото кредитиране във Великобритания.
Предпочитаните специалности в Холандия и Дания са подобни на тези, избирани и от студентите ни в Англия. В топ 10 на желаните специалности са гейм дизайн и изграждане, следван от специалностите международен бизнес и мениджмънт, софтуерен инженеринг, европейско и международно право, мениджмънт на комуникациите и медии, хотелски мениджмънт, маркетинг и реклама. Най-предпочитан от нашите младежи остава университетът на Грьонинген, който е първи в класацията на университетите в страната и в топ 100 на международната класация на университетите в света.
Въпреки силния интерес към Дания тук бройката на първокурсниците тази есен също е по-малка. Причина за това са ограниченията в квотите за чужденци, които страната въведе м.г. Очакванията са тази година за Дания да отпътуват под 100 първокурсници при прием от минали години между 120 и 150 студенти. От миналата година страната завиши и изискванията за прием. Българи ще се обучават в 11 датски университета, като сред най-предпочитаните са Университетът по дизайн и технологии в Копенхаген, Бизнес академията в Орхус и Юнивърсити колидж на Северна Дания. Сред първокурсниците за двете държави тази есен най-много са възпитаниците на Първа и Втора английска гимназия в София, Профилираната природо-математическа гимназия "Никола Обрешков", Националната търговско-банкова гимназия, Френската езикова гимназия и др.