Т. нар. Расимова чета в Смолян е обект на митове. Чух за нея, четох за нея, гледах и по телевизията. Всъщност става дума за циганите в Смолян, за кореняците цигани там. Наричат ги Расимови, защото произхождат от митичния вече дядо Расим. Расимовата чета е интересна с това, че тези цигани не крадат, не създават проблеми на себе си и другите. Търсят си работа и се задоволяват с припечеленото. Реших да проверя верен ли е този феномен, дали не е раздувка, и ако не е, отде идва това чудно нещо.

От познавача на Расимовата чета - писателя Христо Стоянов, получих координатите на Кирил Хаджихристов, служил цели 25 години в полицията в Смолян на високи постове, бил и зам.-министър на вътрешните работи в едно от служебните правителства. И ето, седим с Хаджихристов в кафене в Смолян, аз подпитвам вярно ли е, как така не крадат смолянските цигани, защо?

Той отвръща, че и те са хора като всички други и като такива също си имат трески за дялане. Случва се и да сгазят лука някои, но нищо сериозно. А като цяло - да, не е имал проблеми с тях. Те наистина се трудят - по чистотата, в добива на дървесина, из планината за боровинки и билки, като сервитьори, като готвачи, като хамали... Хаджихристов не е наблюдавал тежки престъпления от Расимовата чета никога. Самият дядо Расим уважавал властта, винаги канел на сватби и тържества кварталния, предал това и на хората си. Митовете твърдят, че дядо Расим, роден някъде в началото на миналия век, се славел с много тежка ръка. И като тартор на малкото си племе в Смолян раздавал сурово правосъдие, ако някой от хората му си позволял да посегне на чуждо. Разказват, че дядо Расим викал провинилия се, турял му ръката на масата, и безмилостно



стоварвал отгоре дебела борова цепеница



А строшените пръсти много болят и зарастват трудно. Така дядо Расим учел челядта си на уважение към честно спечелените пари, дори да са малко.

Той вече е покойник, дори децата му са покойници, но в Станевска махала в Смолян го помнят. Там живеят и българи, и цигани, при това в дългогодишно разбирателство. Горе-долу към 300 цигани са местните в Смолян. С любезния Хаджихристов навлизаме в махалата, срещаме много младежи... Някои бутат колички с дърва, други висят пред кафенето, трети надничат любопитно зад дуварите. Към нас се приближава внимателен мъж с бавна, достолепна реч. Росен Асенов. Росен е правнук на Дядо Расим. Твърди, че уважава корените си и също учи децата и внуците си на труд и скромност.

- Внуци ли? Че ти на колко си? - питам очевидно по-младия от мен мъж.

- На 41 - отвръща.

- И колко внуци?

- Три. Три деца имам и трима внуци... Ама внуците може да станат повече - усмихва се "дядо" Росен.

По динамиката на поколенческите смени тук най-добре разбирам, че тези иначе работни хора са роми. Като повечето цигани и те са чадолюбиви и бързат със семействата. Разбирам и по още нещо - никой няма снимка на митичния дядо Расим. Ромите не са по архивите. Налага се да си го представим. Дядо Расим ходел с бастун, имал респекта и на българи, и на цигани, говорел бавно и разсъдително.

Има идея една от основните улици в Станевска махала, днес наречена "Младост", бивша "Комсомолска", да получи името на поета Усин Керим - талантлив автор от цигански произход, който е живял тук. Мисля си обаче, че и "Дядо Расим" да я кръстят, все ще е по-добре от безликото "Младост". Едно такова име ще дава чувството на днешните жители,



че е възможно да оставиш добра памет



без зависимост от етническия си произход. Хаджихристов, който в момента е общински съветник в Смолян, смята идеята за добра.

По-горе казах, че и потомците на Расимовата чета бързат със семействата, както циганите навсякъде. Не се наемам да твърдя, че това е само нещо лошо. Но, разбира се, не ми се ще да е за сметка на образованието и професионалната реализация. А и на спортната! Оказва се, че особена активност младите потомци на дядо Расим развиват в местната спортна зала.

Тъкмо там ги намираме вечерта - на тренировка. Тренират младите двама треньори, при това с ентусиазъм и педагогическа широта, надхвърляща спортните граници. Треньори на кандидат-тежкоатлетите от Расимовата чета са Величко Чолаков* и Костадин Грозданов. Грозданов често готви на момчетата, Чолаков пък ги учи на азбуката в този тежък в прекия и преносния смисъл на думата спорт.

Споменавам думата "азбука" пред двамата и се оказва, че прекият и преносният смисъл се разпростират и върху тази дума. Налага се треньорите по тежка атлетика на момчетата да им преподават и математика, и български език. Учат ги дори да пеят българския химн, защото все пак целта е да станат шампиони, нали.

- Иначе са талантливи деца, ама не залагат на ученето - споделя Грозданов. - Едного го питам - можеш ли да смяташ? - Мога, вика. Аз му пиша да дъската - 25 по 4. Колко прави? Той вика - лесно е. 2 по 4 = 8. 5 по 4 = 20. 8 и 20 = 820. Това е отговорът. - Е-е, викам му, ти така ако смяташ килограмите, вече си не световен шампион, а вселенски.

По-горе споменах,



че бързите поколенчески смени характеризират ромите и в Смолян



Един от младите таланти в школата, едва на 15, голяма надежда и евентуален бъдещ шампион, внезапно решил да се жени, споделят треньорите. Те се позасмиват и леко ядосват на ранозрейния мерак на момчето - направи ли го, едва ли ще му остане време и сила за кариера в тежката атлетика.

И аз се позасмивам. После се замислям. Може би пък има и нещо не чак толкова лошо в готовността да създадеш и издържаш семейство? А не да опознаваш любовта като гастрольор и колекционер, както правят днес повечето земни жители?

За морал говоря в случая. Откъм морал Расимовите внуци и правнуци имат нещо за показване. Гледам ги как слушат всяка дума на двамата треньори, как се стараят да изпълняват указанията точно. Сребрин - на 13, и Емил - на 15, който се е контузил малко, вече са ходили в Анкара на състезание, мечтаят за големи подиуми. Стефан, Сергей, Исус, Радослав, Златомир, Исмет, Димитър... Дали дядо Расим така си е представял потомството - при щангите?

Грозданов ми посочва едно ябълково дърво в двора на школата и казва:

- Една ябълка да поиска някой да откъсне, и винаги пита. Не пипа без разрешение.

А Величко Чолаков подхвърля:

- Всеки ден е важен за големия спорт. Един ден само да се отпуснеш, и веднага проличава. Тренираме всеки ден, няма почивка...

Нищо не подсказва нито на мен, нито на другите, че след един ден вече няма да го има. Сега, след кончината на тежкоатлета, му е мястото да кажем, че има предложение от кмета на Смолян спортната зала на града да носи името на Величко.

А понеже по-горе говорихме за много имена - си го представям така: в зала "Величко Чолаков" питомците от Расимовата чета тренират усилено, някой по-късно пее химна на България на стълбичката за медали. Дядо Расим сигурно би одобрил.

----

*Един ден преди внезапната и трагична кончина на олимпийския ни медалист от тежка категория Величко Чолаков приказваме с него, наблюдавам го как тренира младите тежкоатлети от Расимовата чета, как ги учи не само да вдигат тежката щанга, но да уважават себе си и другите. И никой няма и най-малка представа, че съвсем скоро той ще ни напусне. Поклон пред паметта му.