Въпросът дали животните имат права и дали този факт не прави нас, хората, престъпници, никога не е бил по-актуален. Периодично се появяват активисти както в България, така и в останалите западни държави и САЩ, които използват реториката на правата, за да ни приканят да прекратим консумацията на животински продукти и да спрем да купуваме естествена кожа и козметика, тествана върху животни. Млякото на кравата е нейна частна собственост, казват те, и е грешно хората да се възползват от него. В тази статия ще обясня защо аргументи от този тип са несъстоятелни и логически необосновани.



Какво означава да имаш право? Кой може да има права?

Важни, но рядко обсъждани въпроси. Да имаш право е свободата да (не) извършваш определени действия. Например, аз имам право на собственост върху моето колело. Това създава задължения другите същества да не използват моето колело без моето изрично разрешение. Правата по естествен начин регулират взаимоотношенията между съществата, които ги имат. В този смисъл носител на права може да бъде само това същество, което е рационално, самоосъзнато, има свободна воля, може да конструира план, да взима решения и да носи отговорност за тях. Също така това същество трябва напълно да осъзнава концепциите за живот и частна собственост.



Животните са престъпници?

Още тук започваме да осъзнаваме, че нито едно животно не е носител на тези основни характеристики и следователно не може да има права. Например, повечето активисти и академици обсъждат единствено връзката човек-животно, когато говорят за правата на животните. Изглежда така сякаш животните имат права само когато се сблъскват с хората.

Естествените права са такива, защото те важат независимо от времето, политическата обстановка, културата или агресора, с когото праводържателят се сблъсква. Това означава, че ако зебрата има права, то лъвът, змията и мишката, също имат права. Но нито лъвът, нито змията, нито мишката могат да имат каквито и да е задължения към зебрата. Това е така, защото те не могат да осъзнаят концепцията за права, живот и частна собственост и на тях не може да им бъде обяснено защо е грешно да убиваш, например.

Това се нарича доказателство чрез противоречие. Нека си представим, че всички животни имат права и нека да помислим дали те могат да уважават правата помежду си или поне дали могат да бъдат научени да го правят. Отговорът в повечето случаи е - не.



Утилитаризъм



Във връзка с правата на животните основният защитник на подхода на утилитаризма е Питър Сингър. Според този подход моралният статус на животните зависи от това какви други морално значими претенции се състезават в дадена ситуация. Утилитаризмът би твърдял, че преди, когато месото е бил основен начин за оцеляване, не е било грешно да се убиват животни, но сега при изобилието на евтина и достъпна храна, ситуацията е напълно различна.

Утилитаризмът като принцип обаче е грешен, защото позволява да се пренебрегне индивидуалното благополучие за сметка на груповото такова. Например, по тази логика, ако отнемането на нечий живот афектира позитивно груповото щастие, отнемането на този живот е напълно оправдано. В този смисъл, утилитаризмът не е принцип, който защитава правата на животните, нито принцип, който защитава правата на човека, а просто правило, което се интересува от щастието на най-голямата възможна група. Като такъв той не може да бъде ефективно използван, за да обоснове правата на животните.



Егалитарианство



Основният застъпник на егалитарианството, когато говорим за правата на животните, е Том Ригън. Ригън твърди, че всяко живо същество е съзнателно поне на някакво ниво и има значение само по себе си, съответно има право на индивидуално благосъстояние без значение от това каква е неговата полезност за околните. Накратко, животът на всяко живо същество има присъща стойност. Тук вече имаме сериозен аргумент в полза на правата на животните, но и този е несъстоятелен. Например, амебата също е живо същество, следователно трябва да уважаваме правата на амебите. Но амебите няма как да имат права права. Самата теза звучи абсурдно. Също така има доста неща, които имат присъща стойност. Картината "Мона Лиза" може да се разглежда като едно от тези неща, но тя, както и амебата, не може да има права.

От друга гледна точка, хората могат да разработят изкуствен интелект, който е рационален, има свободна воля и е самоосъзнат. Този изкуствен интелект не е живо същество, но въпреки това като нещо, което може да взима решения и да носи отговорност за действията си, може да има права. Тези примери имат за цел да покажат, че присъщата стойност и това, че едно същество е биологично живо, не предполага автоматично, че то има права. За да бъдеш праводържател, се изискват гореспоменатите осъзнатост, рационалност, свободна воля и способност да взимаш решения и да носиш отговорност за тях.



Деца, умствено изостанали и психичноболни хора



До голяма степен тези групи нямат развити гореспоменатите характеристики, но въпреки това са носители на права. Доста активисти на правата на животните грешно биха нарекли този факт форма на лицемерие. Тези групи от хора имат права, защото те също по същността си са осъзнати, рационални и имат способността да взимат решения и да носят отговорност за тях. Проблемът е в това, че или нещо им пречи да го правят оптимално, или все още не са развили напълно тази функция. Има съществена и значима разлика между това тези качества изобщо да липсват (в случая на животните) и нещо (някакво заболяване) да им пречи да бъдат упражнявани (в случая на хората).



Защо упражняването на насилие върху животни не е правилно



Това, което активистите пропускат, е, че дори децата, умствено изостаналите и психичноболните хора да нямат права както животните, то би било грешно да се упражнява ненужно насилие върху тях поради ред причини. Първата и най-очевидна причина е, че тези същества са важни за своите близки и стопани. Това да бъдат наранявани причинява емоционална болка у тези, които са рационални и осъзнати. Тези случаи могат да се разглеждат и като нарушение на принципа на неагресия. Въпреки че нямат права както хората, непровокираното насилие срещу животни не е правилно.

Също така индивидите, които упражняват непровокирано насилие дори и само върху животни, често представляват заплаха за останалите. Тяхното поведение може да ескалира и те могат да нарушат правата на някой човек. Това са и очевидните причини защо насилието под каквато и да е форма не може да бъде толерирано и стимулирано, дори и обектът на насилие да няма права.

Животните до голяма степен са спечелили от факта, че биват третирани като частна собственост. Абсолютно вярно е, че има индустрии, които не се славят с най-хуманните подходи в отношението към животните. В такива случаи отговорността лежи върху нас като потребители, които стимулират (или не стимулират) тези индустрии. Като оставим това настрана, животните, третирани като частна собственост, получават достъп до подслон, храна, вода и ветеринар (минимум). Оставени сами, тези животни не биха имали тези условия на живот. Има доста домашни любимци, които дори живеят по-охолно и от голяма част от хората. Не са непознати и истории за изчезващи видове животни, които спират да бъдат такива благодарение на факта, че са станали частна собственост и хората имат интерес към тях.

Различните видове животни, децата и хората с умствени увреждания все пак имат различна степен на осъзнатост. Въпреки че тази степен на осъзнатост не е достатъчна, за да им гарантира права, тя все пак не е незначителна и не бива да бъде пренебрегвана. В много от случаите във взаимоотношенията си с животни можем да получим съгласие за това дали да упражним дадено действие спрямо тях. Влизайки в ролята си на разумни същества, ние хората е редно да се съобразим с това и да не упражняваме излишна агресия.

В заключение - не, животните нямат права и млякото на кравата не е нейна частна собственост. Реториката на правото не може да бъде използвана, за да обясни защо трябва хората да спрат да консумират животински продукти, да си купуват естествени кожи и козметика тествана върху животни. (https://ekipbg.com)