"Не съм ласкател, но триумфът на Бойко Борисов е външната политика", обяви вицепремиерът Валери Симеонов пред Би Ти Ви в коментар за успехите на кабинета "Борисов-3" през първите 100 дни управление. Към казаните от него две истини може да се добави трета: "А един мармот завива шоколада в станиол".

Няма майтап, на стотния ден на сегашния кабинет България тръгна по нов път благодарение на външната си политика. Ако се съди по огласената в началото на август Програма за управление на правителството за периода 2017-2021 г., държавата ще стане дипломатическа вместо парламентарна република. Тя залага на външната си политика, а не на върховенството на закона, за да убеди Европа и света, че е правова държава. Прокуратурата свива скромната си активност, а главният прокурор Сотир Цацаров, бидейки декоративен елемент в борбата с престъпните структури, получава добра перспектива да се прехвърли в дипломацията.

Програмата се състои от 128 страници, а най-важното е казано още в началото. Първите приоритети са във външната политика, за да не се изложим пред чужденците. Най-отпред е председателството на ЕС през 2018 г., което е краткосрочна цел, защото е половингодишно, а веднага след него е общият раздел за външната политика. В него пък доминираща цел е "Присъединяване на България към Шенген и еврозоната (както и) отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка".



Трите задачи имат общ знаменател,



защото изпълнението им се спъва от един и същ фактор - корупцията на високо равнище и организираната престъпност, или казано с други думи, недосегаемата мафиотска система на управление.

България изпълнява техническите критерии за членство в Шенгенската зона, но не може да влезе в нея, защото някои държави, не вярват, че нейният корумпиран елит е способен да пази надеждно външните граници на ЕС. Тя покрива и числовите критерии от Маастрихт за влизане в еврозоната, но Европейската централна банка не се доверява на същия елит, който допусна и участва в източването на КТБ, четвъртата по големина банка в държавата. Накрая Европейската комисия не може да отмени своя контролен Механизъм за сътрудничество и проверка, без прокуратурата и съдът да представят видими доказателства, че се борят с корупцията на високо равнище и организираната престъпност, което означава най-сетне да вкарат в затвора някоя знакова фигура.



България се върти в омагьосан кръг



Докато не бъде прекратен механизмът, Холандия и вероятно други държави няма да я пуснат в Шенген, защото изрично поставиха такова условие. Няма да й помогне и Франция, защото президентът Еманюел Макрон каза на Борисов да чака за появата на друг Шенген, а не да се натиска за сегашния. Що се отнася до еврозоната, държавата няма как да докаже финансова порядъчност, без да изобличи крадците от КТБ и техните съучастници по върховете на властта. Така излиза, че всичко се свежда до едни и същи лица, които са призвани да решат проблема, докато именно те са проблемът. Как да стане? Да си признаят и влязат в затвора по своя воля е невъзможно, защото, както се казва на днешен език, са в конфликт на интереси. Техният интерес е да узаконят окраденото чрез безконфликтно съжителство с правосъдието. Остава само една възможност и тя е записана в програмата на правителството - проблемът да отпадне чрез усилията не на правосъдието, а на външната политика.

Ето защо звучи безсмислено всичко по-нататък в програмата, поставящо задачи за "гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, включително чрез продължаване на съдебната реформа и борба с корупцията", за "създаване на нов ред за преследване на корупцията по високите етажи на властта, преминаване на тези дела в специализирания съд и прокуратура", а също за "изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка". Да вземем за пример 7-ма и 8-ма препоръка от доклада, който вероятно вече е позабравен, защото бе публикуван през януари. В тях се очаква "реформа на прокуратурата", като два пъти се изтъква нуждата от създаване на "механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост". С други думи се изисква



прокуратурата макар и независима, да не е безотчетна



Освен това тя трябва наистина да докладва, че е постигнала в съда осъдителни присъди срещу влиятелни фигури - нещо, което толкова много й липсва.

Понякога брюкселският език звучи усукано и за по-голяма разбираемост последният доклад на Еврокомисията е опростен. В него се казва на чист български: "Доказателство за успеха на усилията за борбата с корупцията ще се изразява в това обществеността да вижда, че престъпленията могат да бъдат разкрити и че по отношение на извършителите се осъществява ефективно наказателно преследване". Гледаме, но точно това не виждаме. Тъй като приключили дела с осъдителни присъди на големци все още няма, Брюксел даде в 12-ата си препоръка възможност за частично изпълнение: "Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в публичното пространство". Ако досега е отчитан някакъв напредък, винаги е бил към оправдателни присъди. България се прочу с признаване на бивши министри за доказано невинни, но за осъдени няма сведения. Повдигнатите напоследък обвинения срещу Трайчо Трайков и Симеон Дянков няма как да ги разстроят, защото са позната сценка преди излизането на поредния доклад.

Затова ЕК записа, че "ще изисква нов подход от страна на българските органи, най-вече с цел да се постигнат трайни резултати по делата за корупция по високите етажи на властта". Речено сторено. Ето ви нов подход: вместо чрез правосъдието властта ще отговаря на Брюксел чрез дипломацията. На нея бе възложено да води кампания под



лозунга "Махнете механизма!"



Впрочем и той не е нов, защото вече бяха правени хилави акции, включително и с участието на български евродепутати от всички политически сили. По този въпрос няма разлика между леви, десни и центристи, защото през годините всички са се изредили на власт и са се придържали към правилото да не търсят сметка за корупция на предишните, за да не ги сполети същото, когато си тръгнат. Не само в Румъния, но и в България затворите биха могли да се напълнят с "правителства" в пълен състав, но точно затова призивът на управляващите е "да не следваме румънския модел".

Въпреки отпускарското безгрижие навлизаме в много важен период. Ще разполагаме само с няколко месеца след ваканцията на депутатите и съда до излизането на следващия евродоклад преди Коледа. Вижда се, че най-важните препоръки на Брюксел няма да бъдат изпълнени и следователно механизмът за наблюдение няма да отпадне. България ще го носи на шията си и като председател на ЕС от началото на идната година. Такъв срам досега не е бивал в Европа - доказано негодна в правовия смисъл държава да определя дневния ред на европейското законодателство. Срамът ще бъде смазващ, ако ЕК реши да награди Румъния за усилията й, като прекрати действието на механизма само за нея, а го остави за България.

Премиерът Бойко Борисов съзнава какво се задава и затова развива бурна външнополитическа дейност с надеждата



да изпроси снизходително отношение от "началниците"



Вече няма важна персона в Европа, с която да не се е прегръщал и целувал. Пуснал е в действие най-силното си оръжие - личната харизма, която на българска земя дава резултати, но в чужбина има несигурен ефект. Може да се очаква, че старанията му ще се засилят с наближаването на крайния срок. Ако успее, ще заеме позата на национален герой, защото ще постигне пробив едновременно към непомрачено европредседателство, към влизане в Шенгенското пространство и към отваряне на чакалнята на еврозоната. Валери Симеонов и други поетични души ще го възхвалят в нови медийни изяви. Съдът и прокуратурата няма да имат друга работа, освен да му стискат палци. А главният прокурор ще може да се оттегли - ако не в дипломацията, както се пробва за кратко един негов предшественик, поне в медитацията, за да разсъждава какъв е смисълът от собственото му съществуване в държавата.