Ако прокуратурата преследваше престъпленията, а не хората, щеше да бележи по-големи успехи и вероятно в обществото нямаше да тегне тежкото чувство за безнаказаност. Но прокуратурата преследва преди всичко хората. Особено когато става дума за т.нар. знакови дела. Такъв е и случаят на бившия банкер и шеф на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев. До 2014 г. Василев беше любимият банкер на управляващите, държавните пари се държаха в неговата банка. После нещата се обърнаха и цялата държавна машина заработи срещу него. Ако има престъпление, е редно да бъде доказано в съда, а виновният да понесе присъдата си. Наскоро прокуратурата внесе и обвинителен акт срещу Василев в Специализирания наказателен съд. Процесът още не е насрочен. Но прокуратурата се прицели и в дъщеря му.

Радосвета Василева е обвинена задочно в пране на пари, тъй като през 2013 г. си купила имот във Варна с пари, дарени й от баща й, за които трябвало да знае, че са с престъпен произход. Това твърди майка й, която от няколко месеца също има сходно обвинение - за пране на пари заради къща, купена с дарени от съпруга й пари. На пръв прочит звучи като серия от "Богатите също плачат". Всъщност обаче може да се случи на всеки, нужно е само прокуратурата да поиска. Субективно.

През годините Цветан Василев е оказвал финансова подкрепа на не един и двама певци, актьори, спортисти. Сега да очакваме ли и те да бъдат обвинени за пране на пари? Или пък да има дело и заради дарението от 1 млн. лв. за Гигинския манастир "Св. св. Козма и Дамян", което Василев направи, докато още беше на върха на славата си и дори беше изографисан като ктитор в храма (любим храм на Борисов, между впрочем). А защо не и заради партийните проекти, финансирани щедро от Василев.

Факт е, че престъпленията, за които е обвинен Василев, са за периода 2008-2014 г., т.е. времето на покупката на имотите попада в него. Дори и обвиненията да издържат в съда, това на дъщеря му много трудно ще излезе успешно за прокуратурата. Защото тя трябва



да докаже умисъл в действията на Радосвета Василева,



дори и евентуален - да е знаела, или да е предполагала, че парите, с които купува имота във Варна, са с престъпен произход. Много интересно как ще бъде доказан умисъл, при положение че по това време той е един от най-големите данъкоплатци и всяка година печели награди, било банкер на годината, било Мистър икономика, било за заслуги към футбола или мотоциклетизма. За Радосвета Василева от прокуратурата обявиха само, че делото е "за пране на пари в особено големи размери - 2 645 179 лв., при условията на продължавано престъпление. Справка на "Сега" в Имотния регистър за 32-годишната Радосвета Василева показва, че през 2013 г. тя е купила от свързаната с баща й фирма "Хелт енд уелнес" АДСИЦ самостоятелен обект в сграда с площ 360 кв.м за 2 194 441 лв. Две години по-късно го е продала на "Агро ин 2001" ЕООД за 190 хил. лв. В първата половина на 2015 г. Василева разпродава и други свои имоти. В София се разделя с парцел от 3788 кв.м в местността Витоша ВЕЦ "Симеоново", а също и два гаража, два склада и апартамент от 200 кв.м, купени през 2008 г. от "Сън сити 03" за 205 362 лв. Купувач е частно дружество - "Акаунт сървисис 2009", а цената е 300 хил. лв. Отново "Агро ин 2001" купува от Василева и имота й в местността Нестинарка край Царево. Цената е 120 хил. лв. Става дума за апартамент от 152 кв.м, купен от Василева през 2009 г. от "Билдинг рисорт" ЕООД срещу 235 600 лв. От всички имотни сделки Василева излиза на голям минус - купува за общо 2 635 403 лв. и продава за 610 000 лв.

По делото на Василева и други неща правят впечатление. Като например, че прокуратурата, която по принцип вдига много шум около казуса "КТБ", си замълча за задочно повдигнатото й обвинение. Вместо да свика брифинг, както направи при внасянето на делото на Василев, или за да промотира разследването "Суджукгейт", държавното обвинение се задоволи със скромно прессъобщение, без много подробности. При това го пусна, след като съпругата на бившия банкер Антоанета Василева разпространи чрез сайта му отворено писмо до президента Румен Радев, в което разказа за обвинението на Радосвета.

Интересно е и съвпадението, че призовките полетяха към Василева веднага след като се разбра, че баща й търси защита от САЩ по закона "Магнитски". Затова



не може да не изглежда като вид отмъщение,



макар и главният прокурор да твърди по случая, че в Наказателния кодекс лична вендета няма.

От прокуратурата твърдят, че на Радосвета Василева са й изпратени две призовки на актуален адрес за явяването и пред разследващия орган - на 2 и на 7 август. По данни на охраната на адреса й тя живее там, но от дълго време отсъствала, а призовките ги получавал адвокат. От справките за издирването й ставало ясно, че Василева е напуснала България през август м.г. и до този момент не се е връщала. Василева твърди, че на призовката й дори не пишело в какво качество я викат.

След като не е намерена, на 15 август за нея я издадено прокурорско постановление за задържане до 72 часа, което да осигури явяването й пред съда. Законът позволява тези до 72 часа само при необходимост, за да може прокуратурата да изправи пред съда обвиняемия и да поиска постоянното му задържане под стража. Василева атакува това постановление пред Софийския градски съд. Съдия Атанас Н. Атанасов прие, че жалбата й е процесуално недопустима. Тя е преждевременно подадена и разглеждането й е безпредметно. "Атакуваното постановление е било издадено в отсъствие на обвиняемата и същата не е била задържана на това основание нито преди, нито към настоящия момент, за да е налице задължение на съда за произнасяне по същество на частната жалба. Такова право би възникнало евентуално в бъдеще, при задържане на лицето на това основание, каквото към настоящия момент не е реализирано", написа в разпореждането си съдията. И обясни, че няма пречка Василева да обжалва постановлението на градската прокуратура пред апелативната.

Няма спор, че съдебната практика е такава. Тя е постоянна и без отклонения. Формално погледнато съдът правилно отказва да разгледа подобна жалба. Няма реално засегнати права. Може обаче да се направи аналогия с мярката за неотклонение "парична гаранция". Когато прокурорът я наложи, обвиняемият може да я атакува в съда, преди да я е платил. Така се пази имуществото на обвиняемия. А



свободата е по-висша ценност от имуществото



Затова няма логика 72-часовото задържане да не подлежи на съдебен контрол. Между другото, през 2016 г. прокурорът Евгени Стоянов в съавторство с прокурора по "КТБ" Иван Гешев пише статия в специализираното списание "Норма" за проблемите в практиката с прилагането на 72-часовото задържане.

Така прокуратурата може да продължи старата си практика да злоупотребява с тези 72 часа. Като вместо незабавно да изправя обвиняемите пред съда, както изисква законът, прокурорите просто използват тези 3 денонощия за безконтролен арест и внасят в последната минута искането за налагане на постоянно задържане. Затова няма нормален човек, който да се появи, при положение че ще бъде тикнат в ареста за поне 72 часа.

"В заключение считаме, че законодателят следва изрично да уреди производството по обжалване на постановлението на прокурор за задържане за срок до 72 часа, за да не се нарушава балансът между обществения интерес и правата на задържаното лице", пишат двамата прокурори. Стоянов в момента е зам.правосъден министър и като такъв може да работи върху законови промени. Освен всичко наскоро набързо бяха прокарани доста промени в НПК. Явно обаче този текст е твърде малък детайл в законодателния размах на управляващите. За сметка на това с поправките, които ще влязат в сила през ноември, беше възстановена възможността да има вечни обвиняеми и делата да се протакат, докато не изтече давността.

"Разбира се, за всички тези издевателства сме завели дела в Европейския съд по правата на човека. За съжаление, едно дело там трае дълги години. Българските власти отлично знаят това и поради тази причина не се притесняват да злоупотребяват с право, тъй като не носят персонална отговорност за нарушенията (според мои колеги по-точната формулировка е престъпленията по служба), които извършват", пише Радосвета Василева на блога си. Тепърва ще стане ясно ще бъде ли пратена на съд, ще бъде ли осъдена и ще спечели ли делото в Страсбург. Историята показва, че обикновено накрая сметката е за данъкоплатците.