От години такса "смет" е обвита в плътна мъгла - общините събират все повече приходи, разходите са все по-големи, но според официалната статистика реално изхвърлените количества боклук в страната намаляват. Тази такса е най-значимият източник на приходи за всяка община извън данъците (76% от неданъчните приходи идват от такса "смет" според данните за м.г.) И въпреки това план-сметките, в които уж е разписано колко се събира и за какво се харчи, са твърде схематични и трудно дават представа за реалната картина. Заради проблемите с отчетността и липсата на прозрачност в разходите за чистота правителството даже е решило да изготви образец за това как се пише план-сметката, който да използват всички общини. И това не е случайно.

От 2019 г. всички - граждани и бизнес, би трябвало да плащат за толкова боклук, колкото изхвърлят, както е справедливо. Как ще става това от няколкото изброени варианта в закона, все още никой не знае, ясно е само, че много малко общини са готови да измерват индивидуално количеството боклук на всяко домакинство. Въпреки това всички тръбят едно и също - че за гражданите този разход ще поскъпне драстично. Управляващите също ни подготвят за драстично увеличение, макар шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова да успокои оня ден, че таксата щяла да поскъпне, но цената ще е социално поносима. В този дебат, който се точи от над десет години, основната теза винаги е била, че бизнесът изнася тежестта на сметката за чистота, а спорът е как справедливо да бъде поделена тя. Рядко обаче се говори за това защо сметката е точно такава.

Отговорът на този въпрос е сложен, а най-голямата неизвестна е защо разходите на общините за чистота растат, при положение че генерираните отпадъци в страната намаляват. На хартия таксата е разходопокривна, тоест колкото струва услугата, толкова плаща ползващият я. Логично е, ако общините събират по-малко боклук, да имат по-ниски разходи. Нищо подобно, и приходите, и разходите се увеличават. В оценката на въздействие на промените в Закона за местните данъци и такси Министерството на финансите някак срамежливо цитира - ей така, без коментар - данни на националната статистика. Според тях приходите от таксата за общините са се увеличили от близо 468 млн. лв. през 2010 г. на над 513 млн. лв. за 2015 г. Битовите отпадъци обаче намаляват - от над 4 млн. на 3 млн. тона. Това означава, че ако на човек са се падали по 542 кг боклук годишно през 2010 г., то през 2015 г. на всеки в страната се падат вече по 419 кг годишно. Разходите за чистота обаче се увеличават, а в този петгодишен период редица общини увеличиха размера на таксата за гражданите.

Още по-любопитни данни цитира Българската стопанска камара. От 2009 г. до 2012 г. в столицата събраните битови отпадъци намаляват почти наполовина - с 46%. А населението, което се обслужва, нараства с около 4%. Следващите години данните са нелогични: от 2012 до 2014 г. събраните битови отпадъци в София нарастват със 127%, като в същото време обслуженото население се увеличава само с 1%. Столицата е събрала близо 156 млн. лв. от такса "смет" за 2014 г., което е с 11% повече от 2012 г. Средното увеличение за всички общини е 9%. И още данни - приходите от такса на един тон боклук в София намаляват наполовина - от 585 на 286 лв., а в същото време таксата за едно лице нараства с 10% - от 121 на 133 лв. "Каква е истината за почти двойното намаление на количествата събрани битови отпадъци през периода 2009-2012 г. и за последващото удвояване на количествата събрани битови отпадъци през 2012-2014 г., след като нито населението на София, нито потреблението са нараснали два пъти за две години? Каква е истината за сериозния напредък в намаляването на количествата и дела на депонираните отпадъци, съответно 67% през 2012 г. и 15% през 2014 г., след като заводът за преработка на отпадъци е пуснат официално в експлоатация през 2015 г.?", питат от БСК.

Пак по данни на Българската стопанска камара 2/3 от общите постъпления от таксата, с която се плаща извозването на битовите отпадъци и поддръжката на обществените пространства, се плаща от бизнеса. Столичната община потвърждава данните, че бизнесът поема 70% от цялата сметка, а



произвежда около 20% от боклука



Това е основният мотив на столичното кметство за предстоящото поскъпване - в момента бизнесът плаща за много повече, отколкото изхвърля, тоест поема част от тежестта за разходите на гражданите. Според общината за семейство от двама души таксата може да скочи с около 50 на сто, а за четиричленно - от три до четири пъти, в зависимост от зоната на жилището. В момента хората в кварталите плащат по-ниска такса "смет" от тези в центъра, тоест несправедливостта е и на други ниво - между скъпите и по-евтините имоти, независимо кой колко изхвърля.

Местните власти се опитват да ни убедят, че поскъпването е неизбежно, отново без разчети. Дори от финансовото министерство, които са инициатори на законовите промени, посочват, че оценката на въздействие на законопроекта, тоест отговорът на въпроса дали и с колко ще поскъпне таксата, "предполага да са налице реални данни (например, количество на генерираните в общината битови отпадъци, в това число генерираните от предприятия, брой на ползвателите на услугите в общината и много други), въз основа на които да се извършат изчисленията". "Тези данни и съответните изчисления от тях следва да са налични в общините и обобщено - в Националното сдружение на общините в България, но те не бяха предоставени за целите на настоящата оценка на въздействие. Количествената оценка на ефекта върху индивидуалните задължения на лицата принципно се изразява в съпоставка между размера на определената такса за битови отпадъци на база използваната към момента основа и размера на таксата, изчислен при избор на някоя от предвидените в законопроекта основи. Следва да се има предвид, че приложимите в дадена община основи се избират и приемат от общинския съвет. С оглед на това се налага общините да изследват икономическите, социалните и екологичните последици от избора на основи", пишат от министерството.

Отговорът не може да дойде и от план-сметките за чистота на общините, защото там



няма как да се проследят реално разходите



В план-сметката на Столичната община пише, че се плащат близо 13 млн. лв. за ръчно метене на улици и тротоари, каквото другаде в Европа е трудно да се види. С други суми, всяка година софиянци плащат 13 млн. лв. за ромките с метлите, чийто принос към чистотата се изчерпва с вдигането на облаци прах по немитите улици. Но приносът им към урните по време на избори е в кърпа вързан. Преди години в Столичния общински съвет периодично се повдигаше въпросът метлите да се заменят с машинно метене, но сега всяка надежда за това е зарязана, въпреки че на думи кметът Фандъкова се бори за чистота на въздуха. В същото време преди година се прокрадна информация, че миенето на улици се увеличава само на хартия, а на практика фирмите все по-често си го спестяват. Но това беше инцидентно и повече за нарушението не се чу.

Сметната палата пък е установила друг хроничен проблем, характерен за всички общини - че с приходите от таксата си финансират други дейности. Според становище на одитния орган събраните, но неизразходвани средства от таксата за битови отпадъци за текущата година, както и от предходни години следва да формират преходен остатък, който да се записва в план-сметката. "Наличието на преходен остатък може да бъде основание за намаляване на дължимата такса за битови отпадъци през следващата година", пише Сметната палата през 2011 г. Седем-осем години по-късно няма нито една община в страната, която да е намалила таксата, защото има събрани недобори от предходните години. Нищо подобно - тези приходи отиват в общия бюджет. Нецелевото разходване на средства от таксата за битови отпадъци обикновено е свързано с насочване на средствата за финансиране на разходи - капиталови, за издръжка, дори за озеленяване. Сметната палата дори е дала на прокуратурата няколко такива случая, но файда няма. А докато не се затегне контролът над харченето на парите, всякаква справедливост на таксата ще си остане имагинерна.