За построяването на т.нар. военно НДК и за превръщането му в съдебна палата след това отидоха 40 млн. лв. |
В края на август от Висшия съдебен съвет (ВСС) съобщиха, че сградата вече има Акт 16 за въвеждане в експлоатация, който е подписан без забележки. "Предстои тържествено откриване на сградата през септември", похвалиха се от съвета. Бързането е ясно. Целта е лентата да бъде срязана, преди края на мандата на ВСС, който изтича в края на месеца. Така кадровиците, чиито 5 години на поста минаха под знака на скандалите, ще могат да впишат в активите си решаването на сградния проблем. Сградата се вижда, не е нещо абстрактно като справедливостта, срочността и предвидимостта на съдебните актове. Нито като прозрачността и принципността на решенията на ВСС. Затова е лесно да се показва. През май т.г. ВСС разходи там и премиера Бойко Борисов. "Нека народът да вижда каква грижа се полага, за да могат не само съдиите, прокурорите и адвокатите, ами и тези, които са сгафили и нарушили закона,
по европейски начин да бъдат съдени
в сгради и нормални условия, които да защитават и техните права и тяхното самочувствие", каза тогава министър-председателят.
По ремонта на новата сграда но Софийския районен съд на бул. "Скобелев" има много проблеми и няма как обектът да е получил Акт 16 без забележки. Това коментира бившият председател на съда Методи Лалов, който познава в детайли зданието, тъй като се занимаваше с ремонта, докато не подаде оставка в края на миналата година. Лалов прати писмо до новия председател на районния съд Александър Ангелов и до ВСС. Може би проблемите с ремонта не пречат на функционирането на сградата. Но приемайки я без забележки, ВСС си затваря вратата за рекламации към строителя и за отстраняване на несъвършенствата безплатно. В крайна сметка, когато влизаш в току-що ремонтирана сграда, е нормално да очакваш всичко да е безупречно.
Лалов дава за примери неравния таван в централното фоайе, пропадането на пода във фоайе пред и вътре в залите, некачествен монтаж на ламперията, липса на парапети към подходите към част от залите за съвещания, ВиК тръби в телефонната централа и в близост до сървърите, замърсяване със строителен прах, неправилно поставяне на гранитогреса между коридорите и част от кабинетите, ръжда по оградата, наченки на разрушаване на бетонната основа на външната ограда, камъни в тревната площ на двора. Освен това липсва козирка пред централния вход, което заедно с неправилния наклон на настилката пред входа води до проникване на вода в централното фоайе и до увреждане на настилката в сградата.
Като проблем Лалов сочи и че отворите на вратите на арестантските помещения не са на нивото на очите, а по-ниско. Макар че не е предвидено там да се дава храна. Сега служителите на съдебната охрана ще трябва да се навеждат, за да видят какво става в килиите, което ще ги поставя в риск да бъда наранени от арестантите. Бившият председател на съда алармира, че може да се стигне до блокиране на работата му, тъй като не са назначени хора за поддръжката на сградата, в която има "изключително сложни и внушителни като големина инсталации".
Заради всичко това Лалов пита кои служители от ВСС и от съда са участвали в приемането на сградата без забележки и да им се потърси отговорност. Разбира се, писмото на съдията вероятно
дори няма да бъде прието за сведение от съдебния съвет
Сигурно и от съда няма да получи отговори.
Преди съдебната власт да получи сградата на бул. "Скобелев", строежът й глътна над 30 млн. лв. Реално, като я даде за съдебна палата, държавата се отърва от нея, защото не можеше да намери купувач. Никой не искаше да инвестира в ненужна сграда, макар и на идеално място в центъра на София, за да трябва да я събори след това. След като беше дадена на третата власт, за преправянето на сградата бяха дадени още 14.3 млн. лв. Отделно 5 млн. лв. бяха отделени за мебели и оборудване.
10 млн. лв. отидоха и за ремонта на сградата на бул. "Цар Борис III", където се пренесоха гражданските отделения на Софийския районен съд. Тази сграда например е строена през 50-те години на миналия век и над 15 години беше оставена да се разпада, а основите й бяха във вода. Сградата не отговаря на съвременните строителни норми, разказват магистрати. При превръщането й в съдебна палата тя не беше укрепена и не е ясно дали би издържала едно по-силно земетресение например.
През 2014 г., когато приключи ремонтът на "Цар Борис III", тогавашният министър на правосъдието Зинаида Златанова и шефът на съда Методи Лалов влязоха в лют спор дали сградата е готова да подслони магистратите. Съдията настояваше, че има строителни дефекти и няма как съдът да влезе във владение. Най-сериозният проблем според него е пукнатина около централния вход на сградата, за която не е ясно колко е рискова. Златанова обясни, че сградата е минала проверката на ДНСК и е безопасна. Според нея това, че Лалов е търсил оценката на външни експерти, било все едно тя да наеме адвокатска кантора, която да оцени съдебните актове на председателя на СРС. Стигна се до там Златанова да обясни, че ако съдът не иска сградата, ще я вземе прокуратурата. Министърът припомни на съдията, че старата сграда, в която работят районните съдии, е далеч по-малко безопасна. А неофициално от министерството подхвърлиха, че съдиите не искат да влязат в новата си палата, защото тогава вече няма да имат оправдание, че решават делата си бавно.
Евтиното накрая винаги излиза по-скъпо. Няма спор, че новите две съдебни сгради са на светлинни години от коптора, в който работеха магистратите и съдебните служители на бул. "Драган Цанков". Някои още работят там. Стотици хора всеки ден влизат в съда като страни по делата, свидетели, адвокати...
И при двете нови съдебни сгради не бяха въведени съвременни решения за енергийна ефективност. Всеки месец режийните разходи за сградата на бул. "Цар Борис III" са между 20 и 30 хил. лв. Сумата за имота на "Скобелев" ще е още по-висока, защото сградата е стъклена. Тя например беше подходяща и за монтиране на слънчеви панели. Но това, разбира се, не беше направено.
Общината пък не помисли навреме за подобряване на инфраструктурата около новите съдебни обекти, които да посрещнат по-голямото натоварване в районите на съдебните сгради. Няма и транспортна връзка между двете.
Доста по-далновидно щеше да е, ако държавата беше намерила къде да построи нова съдебна палата за Софийския районен съд и районната прокуратура. Имаше такава идея и дори беше обявена поръчка за 184 млн. лв. Тя беше спечелена и фирмата получи 6 млн. лв. за проекта. След това идеята беше изоставена като прекалено скъпа. Магистрати обаче разказват, че и за под 50 млн. лв. е можело да се построи чисто нова сграда, която да отговаря на съвременните изисквания за съдебна палата и която да побере целия съд и прокуратурата. Което би спестило много главоболия в дългосрочен план.