Колкото и да е противно постоянното лъготене на политиците, още по-дразнещо е тяхното безочие. Въртят безспирно сделки зад гърба на гражданите, а после най-нагло говорят за почтеност, откритост и обществен интерес. И понеже определят правилата, по които работи цялата държава, цинизмът им се просмуква навсякъде и пропуква и институциите, и обществото.

Ето десетилетия наред се вайкаме, че съдебната власт тъне в корупция и шуробаджанащина. А хората, които системно разлагат системата с безспирното си кадруване по всичките й нива, тънат в удобните кресла на парламента. Същият, дето уж трябва да е еманация на народния суверенитет и интерес, всъщност обслужва единствено изгодата на няколко партийни групировки, стремящи се към собствено лоби в независимата по конституция съдебна власт.

И с присъщото им дебелоочие вече дори



не се опитват да прикриват щенията си



Това се видя ясно на преминалото наскоро изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. ВСС е институция с централно значение за родното правосъдие. Неслучайно мнозина го наричат "правителство на съдебната власт", тъй като той приема бюджета й, управлява имотите й, назначава, освобождава, понижава и наказва магистрати. Затова и претендентите за ВСС трябва да бъдат гледани не под лупа, а под микроскоп - да се види дали са компетентни в професионален план и чистоплътни - в морален. Тук идва решаващата роля на Народното събрание, което с приет от самото него закон си поверява отговорността да подбере част от състава на ВСС.

Какво се получи на практика? Изслушването пред парламентарната правна комисия беше насрочено за 7 септември, третия работен ден на депутатите след лятната им ваканция. По това време отдавна никой не помнеше за какво става въпрос. И изведнъж - кастинги, изслушвания, колегии, съдии и прокурори. Дори опозицията не се обади поне седмица преди това,



за да разпали малко огъня на обществения интерес



После ново двайсет, изслушването започна от 9 ч. сутринта, а редовното пленарно заседание на парламента се оказа насрочено за 13 ч. Това оставяше 4 часа време за 18 кандидати. По някакви си десетина минути, в които всеки трябваше да очертае представата си за състоянието на съдебната власт, проблемите и техните решения, перспективите за бъдещето. Да отговори на запитвания на депутатите. Как да стане това?

Още тогава се разбра, че никой не взима изслушването насериозно. Впечатлението се затвърди в хода на процедурата, когато стана ясно, че депутатите нямат намерение дори да се възползват от правото си да зададат на кандидатите допълнителни въпроси. Членовете на комисията мълчаха и дремеха по местата си с неприкрито отегчени лица. Някои от по-нахалните даже подканваха магистратите към "експедитивност" все едно говорят на касиерката в кварталната бакалия. Бързо стана очевидно, че изслушването се прави проформа, колкото да се отчете, че е имало такова. Претупва ли се така процедурата, положението е ясно - парламентарните политически сили вече са се разбрали кои от кандидатите ще финишират като победители в състезанието (въобще да не споменаваме изтеклата дни преди това в някои медии схема 4:3:2:2 - ГЕРБ - 4-ма членове, БСП - 3-ма, ДПС - 2-ма, ОП - 2-ма. А измамената общественост ще трябва да се задоволи с препоръката на шефа на комисията Данаил Кирилов "да се търси позитивното" (поне да ни беше просветлил как).

Това обаче става все по-трудно с натрупването на подобни случаи през годините. Независимо дали става въпрос за приемането на закони, или попълването на състави на държавни органи, парламентът свикна да гази безогледно обществения интерес,



за да излязат тънките партийни сметки



Най-яростни политически врагове, които буквално допреди минути са се ругали пред цяла България, внезапно замлъкват и гласуват дружно, когато нещата опрат до разпределение на постове и ресурси. Как иначе да си обясним безпрецедентното единодушие (195 гласа "за", вкл. ГЕРБ и БСП), с което Теодора Точкова беше избрана през 2015 г. за шеф на съдебния инспекторат - друг ключов орган за правосъдната система. Със загриженост за обществения интерес ли? Или просто с най-безопасния за всички партии избор? Както и новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране същата година, одобрен със 145 гласа, където намериха място хора на РБ, ГЕРБ, ДПС, БСП, ПФ, че и БДЦ.

Списъкът с безпринципни договорки може да бъде продължен с новата/стара управа на БНБ, която приюти същите лица, ръководили централната банка по време на кризата с КТБ. Издънки в задкулисните сделки се получават общо-взето само когато



някой ключов играч остане недоволен от раздадените карти,



както патриотите през юли т.г., които откриха колко неподходящи са кандидатите на ГЕРБ за Комисията за финансов надзор, чак когато се стигна до гласуването им в пленарната зала.

Червената нишка, която преминава през тази картинка, е вездесъщото присъствие на политическите партии. Тяхното влияние е просмукало публичните институции и ги води към корупция и упадък. Политическите договорки са неизбежни. Затова и трябва да се търси начин да се изземат от ръцете на партиите легалните възможности да влияят върху избора на хора, заемащи високи държавни постове. Дори и това да означава да се намали ролята на парламента в подобни процедури. Подобна идея вече се лансира по отношение на ВСС от неправителствени организации, които искат увеличаване на професионалната квота в органа, т.е. магистратите най-вече да избират своите представители. Това може да стане само за сметка на парламентарната квота. Подобен подход може да се приложи и спрямо други важни държавни органи. И да покаже изход от порочния кръг, в който ни вкарват законово установените възможности на политиците да прокарват влиянието си в публичните институции.