В два поредни дни двата най-големи български синдиката, съгласувано или не, подеха поредна популистка кампания. В понеделник започна инициатива, подкрепена от КТ "Подкрепа", с гръмкия наслов: "Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!". В нея се настоява за въвеждане на необлагаем минимум и за различни ставки по ДДС за определени стоки. Ден по-рано, в неделя, от КНСБ разпратиха становище до Народното събрание и Тристрания съвет с искания за далеч по-сериозни промени в данъчното законодателство, сред които въвеждане на данък "богатство" и рязко увеличаване на минималния осигурителен доход.

Моментът не е подбран случайно. Предстои дебат и приемане на бюджета за следващата година. И е очевидно, че това отново ще бъде използвано за обсъждане на идеи, обявявани за защита на "най-бедните слоеве от населението". Парадоксът е, че част от исканията на синдикатите, маскирани под тези идеи, всъщност биха работили точно



срещу интересите на хората, които са с най-ниски доходи,



защото са най-неквалифицирани.

"Подкрепа" залага на национална подписка и разчита на подкрепата на "Българска антибедност мрежа", сдружение "Солидарна България", "Колектив за обществени интервенции", "Автономен работнически синдикат", АБВ, "Движение 21", "Българската левица", "Зелена партия" и на куп леви икономисти и политици. До момента на представянето на подписката тя е била "уважена" от 450 души, става ясно от публикации в медиите. Те настояват да има необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата - 460 лева месечно, както и за въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги.

Темата за необлагаем минимум се появява непрекъснато вече десет години поред, откакто бе въведен 10% пропорционален данък върху доходите на физическите лица, по време на едно откровено ляво управление. За това десетилетие, въпреки световната финансова криза, средната брутна заплата по изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) нараства от 431 на 962 лв. месечно. Впрочем, през тази година данните сочат, че средната работна заплата твърдо надхвърля 1000 лв. Проблемът не е в липсата на необлагаем минимум, а в ниската квалификация и в непригодността на твърде много хора за работа според съвременните изисквания на бизнеса. Това няма да се промени с измислени стимули от типа на 40 лева допълнителни лева месечно, както обясняват инициаторите на подписката на "Подкрепа", просто защото тези хора ще продължат да остават извън пазара на труда.

Единната ставка по ДДС у нас е с още по-дълга история - повече от две десетилетия - и досега работи нормално. Единственото изключение е за туристически услуги, продавани на външни пазари, като първоначално те се облагаха със 7, а сега - с 9%. Много съмнително е дали намаляването на ставката за избрани стоки ще доведе и до намаляване на цените. Ще се случи по-скоро обратното, срещу което уж се борят синдикатите - ще се увеличи печалбата на търговците. Освен ако държавата не се намеси с пределни или държавно определяни цени - нещо, от което се отказахме преди около четвърт век.

В своето становище от КНСБ отиват още по-далеч. И залагат на идеи, някои от които могат да бъдат опасни и



би трябвало да бъдат пресечени още в момента на замислянето им



Въвеждането на необлагаем минимум, връщането на пропорционална скала на облагане на доходите и данък "богатство" са били нееднократно застъпвани в последните години от БСП, която дори вкара в парламента съответен проектозакон. Той така си и остана проект. Засега БСП мълчи по новите инициативи, но вероятно е въпрос на време да се включи в тази вълна.

От КНСБ искат да се увеличи максималният осигурителен доход на сума 10 пъти над минималната заплата. Доходите, превишаващи максималния осигурителен доход, да се облагат с 20%. Друга мярка е успоредно с промяната на пропорционалния данък да се интегрира и семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане. И още - да се обмисли въвеждането на данък "богатство" - за допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили и яхти. Предлага се и въвеждане на данък върху финансовите транзакции (0.1 на сто) и повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10%.

В момента максималният осигурителен доход е 2600 лева. Средният осигурителен доход през юли 2017 г. достигна 811.75 лв., а според националната статистика за периода от 1 август 2016 г. до 31 юли 2017 г. е бил 797.70 лв. Искането на синдиката за вдигане горната граница до 4600 лева би довело само до излизане на повече бизнеси в сивата икономика и до заобикаляне на новите правила, от което никой няма да спечели. Повишаването на ставката за облагане за хората със заплата над 4600 лева ще засегне ограничен кръг работещи, а те със сигурност ще намерят достатъчно начини да избегнат това повишение. В крайна сметка, ефектът за бюджета ще е нулев. За данък "богатство" дори не си струва да се говори - поредна популистка теза, която би имала нулев ефект. Подобни идеи, между другото, се лансират в държави в дълбока финансова криза, а не в страна като България, в която бюджетът е на плюс и



по-важно е как да се формират резерви



срещу бъдещи кризи, вместо излишъкът да се "изпуква" в края на всяка година, често за спорни проекти и плащания.

За семейно подоходно облагане е по-добре синдикатите да не споменават. То така и не бе въведено пълноценно в последните две десетилетия, въпреки непрекъснатите обещания. В момента се прилагат само зачатъци на този модел. Аргументът, че с него ще се преодолее демографската криза, изглежда смешен - проблемите за младите българи са най-вече липсата на перспектива заради несигурната правна и икономическа среда. И ако тази среда не се промени, мижавите облекчения от няколко десетки или дори неколкостотин лева годишно просто не се вземат под внимание.

Най-проблемно си остава искането на КНСБ за осигурителните доходи. Неслучайно в момента работодателите отказват да преговарят за тяхното увеличение. Защото механичното вдигане на осигурителния доход натоварва работодателите и води единствено до съкращаване на разходи и на работни места. И в момента данъчноосигурителната тежест у нас по официална статистика е над 33%. Според други обективни изследвания надхвърля 40%.

Популистките идеи в България обикновено се радват на внимание и на известна симпатия. Инициативата за така наречения безусловен базов доход, която трябваше да събере над милион подписа, за да се разгледа от Европейската комисия и от Европарламента, бе ентусиазирано подкрепена у нас. Всяка страна имаше определена квота в този милион. България преизпълни своята, но европейската подписка се провали. Референдум за този доход в Швейцария, смятана за най-демократичната страна в света, да не говорим, че не е и сред бедните, отхвърли идеята. Тези дни тръгна нова подписка за нова общоевропейска инициатива - да има еднакво заплащане за еднакъв труд в страните от Европейския съюз. Начинанието се нарича "Доходен съюз". От българска страна в инициативата участва ВМРО-БНД. Вероятно е пак у нас да има ентусиазъм, но на европейско ниво подписката да пропадне. Просто защото популизмът може да изглежда ефектно, но в реалната икономика е вреден. За разлика от нашите синдикалисти, обикновените хора в нормалните страни са го разбрали отдавна.