През 2013 г. ГЕРБ въведе един от най-опасните и нелогични данъци - данък "лихва". Въвеждането на този данък беше странно и от чисто политическа гледна точка, защото поне на теория една дясна партия би трябвало да прави всичко възможно да намалява данъчната тежест върху домакинствата и бизнеса. През 2014 г. 42-рият парламент гласува за намаляването на данъчната ставка до 8%, като се очакваше данъкът да бъде намален до 6% през 2015 г., 4% през 2016 г. и да отпадне окончателно през 2017 г.

В следващия парламент обаче ГЕРБ направиха опит да върнат данъчната ставка от 8% на 10%, което тогава не се случи благодарение на гласовете на РБ. Въпреки че приходите от този данък съставляват малка част от държавните приходи, той изпраща негативен сигнал към домакинствата, бизнеса и потенциалните инвеститори. Освен това в чисто идеологически аспект той не се връзва с икономическата политика, която би трябвало да води една дясна партия.



Защо беше въведен този данък?



При въвеждането на данъка през 2013 г. управляващите изтъкваха няколко нелогични тези в негова подкрепа. Най-широко тиражираната теза беше, че той преди всичко ще се бори с дълбоките социални неравенства в общество. Още тогава не стана ясно за какво неравенство може да става въпрос, при положение че нито бедни, нито богати плащаха този данък, тоест имаме пълно равенство. Като защита на новия данък беше тиражирана тезата, че той преди всичко ще засегне заможните хора, а не бедните. Тоест напълно съзнателно държавата създаваше социално неравенство, без преди това да е имало такова. Друга широко тиражирана теза беше, че това е първата стъпка към европейска банкова система. В действителност обаче този данък беше въведен поради две основни причини.

Първо, за да могат да влязат повече приходи в държавния бюджет, които държавата да може да изразходва. Това е една откровено социалистическа икономическа мярка - по-високи данъци с цел увеличаване на публичните разходи. Друга причина, поради която държавата наложи този данък, беше, че към този момент имаше дефлация. Дефлацията е икономическо явление, което държавата ненавижда поради ред причини. На първо място, тя прави изплащането на държавния дълг по-трудно. Падащите цени карат потребителите да не потребяват в момента, а да отлагат разходите си за в бъдеще, когато очакват цените да са още по-ниски. Това от своя страна свива потреблението и оттам - приходите от ДДС в бюджета и води до намаляване на БВП в реална стойност.

Въвеждането на този закон имаше за цел частично да намали отрицателните ефекти от дефлацията върху икономиката, като се стимулира потреблението. Това, естествено, е една мярка, която се явява грубо вмешателство в пазарни икономически процеси, в които държавата не би трябвало да има място. От чисто идеологическа гледна точка причините, поради които беше въведен този данък, нямат абсолютно нищо общо с дясното и представляват лява политика. Този данък ощетява домакинствата с около 80 млн. лева на година. Пари, които, вместо държавата да изразходва по изключително неефективен начин през обществени поръчки, можеха да останат в хората и те сами да решат какво да правят с тях.



Данък "лихва" вреди на икономическия растеж



Друг важен концептуален проблем с данък "лихва" е чисто икономически. Този данък пряко намалява разполагаемия доход на домакинствата и бизнеса. По този начин държавата санкционира икономическите контрагенти за това, че генерират спестявания. Размерът на спестяванията в една икономика е от фундаментално значение за нейното бъдеще развитие. Колкото повече спестявания има в една икономика, толкова повече ресурс имат на разположение предприемачите да използват за изпълнение на инвестиционните си проекти чрез банково финансиране или инвестиции в собствен капитал.

Генерирането на депозити в банковата система намалява по един естествен начин цената по кредитите на бъдещите инвестиционни проекти. Ниската лихва стимулира бизнеса да инициира изпълнението на нови инвестиционни проекти, които от своя страна могат да доведат до икономически растеж, по-висока заетост и увеличаване на доходите. Този закон насилствено и непазарно накара немалко хора да харчат пари, вместо да генерират депозити в банките чрез спестяванията си.



Настоящият контекст прави този данък напълно излишен



През 2012 г. управляващите очакваха да събират около 160 млн. лева на година от този данък, но и това не се случи. Банките успяха да измислят изключително иновативни способи да спестят този данък на своите клиенти. Тоест и от тази гледна точка съществуването на този данък е нелогично.

Към момента икономическата и политическата обстановка нямат нищо общо със ситуацията по време на въвеждането на данък "лихва". Вече имаме инфлация, а управляващите всекидневно се хвалят из медиите, че държавният бюджет оперира на голям излишък и постигаме рекордни ръстове на данъчни приходи заради по-ефективната борба с контрабандата. Ако всичко това е вярно, тези около 80 млн. лева са незначителна сума на фона на целия републикански бюджет и ГЕРБ ще могат да се реабилитира поне частично пред десния избирател, като просто премахнат този вреден, нелогичен и непоследователен от идеологическа гледна точка данък.