Години след зрелищни отвличания и вкарването на част от "Наглите" в затвора отново бяхме свидетели на такова престъпление. Извършено с много наглост, компетентност и бързина. Журналистите стреснато непрекъснато задаваха въпроси: Връщат ли се мутренските времена? Какъв е профилът на извършителите? Това групата на "Наглите" ли е, или е нова група? Компетентни ли са действията на полицията?
Накрая бащата на отвлеченото момче плати откупа, а синът му беше върнат невредим. Всички си отдъхнаха с облекчение. Полицията смутено обясни, че бащата отказвал съдействие, но е извършено всичко необходимо, вече има сигурни насоки, но нищо не може да се извади на показ, за да не се сигнализират извършителите и да се осуети разследването. Осигурено бе контролирано изтичане към някои медии с прякорите на вероятните извършители, за които запознати с ирония твърдят, че в момента не са в България.
Епичното в тази бандитска история, завършила с хепиенд, се проявява

чрез личното участие на премиера,

който отново в дома си работи по разкриването на случая както при "Наглите". Спомням си как разказваше за това с умиление министър Цветанов - двамата се събрали и до 4 ч. сутринта са анализирали вероятните извършители - и voila - "Наглите" са зад решетката. Засега не е налице същата успеваемост, но благодарностите на бащата на жертвата бяха публично поднесени от екрана.
От анализа на публично известните данни могат да бъдат направени следните изводи:
Действа компетентна и много опасна престъпна група - предварителната подготовка, внимателното планиране и вероятното проиграване на отвличането са факт. Автомобилът, с който е отвлечен Адриан, е откраднат цяла седмица преди престъплението, а това значи, че е съхраняван на специално място, защото обикновено крадените автомобили се търсят - ако не от полицията, то от собственика. Държането на отвлечения на добре подбрано място и внимателното, но анонимно контактуване с него показват обмислено опериране. Полицейското облекло и държание, внушили на момчето, че става дума за проверка от компетентен орган, са още едно доказателство за добре обмислено престъпление. Подобен похват е използван и преди - при магистралните грабежи през 90-те, убийството на Бай Миле, и като че винаги действа.
Подчертавам, че не става дума, че всички тези престъпления са извършени от едни и същи хора, а че действените бандитски технологии се интегрират в съвременните престъпления, като ги правят по-безопасни и по-доходоносни за извършителите. Възможно е тази група да е свързана с "Наглите" чрез мозъчното си ядро и покровители, които така и не бяха разкрити и заловени. Предположенията, че не може да са "Наглите", защото живите са в затвора, а останалите са мъртви, по една или друга причина е изключително повърхностно. Разбира се, може да е изцяло нова група, но това е още по-опасно явление, защото предполага жизнена и добре подготвена престъпна структура, към която трудно ще се намерят връзки и основания за подозрения.
Симптоматично е държанието на бащата. Отказът му да работи с МВР преди и след отвличането е

барометър за доверието към полицията

Непрекъснатите благодарности към похитителите след връщането на сина му са своеобразен Стокхолмски синдром, който демонстрира страх от възможностите на престъпната група и неверие във възможностите да бъде защитен от властите.
Отново се повдигат редица въпроси: Съществува ли организирана престъпност в България? Според предишния главен секретар на МВР съществуват към 300-400 групи в страната, които обаче не са структуроопределящи за криминалната обстановка. Явно официално организираната престъпност е ликвидирана. Поредицата от престъпления, заливащи страната през последните години, обаче като че сочи обратното. За наличието на силна организирана престъпност у нас говорят и чуждестранни експерти. Например известният с борбата с италианската мафия прокурор Никола Гарети твърди: "...у вас има силни организирани престъпни групи... нивото на българските престъпни групи расте благодарение на новите технологии. В момента поне шест мафиотски семейства имат отношения с български престъпни групи...".
Явно, освен че съществува сериозна организирана престъпност, тя се развива и на международно ниво.
В съзнанието на българина се сблъскват две противоречащи си тенденции - видимата и усетена на собствен гръб устойчива тенденция на нарастване на престъпността и пропагандираната, официално поддържана със статистика на полицейската регистрация непрекъснато намаляваща престъпност. Колкото е по-голяма дивергенцията между двете тенденции, толкова по-калорична храна има недоверието в МВР и държавата. Нищо чудно, че бащата на Адриан се държи дистанцирано от властите.

Какво е състоянието на МВР?

При огромен бюджет средствата не достигат, полицаите са недобре екипирани и обучени, щатният недокомплект сред униформените, работещи на улицата, вече е хроничен, няма кандидати за работа, поради което изискванията за назначаване непрекъснато се свалят, а това не може да доведе до особена компетентност в бъдеще. Същевременно администрацията е недокосната, а с последните промени в ЗМВР е и бетонирана за следващите 10 години.
Защо служителите не са ефективни? Все по-често назначенията на ръководни длъжности са свързани с политически контакти, а не с реални качества. Това демотивира целия състав, убеждава го, че кариерата му зависи от протекции, а не от ефективност в работата. Лошото заплащане, оборудване и управление стимулират напускането, ранното пенсиониране и формалното изпълнение на функциите.
Противодействието на криминалната престъпност няма как да се реализира без криминална експертиза. За съжаление Институтът по криминалистика страда от хронично нефинансиране, което води до забавяне на експертизи или насочването им към структури извън страната. Някой сред ръководните нива на сектор "Сигурност" явно не разбира, че без трасологични, дактилоскопски, ДНК и други изследвания нито ще се събират качествени доказателства, нито ще се разкриват престъпления. Или има някаква друга причина институтът да е неудобен и нежелан. Случаят с анализа на ДНК от стрелбата във Виноградец, даден на частна лаборатория, е показателен.
Законите в сферата на сигурността не довеждат ли до повишаване качеството на работата? Който си е дал труда да прочете внимателно последните няколко новоприети закона, както и преправения Закон за МВР, ще си даде ясна сметка за

некачествено законодателство, непознаване на спецификата

на работата в сектора, приемане на явно конфликтиращи с конституцията текстове. Чу се аргумент, че така формулировките щели да направят по-лесна работата на служителите (?!). Съвсем тихичко, по терлички, в някои от проектите се прави и опит тежестта на доказването да се прехвърли от разследващите към заподозрените - правно несъстоятелно и отварящо широки врати за злоупотреби.
Явна е тенденцията всеки път когато възникне обществен проблем, засягащ сигурността на хората, вместо да се активират служителите, да се подкрепят логистически, да се положат грижи за квалификацията им, се подготвя или поправка към някой закон, вдигат се горните граници на наказанията или се внася набързо написан проект за нов закон. Новите закони няма да подобрят криминогенната обстановка, защото законите в страната не се спазват. Повишаването на наказанията изглежда героично, но още от римското право е известно, че превантивен ефект има не тежкото, а неизбежното наказание. Само когато за всяко престъпление има заловен и наказан извършител, може да съществува превенцията. Когато наказанието е високо, но извършителите си остават неизвестни, няма никакъв ефект освен евтин кризисен пиар.

Защо протестират полицаите?

Полицаите протестират не само за повишаване на заплатите. Те искат да им се създадат необходимите условия за ефективна дейност, за да бъдат максимално полезни за обществото. Повечето служители са започнали тази работа не защото са били безработни, а защото са имали мисия. За тях девизът "Да защитавам и служа" не е набор от празни думи, а жизнено кредо. Управленското високомерие и неправилна преценка провалят от години преговорите с профсъюзите в МВР. Управляващите си мислят, че само участието им в тях е достатъчно, а служителите очакват практически резултат.
Решаването на тези въпроси и справянето с дългогодишно висящи проблеми в МВР могат да доведат до отговор на въпроса: Кой отвлече Адриан. Да направят МВР реално полезно за обществото и да доведат до постепенно покачване на доверието в министерството и държавата.

* Авторът е бивш главен секретар на МВР и експерт в сферата на сигурността