|
| ---- |
Мнозинството, чийто мандат изтича на 3 октомври, не изневери с нищо на 5-годишната си кадрова практика - изборът за ключовите постове в системата да не е нито прозрачен, нито принципен. Затова не беше изненада, че начело на съда, който контролира актовете на властта, беше избран кандидатът, за когото отдавна се говореше, че ще продължи делото на Георги Колев на председателския пост.
Процедурата беше изцяло компрометирана -
и с провеждането й посред лято, и със слуховете за натиск. Оказа се, че дори и уж независимите върховни съдии могат под строй като един да гласуват за кандидата на шефа си. И да се оплакват само анонимно. 20 души във ВСС не се трогнаха от данните в имуществените декларации на Чолаков и от озадачаващите му имотни сделки. И го избраха. С какви мотиви - не стана съвсем ясно.
По конституция на ход е президентът, който приключва процедурата с указ за назначаването на избрания кандидат. При това президентът не може да откаже назначаването при повторно предложение. Радев още не се е произнесъл официално. От медийните му изяви стана пределно ясно обаче, че указ за Чолаков няма да има. Държавният глава не се хваща за въпросителните в биографията на избрания. Хваща се за процедурата - защо съвет с изтичащ мандат е провел избора. Има логика, въпреки че съветът формално спази сроковете. И това, че мандатът му изтича, не прави решенията, които взема, нелегитимни. И в средата на мандата си да беше избрал Чолаков по този начин, изборът пак щеше да е компрометиран. Само че заради друго. На президента обаче му е най-лесно да се хване за срокове и други формалности, вместо да назове нещата с истинските им имена.
Радев няма срок, в който да се произнесе за Чолаков. Освен това мандатът на сегашния председател Георги Колев изтича чак през ноември. Така че проблем с ВАС няма. Въпросът е обаче как този ход на президента ще се отрази на пазарлъка за парламентарната квота на ВСС. А тя трябва да бъде гласувана бързо, защото 3 октомври наближава.
Фарсът с изслушването на кандидатите в правната комисия показа какво е отношението на депутатите към публичната процедура.
Народните избраници дори не имитираха нормалност
Въпросът пред тях не е кои професионалисти ще влязат в съвета, а коя партия каква квота ще хване при раздаването, за да може след това да се възползва максимално. (Да оставим настрана колко спорен е приносът, който част от номинираните биха имали за независимостта на съдебната система и демократичното й управление.)
Левицата не е доволна да вкара само трима от 11-те членове на парламентарната квота в съвета. Затова предварителната договорка за разпределяне на силите по формулата 4-3-2-2 (ГЕРБ-БСП-ДПС-"Обединени патриоти") вече не важи, а БСП иска поне още едно място. От действията на президента изглежда, че и той се е включил в пазарлъка за разпределяне на местата в съвета. Тези съмнения за задкулисни политически игри няма как да бъдат разсеяни, но могат да бъдат поне смекчени, ако президентът направи опит да мотивира принципно позицията си за Чолаков.
Парламентът отдавна трябваше да е избрал своите представители в съвета. Бавенето не е само заради трудното за събиране квалифицирано мнозинство от 2/3, с което се избират членовете на ВСС. Има и още нещо - членовете на съвета
се схващат от политиците като лостове за влияние
в съдебната власт, а не като почтени и добри професионалисти, които ще работят в полза на системата.
И тъй като властта се ползва от сбъркания модел на сформирането на ВСС, никога не би го променила. Реформаторски настроените магистрати са твърде малко. Съдийското съсловие е разкъсвано от вътрешни борби, а обвинителите единно и централизирано изпълняват волята на главния прокурор. Затова и напълно заслужават избраните с договорки да управляват системата.