Ако някой някога изобщо си е мислил, че в държава като България управляващите ще работят за нормална пазарна икономика, ред, законност и за насърчаване на свободната инициатива, той е изпаднал в дълбоко заблуждение. Единствената цел на управляващите е пряко или подмолно, чрез близки до себе си лица, да контролират всеки един бизнес, който може да носи печалби. Освен това те неистово искат да премахнат всяка възможност намеренията им да бъдат оспорвани или възпрепятствани от народонаселението. Няколко от последните действия на сегашните управляващи и техни законодателни инициативи пряко насочват към подобни изводи. Вчера премиерът Бойко Борисов пряко ги подкрепи.

Вече месеци наред текат скандали около предприятия от военната индустрия. В последните седмици



те се изродиха в гротеска,



чиито истински автори, макар и подозирани, не са обявени пряко. Дали за свое добро или за свое зло, на авансцената е министърът на икономиката Емил Караниколов. Кой го режисира и срещу какви обещания - той си знае. В понеделник Борисов косвено си призна, че участва в режисурата. Едва ли е само той. Засега ролята на Караниколов е да не допусне едно от водещите предприятия от военната индустрия - русенският "Дунарит", да попадне в неправилни ръце.

"Дунарит", част от съзвездието фирми на банкера беглец и собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев, е обект на остри спорове около собствеността. Три години след фалита на банката, след серия цесии и прихващания заводът бе на път да бъде придобит от фирма "Емко", чийто собственик е Емилиян Гебрев. За завода обаче имаше и друг кандидат - офшорна фирма, свързвана с един корпулентен бизнесмен. В момента, в който стана ясно, че тази офшорка губи съдебните битки, на преден план се появи държавата.

Първо, ръководството на "Дунарит" бе обвинено от прокуратурата, че източва предприятието. Последва заплаха да му бъде отнет външнотърговският лиценз, което доведе до масови протести на работниците. Икономическият министър се втурна да обяснява, че местата на работниците ще бъдат запазени и че той лично ще брани лиценза на дружеството.

Веднага след това Караниколов обяви, че държавата чрез Държавната консолидационна компания (ДКК) ще придобие "Дунарит", като изкупи дълговете му към БТК. Компанията плати на първо време 47 милиона лева, без да е ясно точно откъде - обяснено бе, че парите идват от дивиденти на над 20 фирми, които са под шапката на ДКК. Повечето от фирмите в това странно, непрозрачно, но много удобно образувание са или губещи, или съществуват само на хартия. Но има и добре печеливши - като "Кинтекс" и ВМЗ. Идеята бе очевидна - държавната компания да вземе "Дунарит" и да го прехвърли на когото трябва. Стана засечка. Русенският завод си плати задълженията, схемата на Караниколов се срина, а Емилиян Гебрев обяви, че е фактически собственик на "Дунарит" и няма намерение да се разделя с него. Някъде около всички тези събития в летните жеги държавната преса удари и по "Емко" - лицензът им за търговия у нас и навън бе замразен заради изглеждащи формални и доста спорни нарушения. От ръководството на "Емко" директно обвиниха икономическия министър в мръсна игра.



И тази игра наистина е мръсна



При липса на полезен ход министър Караниколов нареди на подопечното му държавно дружество "Кинтекс" да скъса договорите си с "Емко". Договорена продукция за десетки милиони остана на пристанището в Бургас, без да може да стигне до купувача - в случая от Индия, един от големите потребители на военна продукция. А за по-сигурно прокуратурата повдигна нови обвинения, за да предотврати връщането на лиценза.

Не става изобщо дума кой, как, кога и с чия помощ е влязъл в оръжейния бизнес. Става дума за това, че държавата, използвайки цялата си репресивна машина, се намесва в чисто търговски взаимоотношения, и то между частни дружества. С видимата цел да принуди нарочената страна да отстъпи, да клекне, ако може - да изчезне. Спирането на лиценз и блокирането на доставки в растящ и остро конкурентен бизнес като този с военна продукция, дори и за дни, може да бъде фатално. От "Емко" подновиха протестите. Държавата отговори с контрапротести - в държавните ВМЗ, организирани в конкубинат на двата най-големи синдиката у нас - и никой дори не се притесни от този водевил и от очевидната му цел.

Основен приоритет на държавата е да се отстранят посредниците от военнопромишления комплекс, каза няколко пъти в понеделник премиерът Борисов. "На входа и на изхода на държавните компании са се наредили частни фирми и прибират печалбата. Не може държавна фирма да работи изцяло за посредници, искам да ги махнем", заяви той. Допълни, че не го интересува кой е собственик на завода. После се оправда, че зад скандала с "Дунарит"



не стояла сянката на Делян Пеевски



"С Пеевски не общувам, дал съм указания на министъра на икономиката да се махнат посредниците, да остават повече пари за работна заплата и повече дивидент", допълни премиерът. "Дунарит" няма да отиде при Пеевски, закле се Борисов.

Последва още по-странно изказване. Властта е положила огромни усилия да съживи военната индустрия и от протести и липса на поръчки днес се работи с "темпове, с каквито и по време на социализма не са работили", похвали се в типично свой стил премиерът.

Както се вижда, синдикатите може и да са забравили как до неотдавна наистина правеха протести срещу държавата в държавни оръжейни заводи заради липсата на поръчки и неплатени заплати. Но не правителството обърна тренда, а военните конфликти, които текат в момента. Продукцията на военните заводи стана търсена, те излязоха на печалба, България се превърна в лидер в Централна и Източна Европа по износ на оръжие.

Има ли пари, има и апетити. Особено ако си от страната на управляващите. Но какво ще се случи, ако горящите военни конфликти бъдат погасени? Просто хиляди хора отново ще трябва да бъдат освободени, мощностите - замразени, освен ако не обявим някому война. И ако сега управляващите бързат да си присвоят и славата, и дивидентите от тази индустрия, то кой ли ще бъде нарочен за виновен, ако ситуацията се обърне? Впрочем, драстични последици имало и ако български производители и износители бъдат обявени за недостатъчно надеждни. Настойчивото желание да убиеш един от играчите на пазара неминуемо ще бъде отровно и за останалите - най-малкото заради десетилетните връзки, установени между тях. В крайна сметка, някой ще трябва да отговаря за фарса и за пропуснатите възможности. И няма да е този, който в момента държи шалтера.

Някъде покрай тези спорове се разми искането на държавата, чрез Емил Караниколов, да създаде нов съвет по отбранителната промишленост, който да контролира тази индустрия. Макар и сега да има междуведомствен съвет, оглавяван по закон от Емил Караниколов и вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов. Военният министър засега си мълчи.

Всъщност действията на управляващите около военните заводи са



пореден епизод на "Версия Пеликан"



- серия от тактически ходове, включващи законодателната и изпълнителната власт, които да предотвратят бъдеща съпротива.

По подобен начин се развива и желанието на управляващите да премахнат всякакви действия срещу спорни или дори опасни големи проекти. Миналия четвъртък управляващите депутати ентусиазирано отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху Закона за опазване околната среда. Още когато този откровено ретрограден проект, който премахва втората съдебна инстанция при обжалване на оценки за въздействие върху околната среда, бе пуснат за обществено обсъждане, в. "Сега" предупреди, че целта му е да отпуши проекти, които при нормална съдебна процедура няма как да бъдат одобрени. Сред тях са например магистрала "Струма" през Кресненското дефиле и АЕЦ "Белене".

Но, оказа се, има и нещо друго, далеч по-прозаично, пак свързано с определени бизнес интереси. В прав текст, нетипично за депутат, го каза народният представител от ГЕРБ Георги Марков. "Срещу закона скочиха НПО и екозащитници. Е, не може да няма втори лифт на Банско. Протестърите по конституция нямат право на политическа дейност. Но ако искат - да направят партии, да влязат в парламента и не две или три, а 300 инстанции да направят и да спират лифтовете.



В България сме правителствена, а не неправителствена демокрация",



заяви от парламентарната трибуна Марков.

Чисто и просто. Дори няма какво да му се добавя - "демокрацията" на управляващите е над каквато и да било демокрация.

На този фон някъде далеч встрани остават наглите щения на Комисията за финансов надзор за сериозно вдигане на таксите за поднадзорните й дружества, за своеобразно луксозно самоуправление извън какъвто и да било външен надзор. Стотиците дружества замълчаха. Само една от техните асоциации - на застрахователните брокери, се изказа "за" - защото имало нелоялна конкуренция и защото в КФН чиновниците били малко. Дори не звучи като плахо обаждане на стадото, което предстои да бъде доено. Звучи като страх. Страх, който може да се усети и в много други сфери на бизнеса, в които ударите на държавната преса се приемат с покорно мълчание. Изключенията са редки и неведнъж управляващите назидателно са ги сочели с пръст. В момент, в който се опитват да ги съсипят.

И това е страшното днес за който и да било бизнес в България. Страхът. Оправданият страх, че някой, неназован, но определящ действията на управляващите, държи шалтера на държавната репресивна машина. И с едно движение може да съсипе дългогодишни усилия, връзки, контакти, проспериращ бизнес. Защото иска този бизнес или иска поне дял от него. Но това е и страхът, който свива инвестициите, сваля ниско хоризонта за предприемачество и прави растежа, който е постижим, невъзможен.