Когато се говори за данъци, най-често хората имат предвид данъчни ставки. Това е видимата страна на данъчната система, която е сравнително позната и прозрачна. В много европейски страни обаче има и една друга, невидима, дори секретна страна на данъчното облагане. До скоро за тази тъмна страна не се знаеше нищо, а дори сега имаме само откъслечна информация. Разкриването на тайните обаче предизвика истинска революция в данъчното облагане.

Годината е 2013. На изслушване в Американския сенат е поканен не кой да е, а Тим Кук, шеф на компанията Apple. Председателят на подкомитета по разследванията сенатор Левин хвърля бомбата и разкрива тайна, пазена 20 години - Аpple е натрупала 100 милиарда долара в Ирландия. Чрез сложна схема, използваща пролуки в законодателството и секретни договорки с данъчните власти, тези пари не са обложени нито в САЩ, нито в Ирландия, нито никъде по света.

На следващата година избухва скандалът Luxleaks (Люксембургските досиета). Изтичат данни за секретни сделки в Люксембург, чрез които са предоставени данъчни облекчения на 340 международни компании. Откриват се подобни практики в Белгия, Холандия и други страни. Всички те се пазят в пълна тайна десетилетия наред, под заплаха от затвор (Люксембург дори осъди тези, които разриха скандала!).



На практика се оказва, че данъчните ставки нямат значение



Редица компании са си договорили специални условия, така че да не плащат почти никакви данъци. Политиците обясняват, че водят лява или дясна данъчна политика чрез увеличение или намаление на данъчните ставки, но реално тайно се раздават данъчни изключения на избрани. Често компаниите нямат никаква дейност в съответната страна, просто са регистрирали там кухо дружество, през което се преточват печалбите от цяла Европа. Заводът може да е в Германия или Франция, но печалбите се оказват на съвсем друго място - и необложени.

За новия еврокомисар по конкуренцията Маргарете Вестагер това е златна възможност. Дирекцията по конкуренцията през повечето време се занимава с банални въпроси - например дали е допустима подкрепа от няколко милиона за селско летище в Испания или за българските пощи. Сега има възможност да докаже смисъла на съществуването си, като се заеме с далеч по-мащабни и същностни проблеми. Едни компании да плащат нормални данъчни ставки, а други да не плащат нищо - това е равносилно на държавна помощ, която изкривява конкуренцията и е забранена в Европа. Няма как да има общ пазар, ако



някои компании са "по-равни" от другите



Разследването на ЕК установява, че Apple се е договорила с ирландската данъчна администрация да плаща вместо данък минимална сума - равна на 0.005% от печалбите през 2014 г. Спестеният данък е близо 13 милиарда евро. Белгия е предоставила подобни данъчни облекчения на 35 компании в размер на 700 милиона евро. Люксембург и Холандия са дали десетки милиони на "Фиат" и "Старбъкс" и т.н. Въпреки силното лобиране и политически натиск Еврокомисията постановява тези неплатени данъци да бъдат платени заедно с лихвите. Това е голям шамар за целия бизнес с офшорната данъчна оптимизация. Но това не е всичко.

Разкритията доведоха до редица промени. ЕС задължи всяка страна членка да информира останалите 27 за подобни тайни данъчни решения. Ирландия изцяло премахна пролуките в закона, макар да е против данъка за Apple. Големите международни компании бяха задължени да публикуват отчети за приходи и платени данъци страна по страна, за да може да се следи дали не прехвърлят печалбите си. Правилата за ДДС бяха променени, така че онлайн магазините да плащат ДДС в страната, в която доставят стоките, а не всичко да се декларира в необлагаеми кухи структури.

Паралелно течеше и един



още по-заплетен сюжет, достоен за шпионските романи



Годината е 2007. Асистентката на швейцарски банкер преписва на хартия имената на 2500 клиенти с активи от над 2 милиарда долара и продава данните на черния пазар. Тя е осъдена за икономически шпионаж - но през 2010 г. данните стигат до немската данъчна служба. През следващите години Берлин отделя милиони за купуване на други подобни бази данни от черния пазар. Швейцарската данъчна тайна е пробита, а германците са потресени от размера на укритите печалби и доходи. Същите чувства изпитват и зад океана, във Вашингтон, поради което налагат солени многомилиардни глоби на швейцарски банки.

През 2015 г. Швейцария най-накрая подписа споразумение с ЕС за автоматичен обмен на данни за банковите сметки, който ще влезе в сила през 2018 г. Същото се случи и с други подобни финансови центрове като Лихтенщайн, Сан Марино и пр. Вековната швейцарска банкова тайна беше отменена - заради един списък с 2500 имена.

Но това не е краят на историята. Последвалият Панамагейт публикува 11 милиона файла с данни за 200 хиляди офшорни фирми. Това беше силен удар по цялата офшорна индустрия, която се крепи на конфиденциалност. Друг тежък удар беше фалитът на кипърските банки, където големите вложители загубиха милиарди. Трети удар се задава подготовката на общ европейски "черен" списък на офшорните зони, от който ще последват и наказания.

Всичко това защитава и увеличава данъчната основа в ЕС. Но възниква въпросът къде да се обложи тази данъчна основа? Австрийският канцлер се оплака, че "Амазон" и "Старбъкс" имат големи обороти в Австрия, а плащат по-малко данъци от будка за хот-дог. При неуспешно обжалване Apple ще плати 13 милиарда данъци в Ирландия, но справедливо ли е всички печалби от дейността в Европа да се обложат в една-единствена малка страна? Много дигитални компании са базирани в САЩ, но имат голяма дейност в Европа, за която не плащат никакъв данък - въпреки че местните конкуренти плащат солидни данъци.

Тук се появява старият спор за това



къде е границата между данъчната конкуренция и укриването на доходи



Обикновено се приема за легитимно една страна да предложи по-ниски данъчни ставки, за да стимулира икономиката и да привлече реални инвестиции. При офшорните зони моделът е друг - там няма реални инвестиции, а просто компании-пощенски кутии, през които формално минават приходи, с цел да се избегнат данъци. С други думи, не е приемливо доход, изкаран в една страна, да се "преточи" в друга страна с цел данъчна "оптимизация". Където е бизнесът, там трябва да е и облагането.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се приложи на практика. За една петролна рафинерия е сравнително по-лесно да се дефинира къде е бизнесът и колко са печалбите, но е много по-трудно при дигитални компании като Uber, Airbnb, Амазон, Netflix и т.н. С тази задача са се заели сериозно финансовите министри от ЕС в последните седмици, като същевременно движат и по-мащабния проект за обща консолидирана данъчна основа - при която чрез единна европейска формула да се разпределят печалбите на мултинационалните компании в отделните страни от ЕС. Естествено, страни като Люксембург и Ирландия не са много щастливи от тези предложения!

Инициативата на френския президент Макрон за ограничаване на командированите работници е в същата посока. Сега, ако местна френска фирма вземе строителен обект, тя ще плати във Франция данъци и осигуровки. Ако обаче една полска фирма вземе обекта и прати полски работници, и фирмата, и работниците ще плащат данъци в родната Полша. Франция не е щастлива, защото дейността и работниците са на нейна територия, но данъците и осигуровките се плащат в Полша. Макрон не казва нищо против поляците имигранти, защото те си плащат данъците и осигуровките във Франция. Проблемът му са точно командированите, които намаляват облагаемата база.



Къде стои България по тези въпроси?



За нас е полезно да се ограничат нелоялните практики и тайните данъчни споразумения, чрез които се избягват данъци. От една страна, това ще върне играта в легалното поле - държавите ще се конкурират чрез данъчни ставки и бизнес среда за привличане на инвестиции. От друга страна, ще се намалят възможностите за пренасяне на печалби в чужбина или в офшорки - нещо, което не е съвсем изчезнало, въпреки относително ниските данъчни ставки у нас. Така ще се осигури по-висока събираемост при същите данъчни ставки.

Между другото, по една или друга причина, през 2016 г. за първи път от много години "Лукойл-Нефтохим" декларира печалба в България - почти 120 милиона лева.

Тук основният въпрос е покрай плявата да не изгорим и сеното. Едно е да се защитава данъчната основа от избягване на плащане или изтичане в офшорки - това е приемлива цел. Съвсем друго е да се преследва унификация на данъците и осигуровките, намалявайки възможностите за конкуренция и привличане на инвестиции. В САЩ наистина има едни и същи федерални данъци и осигуровки, но това е така, защото там има общ бюджет, обща пенсионна система, обща социална система. Такива неща в Европа няма, затова и данъчните ставки трябва да са национална отговорност.

Специфичен е въпросът с командироването на работници. За нас, разбира се, е изгодно български работници да се командироват временно в чужбина, да изкарват високи заплати там, но да плащат данъци и осигуровки тук. Това пълни хазната тук, а в същото време тези хора не са емигранти.

По сегашните правила се позволява 2-годишен период за командироване, а Макрон иска да го намали наполовина, след което да обложи командированите с френски данъци и осигуровки. Понеже решението се приема с мнозинство, нямаме право на вето, но все пак можем да отстояваме срокът да не се намалява толкова рязко и да няма тежки регулации за командировките, свързани с международните товарни превози - един от успешните български отрасли. В коалиция с Румъния и Хърватия, както и с други нови членки, можем да се преборим за по-мек компромисен вариант и да го обвържем с друга обща цел, например влизането на трите балкански страни в Шенген.