|
| Проф. Цветан Теофанов |
------------
- Проф. Теофанов, какво е мнението ви за законодателните промени, които предвиждат лицензиране на Ислямския институт в България и въвеждане на изпити за имамите според утвърдена от образователното министерство програма?
- Не виждам проблем Ислямският институт да получи акредитация, ако отговаря на държавните стандарти и нормите за академизъм. Той е единственото висше учебно заведение у нас, което подготвя кадри за вероизповеданието, макар и малко на брой. Приемат се не повече от трийсетина човека на година за редовно и задочно обучение. Хубаво е тези младежи да получават легитимни дипломи. Обучението им у нас е за предпочитане пред това в чужбина, но ако решат друго, акредитирането на института няма да ги спре, нито пък някакви забрани за напускане на страната.
Ако целта от споменатата законодателна инициатива, както и въвеждането на изпити за имамите, е да се ограничи опасността от радикализъм, това ми се струва наивна и безсмислена идея. Познавам много добре учебните планове и програми на Ислямския институт и смятам, че те не дават никакви основания за безпокойство. Съмнявам се също, че радикално настроен имам не би бил способен успешно да издържи изпита за благонадеждност. Още повече и защото ислямът позволява да се скриват истинските убеждения, ако обстоятелствата налагат. Не мога да си представя, че изпитите за имами ще се провеждат от някакви чиновници по министерствата, когато дори експертите се разминават в тълкуването си на радикалния ислям.
- Какво ще кажете за финансирането на ислямските училища?
- Българската държава следи обучението в ислямските училища, но финансирането им е недостатъчно. Това се отнася за цялата ни образователна система и май за цялата държава. Без помощ отвън не само училищата, но и мюфтийствата, и джамиите не могат да осъществяват нормалната си дейност. Даренията не може да се забранят. Ислямът поощрява събирането и отпускането на средства за хора в нужда. Това е религиозно задължение и не бива да се тълкува непременно като опасност. Риск крие чуждата намеса в религиозните дейности, във възпитанието на младите мюсюлмани, в налагането на непривичен за нас начин на живот, в публикуването на литература, която предразполага към радикализъм или към изолация на мюсюлманите. Не можем да спрем също специализациите и обучението на наши граждани в чужбина. С тоталитарни методи, лов на вещици, любителски съдебни процеси, информационни димки, политически лозунги не бихме могли да решаваме такива важни проблеми.
- Има ли навлизане на радикален ислям в България?
- Навлизането предполага масовост сред българските мюсюлмани, в което се съмнявам. Но всъщност що е радикален ислям? Този термин вече се употребява в публичното пространство почти автоматично, като стереотип, и дори като синоним на ислям. От доктринална гледна точка е трудно да се докаже, че някой проповядва радикален ислям, а не консервативен фундаментализъм например. Историята на тази религия и нейните първоизвори предоставят поле за различни тълкувания и позволяват манипулации, както впрочем и всяка религия.
- Не трябва ли да има контрол?
- Разбира се, официалните институции като мюфтийствата, джамиите, религиозните училища подлежат на контрол от компетентните органи. Но радикализмът би могъл да се проповядва най-вече извън тях на частни събирания, в тесен кръг, сред съзаклятници. Изключвам масовост на явлението. Българските мюсюлмани не бива да се третират като рискова религиозна общност. Не бива да се изолират и капсулират. Ако условията в страната подхранват разпространението на крайни ислямски учения, те могат да стигат до склонния да ги приеме и от компютъра вкъщи. Проповядването на насилие, враждебност, агресия, убийства трябва да се наказват с цялата строгост на закона.
- Но защо шумно прокламирани съдебни дела като това в Пазарджик - за проповядване на радикален ислям, се влачат с години и са в задънена улица?
- Банална е представата за емисари, които шетат из Родопите. Може и да е така, но радикалният ислям се разпространява главно чрез глобалната мрежа. Нека не забравяме, че т.нар. Ислямска държава току-що обяви създаването на "виртуален халифат". Той ще привлече милиони мюсюлмани по света, без да се налага да напускат своето местожителство и да участват в бойни действия. На практика такава "държава" не подлежи на унищожение. Битката е за умовете и сърцата на хората.
- Кои държави имат влияние за разпространение на радикален ислям у нас?
- Едва ли радикална дейност се провежда по официални държавни канали. Това става чрез различни неправителствени организации, езикови курсове, културни центрове, отделни проповедници и т.н. Но не бива да се подхожда анблок, непременно с презумпция за престъпна дейност. Саудитска Арабия публично обвини за това Катар, но и самата тя отдавна е подозирана за същия грях. По-важен е въпросът има ли радикалният ислям почва сред българските мюсюлмани. Доскоро и моя милост даваше оптимистични отговори, но условията се променят динамично и към проблема трябва да се подходи с необходимата сериозност и задълбоченост, без да се демонизират мюсюлманите като цяло. По обясними причини Турция стои най-близо до нашите мюсюлмани. Оттам не бихме могли да очакваме проповядване на крайни възгледи в смисъл на верска нетърпимост и упражняване на насилие. Арабски държави и Иран също се интересуват от вероизповеданието и в една или друга степен оказват подкрепа. Не е тайна, че ислямските държави се конкурират помежду си и се борят за влияние.
- Кои са рисковите групи в България, които могат да попаднат под заплахата от радикализиране?
- Радикализацията не е присъща на нашето общество, включително и на мюсюлманите. Тя идва отвън по всякакви пътища. Свидетели сме на феномена "глобализиран ислям" - емигранти се връщат към ислямската си идентичност. Или първичната, или идентичността на своите родители. Под рискова група разбирам склонността към екстремизъм. Вълната от бежанци и емигранти носи всякакви намерения, но това не означава да третираме всеки от тях като потенциален терорист. Напоследък се говори за радикализиране на ромите - твърдение, което едва ли отговаря на истината. Социалните фактори обаче заслужават специално внимание. Бедността, безработицата, отчаянието, невежеството са най-податливата на радикализиране почва. Процесът на радикализация не може да бъде спрян чрез административни или законодателни мерки. Той е свързан с геополитиката и се генерира от ситуацията в Близкия изток. В момента кризата се задълбочава и сме твърде далече от подобна развръзка.
- Отшумява ли вълната на политическите формации с антиислямистка реторика или успехите на партии като Алтернатива за Германия показват, че този популистки потенциал все още е значим?
- Ислямофобията не датира от днес. Алтернатива за Германия и другите популистки формации в Европа намират достатъчно основания за своята пропаганда. Лъженовините също им помагат да печелят привърженици, но изхождат и от реални явления и събития. Тези настроения гласно или негласно навлизат и в родното публично пространство, включително в медиите. Западните общества са много толерантни, но актовете на тероризъм и опитите да се подчини на чужди норми местният начин на живот не може да не се отразят на отношението към емигрантите. Това рефлектира върху исляма и Корана, които се възприемат като главни виновници за кризата. Страхът от исляма не е подклаждан само от манипулатори, а от реални актове на насилие, на сблъсък между култура и варварство. Това се извършва в името на исляма и колкото и истински вярващите умерени мюсюлмани да се разграничават от варварството, тази мрачна сянка виси над тяхната религия. Изход виждам в образованието, в проповядването на умерен ислям, в интегрирането на емигрантите, които приемат нашата култура. Европа не може да промени начина си на живот, за да угоди на едни или други чужди традиции.
/:
