През последните дни се изговори и изписа много за взаимоотношенията между власт и медии, подаваха се оставки, писаха се декларации, официализираха се ултиматуми. От поведението на управляващите стана ясно едно нещо - властта в България не разбира от демокрация. В противен случай вместо декларации на разграничаване и ритуали на "достойно подаване на оставка" депутатът Антон Тодоров трябваше незабавно да бъде отстранен от парламентарната група, а Валери Симеонов уволнен от своя пост на вицепремиер. И понеже властта не разбира езика на демокрацията, нека се опитаме да разгледаме проблема в понятията на кинологията. Със сигурност министър-председателят разбира от кучета, а щом той разбира, значи и властта разбира. А какво по-хубаво от това



правителството и гражданите да се разбират



Една от ключовите функции на медиите в демократичните система е тази на "кучета пазачи "(watchdogs) на обществения интерес. Според класическите либерални мислители от края на 17 в. публичността и видимостта осигуряват най-добрата защита срещу злоупотребите на властта. Идеята за четвърта власт, която съществува преди всичко като средство за контрол върху тези, които заемат публични позиции, е основана на предпоставката, че овластените следва да бъдат пазени от изкушението да преминат границите на позволеното. Медиите (по онова време пресата), работейки независимо от правителство, макар тяхната свобода да е защитена от същото това правителство, трябва да помогнат това да се случи. Естествено има и скептици, за които медиите следва да имат "по-конструктивни" цели. В рамките на ленинистките традиции (които между другото намират изключително много последователи сред политическия елит отвъд океана) на медиите е отредена роля на колективен пропагандист и агитатор, на партньор на властта в изграждането на "комунистическото общество" или воденето на войни "в името на демокрацията". Но да се върнем към кучетата.

Практиката е показала два относително работещи метода за елиминиране на куче пазач. Единият начин е да му подхвърлиш пържола, за да спре да лае. Подобен тип взаимоотношения между власт и медии имат дълга традиция в демократичния ни процес. Достатъчно е да си припомним Надежда Михайлова и нейната парола "нахранете журналистите". При често хранене се



увеличава вероятността кучето да ти стане приятел



и да започне да пази теб от посегателствата на публичния интерес. Това е, така да се каже, по-хуманният начин, но изисква някакъв ресурс. Властта ресурс има, а Борисов доказано обича кучетата. В политологичната литература подобен тип практики попадат в графата "инструментализиране" на медиите, т.е. подчиняването им на външен на тях интерес - политически или бизнес такъв. Тук разграничението не е толкова важно, защото у нас политиката и бизнесът май са едно и също нещо. Трябва обаче скромно да признаем, че подчиняването на медиите на външен интерес не е български патент. С различни степени на интензивност съществува почти във всички демократични системи. Така или иначе, инструментализацията на медиите се интерпретира като заплаха за плурализма, свободата на словото и за жизнеността на демократичната система като цяло. Сега обаче не си говорим за демокрация, а за кучета.

Другият начин да се защитиш от кучето пазач е да го заплашиш с голяма сопа или камък, ако трябва да го понатупаш, в резултат на което то да започне да скимти, да подвие опашка и да избяга. И следващия път, като те види, да не лае. Тези практики също традиционно имат своите почитатели, въпреки че не са толкова изтънчени и европейски. За това се практикуват от политици, които нямат претенции да са носители на демократична политическа култура, а в много случаи дори парадират с нейното отсъствие.



Навсякъде по света това се нарича цензура,



само че българските политически нрави са родили морално оправдание за нейното практикуване: "Ми те, журналистите, са си го заслужили".

Независимо от избора на метод, самият факт, че се пазиш от кучето пазач и не искаш то да те лае, означава, че доброволно приемаш ролята на натрапник, прекрачил границите на позволеното. С всяко свое действие властта сякаш показва, че няма нищо против тази роля. Това на пръв поглед изглежда като саморазрушително, ирационално поведение, необяснимо в понятията на демократичната традиция. Затова нека отново потърсим обяснение в сферата на кинологията. Любимото куче на Борисов е българското овчарско куче (БОК). Това е едро куче компаньон, създадено на базата на породи, охраняващи селскостопански животни. С други думи верен приятел, посредник между стопанина и стадото. Като привърженик на простите обяснения, много е вероятно Борисов по подобен начин да си представя взаимоотношенията между власт, медии и общество. А когато пребиваваш в подобен пасторален свят, какво значение има някаква си демокрация.

---------

П.П При писането на този текст не е пострадало нито едно животно.