Клетвата на Мая Манолова при встъпването й като омбудсман. ГЕРБ често дават този случай като пример как не пренебрегват политическите си противници за отговорни постове. |
Тази фигура бе въведена през 2006 г. с нарочна поправка в конституцията, където бе записано, че Народното събрание избира "омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите". Депутатите дори стигнаха по-далеч, като предоставиха правото на народния защитник да се обръща с искания до Конституционния съд. С това право
на практика омбудсманът бе приравнен към президент, правителство, главен прокурор, върховни съдилища, 48 депутати. Защото те единствено могат да атакуват например противоконституционен закон пред КС. Отделно от това
на омбудсмана бе даден и имунитет като на народен представител
След като бе създадена институцията, последователно бе оглавявана от Гиньо Ганев, Константин Пенчев, а сега от Мая Манолова. Със специален закон бе обявено, че омбудсманът се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Законът в общи линии детайлизира и правомощията му. Сред тях са възможността да приемат сигнали, да пишат препоръки и становища, включително до правителството, да уведомява прокуратурата при престъпления, да сезира Конституционния съд. В законът изрично бе заложено и че омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
Няма спор, че хората бързо разпознаха институцията омбудсман. И към нея полетяха хиляди сигнали и оплаквания. И с всяка изминала година все повече и повече. Постепенно и самата институция надигна снага, особено по времето на настоящия омбудсман. Когато с всеки изминал ден дейността ставаше все по-шумна, темите все по-разнообразни, но крайните резултати някак имагинерни.
Народният защитник яхна мощно вълната срещу банките и частните съдебни изпълнители.
Дори изготви цял пакет промени в Гражданския процесуален кодекс, които накрая БСП внесе преди няколко месеца в парламента. По тази начин омбудсманът докара войната си с частните съдебни изпълнители до Народното събрание. Проектът на Манолова бе съпътстван и с нейно писмо до председателя на парламента, в което тя говори
"за лоши практики на частни съдебни изпълнители, банки и монополи",
за разрастване на проблема и дори "направо за злоупотреба с права". Според нея длъжници са ограбвани, като са осъждани, без да бъдат уведомени за водените срещу тях производства, а дълговете им са нараснали многократно поради начислените високи лихви, разноски и такси. По този начин са разсипани стотици човешки съдби, написа Манолова. Според самите изпълнители обаче част от промените, които се предлагат, ще доведат до блокиране на
съдебното изпълнение, до пълен отказ от събиране на малки дългове и "подаряването" им на т.нар. събирачи на дългове. Освен това щяло да се стигне до ликвидиране на частното съдебно изпълнение с всички последствия за икономиката, публичните бюджети и гражданската задлъжнялост, а съдебните решения няма да бъдат изпълнявани и ще останат лист хартия.
Именно предложенията на омбудсмана сега разглежда на второ четене Народното събрание. Едно от тях е свързано с опит да бъде обезсмислено правилото да се залепват уведомления на вратите от страна на призовкарите, като първата стъпка е свързана с уведомлението за издадената заповед за изпълнение. Правилото за залепване бе въведено с действащия сега ГПК, в чието изработване преди няколко години активно участва именно
настоящият омбудсман, която тогава бе депутат от БСП
Въпросното правило бе прието като мярка срещу длъжниците, които се крият с години в опит да не си плащат дълговете, като твърдят, че никой не ги бил търсил. Сега за пореден път се търси някакво половинчато решение, този път с тезата, че трябвало да се спасяват правата на длъжниците.
Районни съдии изразиха опасения, че дори само една поправка в ГПК ще докара 30 на сто ръст на исковите производства. Става дума за гласуваното на второ четене в правната комисия във вторник изменение, че ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия на длъжника, срещу него ще започва класическо съдебно дело. Манолова обаче заявила: "Постигаме нещо по-важно - хората да не са съдени, без да разбират за това". Друго правило, което вече бе прието на второ четене, е да се даде възможност на ищеца да "посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение".
Шефът на правната комисия обяви, че промяната го притеснява, защото "оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес". Мая Манолова отвърна, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. "В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави", възрази Кирилов. Така или иначе гласовете, че
след тези промени в ГПК ще възникне хаос, стават все повече.
Ако претеглим до момента какво е произтекло от акциите на Манолова, излиза, че шумът е определено повече, отколкото резултатът. Да вземем например героичното влизане в мангановата мина в Оброчище и престоя вътре със стачкуващите миньори. След като се стигна до някакво споразумение, всички излязоха навън. Четири месеца миньорите отново започнаха протести, които напоследък затихнаха. Кой знае докога?
Друга шумна тема е за неизплатените заплати на хората. Народният защитник страстно я припозна като своя. "От началото на тази година в институцията на омбудсмана са постъпили 435 жалби срещу некоректни работодатели, от които над 30 са колективни, включват и големите случаи. Подкрепили сме всички работници, които са се обърнали за помощ към нас." Това каза омбудсманът пред Народното събрание, където подкрепи протеста на работници от цялата страна срещу некоректните им работодатели.
Темата бе наречена атрактивно "модерното робство". После се стигна дори до някакви законодателни предложения, включително и идеи за промени в Кодекса на труда, Търговския закон, закона за обществените поръчки ... Но и до момента нищо на практика не се е случило. И всички онези стотици и хиляди, които са се оплакали, и с омбудсман, и без омбудсман все ще си останат без заплатите.
Проблемът с битите лекари бе "решаван" от професионални сдружения, прокуратурата, съдилища, депутати.
И накрая Манолова отсече:
"хроничното недофинансиране на здравеопазването, говоренето на политиците
и неработещото законодателство са сред причините за агресията над лекарите". А пациентите кой ще ги анализира и спасява?
В последното съобщение на институцията се казва: "На форум с над 500 пенсионери омбудсманът Мая Манолова призова за индексация и достоен размер на всички пенсии". Няма спор, че това си е хубава тема. Както и че никой няма да вдигне парите на пенсионерите до достоен размер. Но пък говорене да има.
Още повече че на въпросния форум Манолова призовала депутатите в най-скоро време да приемат Закона за възрастните хора и дори обещала, че между първо и второ четене щяла да се включи с предложения.
Какъв ще е този закон, какво ще има в него, че чак да се декларира готовност за предложения между първо и второ четене? Дали и така не се създават някак напразни очаквания? Но пък пак на същото място общественият защитник подчертал, "че ще продължи да организира кампании в подкрепа на хората от третата възраст, както и че ще се бори срещу монополите, банките, "Топлофикация", енергоразпределителните дружества и частните съдебни изпълнители, за да подобри качеството на живот на българските граждани, но най-вече на най-уязвимата част от тях - пенсионерите".
Какво да говорим за идеята на народния защитник да има винетка за един ден. Ами няма ...
Да погледнем и по какъв начин е използвано правото на народния защитник да сезира Конституционния съд. Както вече бе посочено,
това е много важно правомощие, което наистина може да бъде използвано срещу всеки
противоконституционен закон. Досега обаче то е ползвано веднъж за Избирателния кодекс, втори път за закона за МВР заради служителите във ведомството, трети път за Кодекса на труда, четвърти за ДОПК, пети за Закона за акцизите, за закона за лова, за семейните помощи и още няколко такива ... При това също с твърде спорен ефект. Да не говорим и че спокойно може да се сезира КС и за още много, много неща.
В крайна сметка кошницата на омбудсмана винаги е пълна с атрактивни теми, включително и заради самата природа на институцията. Важно е обаче да има и някакъв резултат за обществото. Нали все пак става дума за обществен защитник?