Ще има Европейска прокуратура и тя ще заработи след 2020 г., решиха окончателно Европейският парламент и Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. 20 държави от 27-те в ЕС се присъединиха (Великобритания няма смисъл да я броим) и най-хубавото е, че България е между тях.

Когато настъпи очакваният момент, ще е завършил тягостният 7-годишен мандат на главния прокурор Сотир Цацаров и ще проблесне светлина, че прокурорската недосегаемост в България не е толкова недосегаема. Нищо чудно най-сетне да бъде повдигнато успешно обвинение срещу някой от любимците на властта и да видим в затвора виден политик, висш магистрат, олигарх или друг пряк или косвен усвоител на еврофондове. Откога чакаме и се надяваме!



Новината е 50% добра и 50% лоша



- зависи кой как я гледа. За жадуващите справедливост и възмездие срещу корупцията на високо равнище е добре, че Европейската прокуратура ще вземе под пряк контрол изразходването на европейските фондове, които са главната чуждестранна инвестиция в българската социално-икономическа система. По този канал идват пари за сближаване на равнището на живота в България с нейните европейски партньори. Той служи да се забави изпразването на държавата от собственото й население, устремило се да търси другаде по-добър живот или поне социални помощи. Даже в аспекта на последния скандал за отношенията между медиите и властта се разбра от един разлютен вицепремиер, че еврофондовете се използват в България за купуване през министерствата на журналистическо послушание в големи телевизии. Въобще Европейската прокуратура може да си намери доста работа у нас, като има предвид, че едни и същи хора, прославили държавата с корумпираност, управляват както българските, така и европейските фондове.

Това, от една страна, е добра новина, но е лоша за потенциалните потърпевши, които са се чувствали досега в гарантирана безопасност. За тях обаче също има добра новина. Доколкото Европейската прокуратура ограничава мандата си само до еврофондовете и трансграничната престъпност в сферата на тероризма,



остава широкото поле на националните фондове,



които управляващите и техните приближени могат да продължат да употребяват за свои нужди. Това означава да се върнат във времето отпреди еврочленството, когато финансовите резерви на държавата и населението им бяха достатъчни за "първоначално натрупване на капитали" (както се казваше при старта на прехода, за да не се употребяват грозни думи като "кражба" и "грабеж"). Българската клептокрация се съгласи да присъедини държавата към засиленото прокурорско партньорство в ЕС, защото внимаваше да не се саморазобличи като уплашена от външния контрол и защото бе спокойна, че пак няма да остане гладна. Бюджетните излишъци, които периодично ни показва и после чевръсто разпределя в своите среди, са признак, че в България има достатъчно резерви за усвояване. Скоро брутният вътрешен продукт на държавата ще достигне 100 млрд лв. годишно, а това означава, че зад него се крият нарастващи възможности.

Предстоящото прераждане на управляващата каста бе предсказано от Бойко Борисов още през 2013 г., когато за кратко бе отстъпил властта на Пламен Орешарски и се бе отдал на размисли за битието на политика. Тогава бе издигнат лозунгът



"Не пипай европейското, кради българското!",



който доби широка публичност благодарение на подслушан разговор между него, бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. Той съдържаше забележителна мъдрост. От звукозаписа се разбра, че по повод насочването на еврофондове към любима пиарка на Найденов, Борисов отсича: "Т'ва ти е проблем, щото са европейски пари". Да бяха само български, кой щеше да ти придирва? Много скоро се разбра колко е бил прав, защото никой в Брюксел не се разстрои, че година по-късно през КТБ бяха завлечени 4 млрд. лв. български пари. Еврократите само поискаха да се изплатят от Гаранционния фонд (съответно от държавния бюджет) влоговете, гарантирани до 100 000 евро, а другото оставиха на грижата на българското правосъдие, чието милосърдие към големите разбойници е пословично.

Почти единайсет години Еврокомисията учи България на европейско поведение чрез специален Механизъм за сътрудничество и проверка, но ученичката й още не е готова за зрелостен изпит. Тя не успява да разбере как така еврофондовете ще служат за общественополезни цели, без да ги употребява за лично благополучие? Преди три години Брюксел ахна, че с пари от Програмата за развитие на селските райони неназовани селски стопани кандидатствали с проекти за купуване на яхти с еленова кожа, свръхлуксозни джипове, АТВ-та, самолети, джетове, хеликоптери, моторни шейни. Не е нужно да си брюкселска зелка, за да се досетиш какви лица ползват подобен "селскостопански" инвентар. Тогавашното правителство на Орешарски се оправда, че вината е в първото правителство на Борисов, защото по негово време станало сключването на дефектните договори. Само че, вместо да изкара на светло "земеделците" от задкулисието, придружи вайкането си от резила пред Европа с примирението, че все пак трябва да им даде обещаните суми, но... от държавния бюджет.

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски правилно забеляза



сбъркания чип в България,



но погрешно го приписа на народа. Истината е, че чипът на българския демократичен елит бе програмиран за целите на първоначалния грабеж, след което никой не можа да го пренастрои. А причината е много проста: системният оператор, който можеше да свърши тази работа, бе съдебната система, но самата тя бе програмирана в зората на демокрацията да бездейства спрямо недосегаемия елит. Затова критиките на Брюксел към управленските среди заради корупцията на високо равнище винаги се съчетават с препоръки за реформиране на съдебната система.

Как да се излезе от омагьосания кръг, в който клептокрация и съд се поддържат взаимно в динамично равновесие? Решението е да се сложи прът в безкрайно въртящото се колело. Брюксел има такъв инструмент, който засега използва само за натиск извън ЕС - персоналните санкции. Прилага ги, например, спрямо руски и украински олигарси, но те си имат умалени подобия и в други страни. Заради корупцията на високо равнище България е третирана като непълноправен член и не я пускат нито в Шенгенската зона, нито в еврозоната. Да се превъзпитава клептокрацията чрез санкции срещу цялата държава и нейните данъкоплатци е безсмислено. Крадците не страдат от угризения, когато друг плаща вместо тях. Щастливите собственици на луксозни яхти и джипове, кандидатствали по европроекти, си имат имена. Брюксел би трябвало да ги назовава и да налага поименни забрани за достъп до еврофондове. Досега той бе с вързани ръце, защото неговата служба за борба с измамите ОЛАФ можеше само да надува алармата и да чака националните прокуратури да се размърдат, ако сметнат за необходимо.

Новата служба на европейския прокурор за първи път ще има правомощия да повдига



обвинения срещу конкретни лица



и да ги праща на съд както у дома, така и в други държави от ЕС, ако са вършили трансгранични далавери с еврофондове. Централата ще бъде в Люксембург, където се намира и Съдът на ЕС, но във всяка държава ще бъде командирован европейски прокурор, който няма да бъде подчинен на националната прокуратура. Това е най-хубавото нещо, което можем да очакваме след ерата "Цацаров-Борис Велчев-Филчев-Татарчев". Венецианската комисия огласи на 9 октомври оценъчен доклад за готвения нов български Закон за съдебната власт, в който най-важната препоръка е "да се повиши отчетността на главния прокурор, а Висшият съдебен съвет да въведе процедура, която позволява ефективно и независимо разследване на предполагаеми нарушения на главния прокурор".

Ако се стигне до такава процедура, може би ще разберем по-добре какво е имал предвид Николай Кокинов, казвайки на Борисов в скандалния звукозапис: "Не ми се подсмихвай, ти си го избра".