Министрите на социалната политика и труда от страните - членки на ЕС, решиха, че дългосрочната командировка на работниците зад граница може да е до 18 месеца, предадоха информационните агенции. След напрегнати дискусии в Брюксел, продължили 11 часа, те постигнаха компромис, че срокът, в който служители могат да бъдат изпращани зад граница, се намалява от сегашните 24 месеца на 12 месеца, като се разрешава удължаване на периода с допълнителни 6 месеца. Работниците зад граница ще получават възнаграждение за положения труд съобразно законодателството на приемащата страна, а не по минимални ставки. Новите мерки обаче няма да се отнасят за шофьорите на камиони и за тях ще продължава да се прилага директива за командированите работници от 1996 г., а не новата, до влизането в сила на други мерки, специално за транспортните фирми.

Промените в директивата за командированите работници не получили одобрението на министрите на труда на Полша, Унгария, Литва и Латвия, а колегите им от Великобритания, Ирландия и Хърватия са се въздържали. Еврокомисарят по социалните въпроси Мариан Тисен определи договорката като балансирана и "важна крачка напред в борбата срещу социалния дъмпинг". По документа предстоят преговори между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия.

Одобрените от социалните министри на ЕС промени в директивата за командированите работници удовлетворява Франция, която е сред държавите членки, настоявали за намаляване до 12 месеца на срока за дългосрочно изпращане на служителите зад граница. Париж изрази силно задоволство от постигнатата договорка и дори я определи като "победа за Европа". За промените в директивата за командированите работници лично настояваше президентът Еманюел Макрон и по време на визитата си в България в края на август.