В украинската столица Киев отново протестират в палатков лагер пред парламента и се развиват събития, които вече мнозина наричат "третия майдан". Но този път повечето събития се ръководят от бившия грузински президент и бивш губернатор на Одеска област Михаил Саакашвили. Масовите улични протести се превърнаха през последните години в политическо ежедневие за Украйна. По парадоксален и печален начин те сплотяват по-голямата част от обществото, само дето жителите на страната на безкрайните революции не започват да живеят от това по-добре, а дори са все по-зле.

Сегашният "Михомайдан" вече бива сравняван с първите дни на Евромайдана от 2013 г., който пък на свой ред предизвикваше спомените от събитията, наречени Оранжевата революция, десет години по-рано. А те на свой ред бяха по-разширена версия на акцията "Кучма - вън", която пък се случи няколко години по-рано. Ако човек се върне назад, то през цялото това време, започвайки от 2003 г., на централния площад - Кресчатик, почти постоянно ту се появяват, ту изчезват палатковите градчета на една или други политическа партия. От екстремни, революционни явления тези "майдани" се превърнаха в рутинна практика на украинските политически практики. Едва ли не в един вид национална традиция. Украйна като цяло стремително



се превърна в най-горещата експериментална площадка,



на която се изпробват различни варианти за преодоляване на съветското наследство.

Днес трудно може да си представим, че веднага след разпадането на бившия Съветски съюз на новата независима Украйна й предсказваха светло бъдеще, но вместо това тя започна сериозно да изостава в темповете на развитие от своя мощен съсед в лицето на Русия. За последните няколко години на украинска територия бяха проведени няколко "майдан схеми" и многочислени политически реформи по европейски рецепти. По всичко личи, че украинците не се заеха навреме с най-важното нещо - дълбокото преустройство на собствената икономика, която още в началото на 90-те години от миналия век се оказа в ръцете на местни могъщи олигарси. Днес именно те продължават да дърпат конците в Киев.

Тъкмо отсъствието на структурни реформи, които сега отново демонстрантите искат от поредните управляващи в Киев, е основната причина за това, че цикълът на продължаващи протести не е завършен, а те се случват дори все по-често. През 1991 г. властта взе "номенклатурният революционер" Леонид Кравчук, който на свой ред беше някак си бързо сменен от другия апаратчик в лицето на консерватора и "червен диктатор" Леонид Кучма. Така избухна първият майдан срещу него. Следващият се случи вече десет години по-късно, след който се случи поредната тиха контрареволюция и властта премина от оранжевия лидер и президент Виктор Юшченко към неговия съименник адаш Янукович. Той пък бе свален с втория майдан през 2013-2014 г., който е и най-кървавият досега. След стотиците жертви в Киев се отцепи Източна Украйна, където примирието постоянно се нарушава и от двете страни, а жертвите на конфликта вече са над 10 000 души. И сега може би е дошло времето за третия майдан, и то едва три години след т.нар. Революция на достойнството, която беше изкована с реки от кръв из цялата страна. Този път улицата иска да катурне президента Петро Порошенко, когото навремето именно тя докара на власт. Това стана не без помощта на елитите, тъй като всички други



стихийни протести всеки път се проваляха,



защото нямаха здравото рамо на могъщи спонсори и външна подкрепа



Всеки пореден майдан има своите вождове. Лидер на Оранжевата революция беше бившият президент Виктор Юшченко, който по-късно стана заклет враг на другия силен представител на този бунт - бившия премиер Юлия Тимошенко, която сега пак се опитва с всички сили да се завърне в управлението на страната. Сегашният държавен глава Петро Порошенко е обвиняван от всички в узурпиране на властта. Но основният му враг в момента е Михаил Саакашвили, когато преди време именно Порошенко покани да управлява Одеска област и после го уволни, като му отне и украинското гражданство. Саакашвили е подсъдим по няколко корупционни дела в родната си Грузия, чието гражданство също му бе отнето. Той е същият човек, който се опитваше с различни методи да управлява в своята родина до живот, но бе прогонен от същите маси, които навремето го докараха на власт. Изглежда, че уличната стихия докарва постоянно на власт в Украйна вождове от различен калибър, но много скоро ги сваля оттам. Затова няма съмнение, че ако поредният президент на страната изведнъж не е изгоден за силните хора на деня, то веднага някой от сегашните лидери на опозицията спретва нов майдан и вземе много бързо властта. Трудно е да се повярва, че Петро Порошенко сега ще успее да се справи лесно с поредната политическа криза в Киев и ще прекъсне традицията проблемите в страната да се решават най-вече с помощта на масови улични протести. Това може да се обясни и с бюрократичното наследство на всеки един от сегашните ръководители още от времето на бившия СССР. Характерен за това е примерът със Саакашвили, който определя себе си като "политик на света", но когато се докопа до властта, действа със същия съветски началнически маниер. Това бе потвърдено и от управлението му в Одеса. Другият голям проблем е, че



не се виждат нови и млади лидери в Украйна,



които да предлагат нещо принципно ново. Затова и все повече млади хора решават да търсят щастието си в чужбина.

Интересното е, че въпреки невижданата досега слабост на институциите, огромния външен натиск и невероятно тежката икономическа ситуация Украйна успява да се запази като страна, макар и разделена, и отслабена. По парадоксален начин всичките тези фактори помагат за формирането на нацията като политическа общност, поне засега. Може безкрайно да се разсъждава за ролята на олигарсите в организацията на майданите, но в крайна сметка това е взаимен процес - спонсорите отпускат финансовите средства, а обществото се опитва за пореден път да удовлетвори собствените си интереси и най-вече нужди.