Помните ли студента Кезим Медев? Същия, който извади наяве случая с професорката от УНСС, пишеща тройки за празни листове. За публиката неговата слава беше 15-минутна, за него обаче активната позиция по отношение на всичко, което става в университетите, със сигурност не е инцидент. Медев и двама негови състуденти от УНСС - Мартин Пенчев и Марин Дандаров, са достатъчно провокирани от недъзите на системата, за да направят преди няколко месеца сдружение със запомнящата се абревиатура ЛЕО ("Лидери за европейско образование"). ЛЕО вече има конкретни предложения за промени във висшето образование. Но... с тези идеи, забелязват тримата, не е като със скандалите - почти никой не ще да слуша. Всеки повдига рамене - и в просветното министерство, и в парламентарната просветна комисия, и при омбудсмана. Студентите обаче не смятат да се отказват, защото срещат подкрепата на редица свои колеги, преподаватели, а и на организации като КТ "Подкрепа", "Спаси София", Център за законодателни оценки и законодателни инициативи, Джуниър Ачийвмънт, БСК и др. Какви са техните идеи?



Студентско само/управление



Според ЛЕО в момента университетите се управляват от органи, в които няма студенти. Затова редица от предложенията им са свързани с увеличаване на тежестта на студентския глас в решенията и дейностите на университета и увеличаване на броя на студентите в управителните органи. Младежите предлагат студентското мнение да се проучва с три анонимни анкети, изготвени съответно от просветния министър, Националното представителство на студентските съвети и висшето училище. В момента всеки университет сам определя правилата за анкетиране на студентите си, което според сдружението не е особено удачно. Анкетите следва да се вземат предвид дори при ежегодното утвърждаване на приема от МС, смятат те.

Мартин, Марин и Кезим са на мнение, че вузовете трябва да атестират членовете на академичния си състав не на всеки 3 г., а ежегодно, като при оценяването да се включва и оценката на поне 50% от обучаваните от атестирания преподавател студенти. Сдружението предлага и нещо наглед революционно за системата - висшите училища да осигуряват за всеки студент не просто "възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план", а изрично да бъде посочено, че въпросните избираеми дисциплини следва да са "30 на сто".



Работа в университета



От сдружението са на мнение, че студентите би трябвало да получат възможността да работят в собствения си университет, каквато практика съществува в много страни. Това позволява човек да се издържа почти наполовина по време на следването си. "Защо например студентите по администрация и управление да не поработят един семестър в администрацията на висшето училище, в което учат, а студентите по маркетинг - да се включат в рекламата на вуза", пита Кезим Медев. Според него по този начин разходите на университета за административни услуги ще намалеят, а срещу минимално възнаграждение студентите ще имат мотивация да работят и ще виждат резултат от нея.



Акредитационни промени



Студентите недоумяват как е възможно в една Холандия почти да няма университети с оценка от акредитация над 8 (по десетобалната система), докато у нас повечето вузове, без значение дали са с незаверени финансови отчети, или пък техни преподаватели са набедени в некоректно оценяване, са с оценка, близка до 10. Според ЛЕО е крайно време да се направят промени по отношение на акредитацията на вузовете, която би следвало да стане наистина независима. "Акредитационният съвет, който оценява университетите, се финансира от МОН и се състои от представители на висшите училища. Получава се така, че представител от СУ участва в акредитацията на УНСС, и обратното - член на УНСС участва в акредитация на СУ, това е конфликт на интереси", смята Мартин Пенчев. Конкретното им предложение в Закона за висшето образование е представителите на висшите училища, участващи в акредитационния съвет (състоящ се от 11 членове), да се намалят от 6-има на 5-има, като освен тях, един представител на БАН и един от МОН във въпросния съвет да се включи и един представител на Националното представителство на студентските съвети. Макар че е спорно, че една такава промяна би успяла да гарантира независимост на органа.



Права и задължения на студентите



"Правата на студентите са регламентирани в Закона за висшето образование, а задълженията им - в правилниците на университетите", посочват студентите. Затова предлагат тези отношения да бъдат уредени в един акт. Част от студентските права, които според тях следва изрично да фигурират в Закона за висшето образование, са: безплатно информация и академична, психологична и социална консултация, свързани с академична дейност в университета, да получават обективна и недискриминационна оценка на придобитите знания, да знаят критериите и методите, използвани за тяхното оценяване, както и правилните отговори на въпросите от изпитите, да обжалват получената от изпит оценка, да бъдат изпитвани по алтернативен метод, съгласно правилника на висшето училище, когато страда от някакво заболяване, да има достъп до всички правни актове, издадени от органите на висшето заведение, в това число заповеди, решения, протоколи от събрания и т.н., и т.н. Сред задълженията на студентите, които също би следвало да намерят място в закона, пък четем - да информират съответните компетентни органи относно нередностите в образованието и свързаните с него процеси, да се отнасят с уважение към преподавателите, административното ръководство, работниците и служителите от персонала и останалите студенти, да заплащат имуществените си задължения към висшето училище в предоставените срокове, да представят вярна информация относно студентското си положение, да посещават редовно всички предвидени в учебните планове и програми учебни форми и да полагат изпитите си в определените срокове, да спазват Етичния кодекс на висшето училище, да участват в академичните занятия, без да са под влиянието на алкохол, да учат усърдно и др.



Студентски съвети



Правното положение на студентските съвети е друг проблем, по който студентите имат предложения. "По закон те трябва да имат правилници за дейността, както и своя интернет страница. "Студентските съвети само на 13 от 52-та ни вуза обаче разполагат със сайтове, има и университети от топ 5 на тези с най-висока акредитация, които нямат дори правилник за дейността на студентския си съвет, въпреки че тези съвети получават 6-цифрени суми", коментират младежите. Затова предлагат в закона изрично да се запише, че студентските съвети са длъжни да поддържат самостоятелна интернет страница, която да съдържа информация за членовете на студентския съвет, за решението на общо събрание за гласуване на бюджета и за правилника за организацията и дейността на съответния студентски съвет. Ако това изискване не бъде изпълнено, то финансирането на студентския съвет следва да се намали. "10% от бюджетите на студентските съвети отиват в националното представителство на студентските съвети, т.е. оттам имат властта да направят промени, но вместо това организират летни академии", коментират още от ЛЕО.



Студентски омбудсман



Според студентите следва да се регламентира законово и фигурата на студентския омбудсман, която в момента е разписана само в правилниците на някои университети. Според тях той следва да се избира от студентския съвет с квалифицирано мнозинство от две трети, а такъв да може да е само "студент или докторант от съответното висше училище, който не членува в студентския съвет". "В момента студентският омбудсман в УНСС е университетски преподавател. Дали той би защитавал правата на студентите по-добре от самите студенти?", питат младежите. Те настояват още студентите да получат правото да свикват и студентски референдуми. "Защо в закона не се запише, че министърът на образованието може при определен брой събрани подписи от студенти да свиква референдум в университетите? Така биха могли да се разглеждат редица въпроси - от проблемни преподаватели до финансиране на студентски конференции", смятат студентите.