Западняците ще разберат България като председател на Съвета на ЕС, ако им заговори на познат език. Те, например, се увлякоха напоследък в кампанията #MeToo ("Аз също", или "Мен също"). Хаштагът заля социалните мрежи с призиви към потърпевшите от сексуален тормоз да разказват историите си, независимо откога датират. Надигна се вълна от спомени отпреди 10-20 и дори 30-40 години. Артисти, политици и други публични лица започнаха да се срамуват от поведението си в младостта. Някои подадоха оставки, други сложиха край на творческата си кариера.

У нас пък набра сила кампанията #YouToo ("Ти също", или "Теб също"). Тя разобличава политици, министри, депутати и други обществени фигури, че облагодетелстват братовчеди, зетьове, баджанаци и прочие близки лица с поверени им за управление публични средства или употребяват за роднинско благо общественото си влияние. Възникна въпрос за оставки и министърът на здравеопазването Николай Петров си отиде, а депутатът Делян Добрев едва не се оттегли, но бе "заробен" от парламента, който отказа да го пусне.

Моралното пречистване на Запада и България върви



по различни писти



У нас, точно преди три години, председателят на Европейската народна партия Жозеф Дол сложи ръка на коляното на софийската кметица Йорданка Фандъкова под благия поглед на премиера Бойко Борисов. Не му се случи нищо лошо, нямаше дори възражения от потърпевшата, защото съпартийците му в ГЕРБ знаят, че с него са от едно политическо семейство. Във Франция или другаде в Западна Европа щеше да предизвика скандал, но тук опипването по партийна линия си е като семейна любов. Кампания от типа #MeToo в България би била пресилена.

Затова пък кампанията #YouToo, дошла също под западно влияние, потенциално може да вземе някоя жертва, тъй като по израза на един бивш премиер "България е малка страна и всички сме братовчеди". Така Иван Костов обясни приватизацията по свое време, когато соцнаследството бе доразпределено. От тогава минаха достатъчно много години, за да бъде очистена по давност всяка съвест, и стана възможно държавата да отговори на упоритите призиви от Брюксел да удари корупцията на високо равнище. Разбойниците от 90-те години вече са спокойни, че никой няма да ги пита за първия милион, но тъй като не е сигурно колко от техните семейства са заживели порядъчно и повече не надничат в държавното, властта си надена



кадифени ръкавици, за да пипа меко



Правителството внесе в парламента "Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество", на който са изпилени острите зъби. Ако някой бъде захапан, ще има шанс да се измъкне, стига роднините и близките му да го дърпат достатъчно силно. Нагласата за солидарен отпор е налице, както се видя от реакциите в правителството и парламента срещу оставките на здравния министър и на депутата Делян Добрев.

Законопроектът, който за по-кратко можем да наричаме #YouToo, подражава донякъде на кампанията #MeToo, в която разобличителките на похотливците преодоляват срама и страха си и излизат със собствените си имена. Той задължава лицата, подаващи сигнали за корупция, да разкриват самоличността си. "Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност", пише в чл. 47, ал. 6. И за по-сигурно добавя в чл.48, ал. 1: "Всеки сигнал следва да съдържа: 1. Трите имена, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв." Не само това, но изисква и "посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация".

Като се има предвид, че потърпевши могат да бъдат само овластени лица, защото именно те влизат в списъка на наблюдаваните за конфликт на интереси и корупция на високо равнище,



законопроектът придобива мелодично звучене



като "Я елате, пиленца, при батко, да ми пеете сладко, сладко!" Чл. 49, ал.2 дори обещава, че: "Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала". Подобно задължение за поверителност няма голяма стойност в нашата държава, в която схващането какво е тайна и как се опазва, се отменя на всеки 30-40 г.

Ако някой все пак се довери на обещанието за поверителност,



ще загуби спокойствието си задълго,



защото след години промяната на политическата обстановка би могла да означава отваряне на секретни архиви независимо от днешните обещания. Не се знае тогава как биха реагирали онези с отнетите имущества и техните наследници. За тях дори най-порядъчните лица, подаващи сигнали, ще си останат завинаги доносници. Резултатът може да излезе като в цитираната чалга "Къде си, батко?": "Няма никакъв проблем - всички птички са в кафеза и не могат да излязат."

Обяснението, че анонимността създава опасност от злоупотреби и оклеветяване, поставя на по-ниско равнище доминиращия обществен интерес за борба с корупцията, заради който се прави законът. Как се решава това противоречие в европейските институции? Ден преди обсъждането на 25 октомври на законопроекта #YouToo на първо четене в Народното събрание, Европейският парламент гласува в Страсбург "Резолюция относно законосъобразните мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, които в името на обществения интерес разкриват поверителна информация за фирми и публични органи". При обсъждането й се разигра тежка битка дали



думата "анонимно" да бъде заменена от "поверително"



Твърде показателно бе поведението на българските евродепутати. Против анонимността бяха всички евродепутати от ГЕРБ и ДСБ, борецът против цензурата Бареков и националистът Джамбазки. Те настояваха за специална поправка (Am. 4), но когато демаршът им бе отбит с 351 срещу 308 гласа, при 7 въздържали се, загубиха интерес към цялата резолюция. Бареков и Джамбазки я отхвърлиха напълно, а шестимата десни български евродепутати се въздържаха. БСП и ДПС я подкрепиха и тя бе приета с 399 гласа срещу 101, при 166 въздържали се.

Остро оспорваният чл. 50 остана в следния вид: "Европарламентът счита, че възможността лице, сигнализиращо за нередности, да подава анонимни сигнали, може да позволи предаването на информация, която не би била съобщена при други обстоятелства; в тази връзка подчертава, че следва да се установи регламентиране на ясни средства за анонимно докладване до национален или европейски независим орган, отговарящ за събиране на доклади, проверка на тяхната надеждност, проследяване на предоставения отговор и предоставяне на насоки на лицата, подаващи сигнали за нередности, включително и в цифровата среда, като се определят точно случаите, за които се прилагат средствата за анонимно докладване, подчертава, че самоличността на лицето, подаващо сигнал за нередност, както и всяка информация, позволяваща неговото идентифициране, не следва да бъде разкривана без неговото съгласие; счита, че всяко нарушение на анонимността следва да подлежи на санкции".

Както се вижда, Европарламентът и Народното събрание имат различно отношение към възмутените от корупция и други нередности. Синхрон може да се открие само в поведението на българските депутати от управляващото мнозинство, гласуващи в София и Страсбург. И на двете места те изразяват интереса на върхушката, желаеща да задуши със страх всяка мисъл за разобличаване на нейната крадлива същност. В законопроекта #YouToo вносителите му от кабинета "Борисов 3" са заложили криптовируса "ИскаПлаче/WannaCry" (по израза на МВР), който ще разплаче всеки кандидат за таен борец срещу корупцията в България.